Разказ за посещението ни до пропастната пещера „Меча дупка“ с БФСп№ 0964 и установяването на местоположението на наклонената пещера „Студеница“ с БФСп№ 1338, намиращи се при махала „Меча поляна“, в землището на Свогенското село Искрец.

Submitted by Карлито on Вт., 04/30/2024 - 18:17
Форуми

Разказ за посещението ни до пропастната пещера „Меча дупка“ с БФСп№ 0964 и установяването на местоположението на наклонената пещера „Студеница“ с БФСп№ 1338, намиращи се при махала „Меча поляна“, в землището на село Искрец.

 

        Бяхме Аз /Стефан Карлов/ и Иво Тачев, а датата бе 28-ми април 2024-та година.

         С Иво Тачев, отдавна се каним да се разходим до района на бившето село Меча поляна, което към момента е махала на село Искрец. И така лека-полека този ден дойде и с Иво се разбрахме да се чакаме около 09:00ч. в неделя- 28-ми април, пред гарата на гр. Своге и от там да поемем към Меча поляна, като си поставихме за задача да се спуснем в пропастната пещера „Меча дупка“ с БФСп№ 0964, където да разгледаме скритите в нея красоти, а след това да потърсим входа на наклонената пещера „Студеница“ с БФСп№ 1338, която от откриването си през 1976г., е така да се каже в не известност.

