Разказ за посещението ми до малките пещерички „Белушка“ с БФСп № 4980, "Бърлогата" с БФСп № 4981 и "Шестицата" с БФСп N 4982, намиращи се край Костинбродското село Градец.

Submitted by Карлито on Вт., 04/30/2024 - 18:10
Форуми

Разказ за посещението ми до малките пещерички   „Белушка“ с БФСп № 4980, "Бърлогата" с БФСп № 4981 и "Шестицата" с БФСп N 4982, намиращи се край Костинбродското село Градец.

 

         Бях само Аз /Стефан Карлов/, а датата бе 28-ми април 2023-та година.

         Тъй, като в този слънчев петъчен ден, след обяд, имах работа по София, реших да си уплътня сутринта и тръгнах по-рано с колата от Гара Бов за София, като минах през село Искрец и село Бучин проход. Отделих се  от РП  ІІ - 81, при кръстовище с координати: 42.9133655 23.161801 и продължих по пътя към „Първа зенитно-ракетна бригада“. Там, в землището на село Градец, бях забелязал на картата, че се спотайват три много малки пещерички, а имено „Белушка“, „Бърлогата“ и „Шестицата“ и бях решил да отида да им хвърля едно око. Спрях колата в дясно от пътя, където започваше силно затревен черен път. Тук координатите бяха: 42.9076029 23.1711601. Пътят ми се видя доста неравен, а и след около 60-тина метра преминаваше през гъсти храсталаци. За това оставих колата тук, взех раницата и натам продължих пеша. Воден от GPS координатите на „Шестицата“, които бяха: 42.9062200 23.170280, след около 180 метра и няма три минути, я открих. На сред поляната, всред храсталаци се открояваше скалист отвесен вход. Според описанието в картотеката, същата трябваше да е с дължина 9 и дълбочина 4 метра. Изрязах набързо храстите с триона, сложих каската и влезнах. След около два метра бях на дъното. То се разделяше на две срещуположни разклонения, които след има-няма два метра се спуснаха още малко по-надолу и задъниха. Стори ми се доста по-малка от посоченото, а и не видях образувания въпреки, че спрямо описанието трябваше да има ситни дендрити. Е, явно са доста ситни. Според  сайта на „ hinko“ името и идва от номера на въртопа, при проучването на района, поради липса на друго име. Излязох и се насочих, към следващата. Това беше „Бърлогата“. Координатите и бяха: 429053900 23.170280 и трябваше да е на 90-100 метра от мен. Открих я на дъното на обилно обрасъл с храсталаци въртоп.  По описание тя бе с дължина 11 и дълбочина 2 метра. Влязох вътре. Бе пълно с четина и екскременти от някакво животно, значи ето от къде идваше името и. Да  ви кажа и тя ми се видя доста по-малка от описаното, а и тук не забелязах обещаните дендрити. Може би с времето са се затрупали, ако са били близо до подът… Излязох и се насочих към третата- „Белушка“. Координатите и бяха 42.9048900 23.1720000 и отстоеше на около 150 метра от тази. Стигнах доста бързо и открих малкият и вход под едно дръвче, на малка полянка. Според описанието, тя бе с дължина 9 и отрицателна денивелация 6 метра. Натиках се през тесният и неприятно стръмен отвор, като след това леко галерията и се поразшири. Отново ми се видя доста по-малка от обявеното в описанието, а и образуванията бяха доста оскъдни и незначителни. Дори от белият цвят, който някога явно бе дал името, почти нищо не бе останало. Излязох, гърчейки се като червей през входа и понеже времето напредваше, се върнах бързо при колата, преоблякох се в градските дрехи и тръгнах към София, където по късно имах ангажимент. В крайна сметка въпреки, че днес не видях нищо интересно, все пак бях доволен от разходката.