        Неделното утро ме посрещна с ясно синьо небе и обещаваше един прекрасен ден, което се потвърждаваше и от метеорологичната прогноза. Понеже бях стегнал и натоварил багажа от предишният ден, около 08:40ч., се метнах в колата и тръгнах от Гара Бов, към Своге. Влакът на Иво пристига в 09:05ч., взехме нещо за хапване, вода и кафе, и тръгнахме. Около 10:00 ч. вече бяхме в края на Меча поляна, където оставихме колата на една много приятна полянка с GPS координати: 43.0136071 23.2754169. Нарамихме багажа и водени от GPS-a, тръгнахме по едва забележимият и вече доста обрасъл път през гората. За около пет минути стигнахме до ясно изразено сухо и каменисто дере, което се изкачва стръмно нагоре. Координатите на началото му са: 43.0128920 23.2735330. Поехме, лека-полека нагоре по него и след около 180 метра достигнахме до една самотна и открояваща се скала. Същата бе висока около 7-8 и широка около 12-13 метра. Заобиколихме я от дясно и тръгнахме нагоре по стръмният сипей. След около 60 метра изморително катерене, изразяващо се в стъпка нагоре и свличане две надолу,се добрахме до основата на скалният венец. От там, тръгнахме в ляво под него, по стара и обрасла пътечка и след около 20-тина метра бяхме пред входът на „Меча дупка“, чиито координати са: 43.0141800 23.2710600. Хвърлихме тежкият багаж в преддверието му и седнахме да си починем след тежкото изкачване. След това пийнахме вода, хапнахме леко и почистихме с триончето храсталаците пред входа. Преоблякохме се в пещерните одежди, намъкнахме „джаджите“, обадихме се на Калоян за контрола и около 12:00ч. потънахме в пещерният мрак. Веднага след входът, слязохме “на класика“ през праг с дълбочина около 2.5 метра и поехме по тясна и висока галерия. При началото на красивите образувания, започна да става отвесно. Тук според описанието се спуска  „на камина“, но ние, понеже носехме 40 метрово въже, а и за по сигурно, решихме да го екипираме. Вързахме една лентова примка, малко по-високо през образуванията и една малко по-надолу, през един издаден скален ръб, приличащ на цепка и се спуснахме надолу, като се държахме по-вдясно, тъй като е по-широко. Долу бе една висока и широка около два метра малка зала. Тук имаше леко изкачване, от което започваше малко тясно спускане надолу, с дълбочина около два метра . Организирахме едно прехвърляне, с лентова примка, на камъка в най-високата му точка  и се спуснахме надолу, като тук нямаше нужда да използваме въжето. Достигнахме първото стеснение, точно до едно красиво синтрово езерце, заобиколено с образувания. Това стеснение бе обозначено на картата като първият, от общо три сифона. Точно преди него имаше забит един, силно ръждясал и амортизиран самоделен клин с халка. Явно останал още от откриването на пещерата. Преминахме стеснението и от другата му страна, се озовахме в една постепенно разширяваща се, леко наклонена и обкичена с красиви образувания зала. В дъното и се забелязваше началото на отвес. Организирахме две прехвърляния, отново с лентови примки, на солидните и удобни за целта образувания и се спуснахме надолу. Оказа се, че в самото начало е леко отвесно, а надолу е просто силно наклонено, но тъй като е доста хлъзгаво, определено си трябва въженце. На дъното на този отвес, преминахме през едно вертикално стеснение, което се спусна още около два метра надолу. Тук използвахме въжето само за придържане. Оказахме се в равна, висока и широчка заличка. Тук 40-метровото въже свърши, но според картата следваше хоризонтален участък. В дъното на залата бе и второто стеснение, обозначено също като сифон на картата. Преминахме през него без проблем и продължихме нататък. Галерията бе висока около 4 и широка около 2 метра. По стените висяха малко, но красиви образувания. В края на тази галерия се прецедихме и през третото и последно стеснение. Едвам преминахме с „джаджите“ и продължихме по подобна на предишната галерия. Тук подът вече бе покрит с малко, но пък лепкава кал, по която личаха много следи от ботуши. В дъно и се озовахме в красива и обсипана с образувания зала. Пред нас зееше отвора, на обозначената на картата пропаст. По стените бе пълно с красиви коралити, дендрити и млечно бели кристали, които Иво определи по-скоро, като калцитни, отколкото арагонитни.  Направих им доста снимки, след което организирахме две закрепвания, през три удобни за целта образувания, вързахме едно 14 метрово прусече и се спуснахме надолу. Стените продължаваха да са обсипани с красивите бели кристали и коралити. За съжаление бяха доста опипани с кални ръце, но все пак си бяха готини. В края на въжето, галерията стана доста по-полегата, но подът бе в дълбока до глезените и много лепкава кал. Въпреки, че според картата, тук трябваше да е края на дупката, галерията продължаваше да се спуска надолу. За наше щастие, въже не бе необходимо. Спуснахме се още поне 25-30 метра надолу, като по стените и висяха красиви образувания. На едно място, в дясно долу, имаше много изкаляна бяла част. След нея достигнахме дъното. Тук имаше изключително красиви финни арагонитни кристали, израснали върху бяла основа. Дето им викат „стъкларийки“. Те, разбира се, също бяха подложени на усилена фото сесия от моя страна.  Според описанието дупката бе с дължина 142 и дълбочина 55 метра, но на мен ми се стори по-дълга. Иво каза, че нищо чудно и да е така, тъй като на времето са ги мерили по прогресия, а не по реалната им дължина. В крайна сметка, до дъното, бяхме използвали 7 лентови примки, с карабинери за тях, едно 40 метрово въже и един 14-метров прусек. Поехме нагоре и след като разекипирахме, около 15:00ч. бяхме отново пред входа. Преоблякохме се и прибрахме инвентара.  След, като малко си починахме и пийнахме водица , тръгнахме да потърсим и следващата цел за деня,  а именно наклонената пещера „Студеница“. Разбира се,  без инвентар, за да не я уплашим. Според картата и, тя трябваше да се намира на площадка в горния край на  скалният венец, в дясно от входа на „Меча дупка“. Тръгнахме по една стара и едва забележима пътечка, която се движеше точно в желаната от нас посока. При първите скали „ударихме на камък“, след това преминахме един широк и стръмен улей и от другата му страна забелязахме площадка, точно каквато търсим. Сред  храстите тъмнееше отвор в скалите. Слязохме при него и го разчистихме с триончето, същият бе с леко триъгълна форма и с височина около 70 и широчина около 60 сантиметра. Иво светна с челника в него и определи, че това  е търсената от нас дупка. Според описанието, същата бе с дължина 34 и дълбочина 12 метра и уж няма нужда от инвентар. Обаче определено наклона бе доста голям и решихме, че въже си трябва. Тъй, като времето бе напреднало, а и не ни се обличаше отново в калните пещерни дрешки, решихме да оставим проникването в нея за друг ден. Иво сне координатите на входа, които бяха: 43.0144680 23.2720289, а аз му направих няколко снимки за картотеката. Направихме една импровизирана пирамидка от камъни над отвора и се върнахме при входа на „Меча дупка“. Нарамихме багажа и около 16:30ч. се запътихме към колата, като минахме по същият път. Слизането по стръмният сипей, а след това и дере, се оказаха също толкова неприятни, както и изкачването по тях. Така, лека-полека, за около половин час, около 17:00ч. бяхме при колата. Натоварихме се, заедно с багажа, и тръгнахме към Своге. Около 18:00ч. оставих Иво на гарата и след около двадесетина минутки се прибрах на Гара Бов. Очакваше ме най-неприятната, но изключително важна задачка…прането на инвентара и на калният пещеризон…