Разказ за посещението ни до пропастните пещери „Парасинска пропаст“ с БФСп № 3367, намираща се край село Белимел и „Мишин камик“ с БФСп № 2876, при село Горна Лука, и двете находящи се в община Чипровци.
Бяхме Аз/Стефан/, съпругата ми Стефани, Герасим, Цецо, Док, Гогата, Йоана и Стефан от град Царево, а проявата се състоя през събота и неделя- 6-ти и 7-ми май 2023-та година.
С наближаването на Гергьовден, поучихме покана от Йоана, да и гостуваме за събота и неделя в гр.Чипровци, за празника. Планът бе, в събота Йоана до ни заведе на разходка до Чипровският водопад и вечерта да седнем да се почерпим по случай Гергьовден. В неделя Гогата бе поел ангажимент, да отреже един опасен бор в двора на Йоана, а останалите, през това време, да посетим някоя пещера из района. И така се събрахме следните мераклии: Аз /Стефан/, Стефани, Герасим, Цецо, Док и Гогата.
Съботният ден дойде и всички предварително се бяхме разбрали да се чакаме по обяд, направо в Чипровци. Ние със Стефани обаче, в последният момент, се оказахме ангажирани за сутринта и успяхме да тръгнем натам чак ранният след обяд, за което разбира се, уведомихме Йоана. Когато наближихме, вече приближаваше 17:00ч. и и се обадихме по телефона. Тя ни каза, че с останалите вече са направили разходката до Чипровският водопад и в момента се намират на семейната им кошара, намираща се до руините на Гушовския манастир. Тъй, като все още имаше време да отидем самостоятелно до водопада, Йоана ни обясни как да стигнем до началото на пътеката, а след като го разгледаме, да отидем при тях на кошарата. И така, на бързи обороти, със Стефани успяхме да го посетим. Цялата местност се оказа много живописна, а водопадът каскаден, с височина 18 метра и много красив. Около 19:00ч. се класирахме при останалите. Там кипеше усилен труд от страна на Йоана и семейството и, по доене на овцете, прецеждане и прибиране на млякото. Присъединихме се към останалите, които гледаха процеса с голям интерес. След, като приключиха, целокупно се отправихме, към дома на Йоана. Тя ни настани, като едни бяхме в къщата, а други предпочетоха да си опънат палатки на двора, на чист въздух. Герасим бе довел и един негов приятел, с който ни запозна. Това бе един мой адаш, Стефан от град Царево, който бе донесъл със себе си и две китари…Последва една прекрасна и незабравима вечер, изпълнена с веселие, вкусно печено агне, ароматна ракийка, приятна компания и много, много песни…
На сутринта в неделя, всички се оказахме доста ранобудни и около 08:00ч., вече се бяхме събудили. Небето бе ясно и времето се очертаваше слънчево и топло. По време на закуската обсъдихме наличните пещери в района и взехме решение, докато Гогата премахне опасният бор, ние да посетим пропастната пещера „Парасинска пропаст“, намираща се в близост до село Белимел, а ако остане време, след това и „Мишин камик“, която също бе пропастна дупка, но се намираше до село Горна Лука. Йоана реши да остане и да помага на Гогата. След закуската, стегнахме багажа набързо и се отправихме към „Парасинската пропаст“. Ние със Стефани водихме натам, тъй като предишният ден, по чиста случайност, докато зареждахме колата с гориво в Белимел, се запознахме с местният жител дядо Тошо Павлов, който ни отведе почти до входа на дупката, като подробно ни обясни къде точно се намира и как изглежда, та вече знаехме къде точно отиваме. Така неусетно се озовахме пред малкият и вертикален вход, който се намираше на една полянка, точно до черният път. Своевременно снех координатите му, които бяха: 43.4400741 22.9778080, тъй като същите липсваха в картотеката на БФСп. Според описанието, пещерата бе богата на вторични образования и с обща дължина 272 и дълбочина 21 метра. Облякохме набързо пещерните одежди и „джаджите“, като организирахме едно У- закрепване на двата автомобила, които за целта бяхме паркирали до входа. Пръв по въжето тръгнах аз, като направих още едно закрепване на „спит“ на скалата на самият вход и още едно, отново на „спит“, преди самият входен отвес. Според картата, той бе с дълбочина 11 метра. Спуснах се, извиках „свободно“ и изчаках останалите да слязат при мен. Тук галерията се разделяше на две срещуположни галерии. След, като се събрахме, първо решихме да разгледаме дясната. Тя започваше с вертикален и тесничък праг, с височина около 2.5 метра, който екипирах с едно прусече, с две лентови примки на солидни образувания. Веднага след него, галерията постепенно се разшири, а тавана ставаше все по-висок. Започнаха да се забелязват и красиви образувания. Стигнахме в голяма зала, чиито под бе постлан с много гуано, от което въздуха бе доста тежък и неприятен. Завряхме се по всички възможни разклонения, започващи от въпросната зала, като на две места използвахме отново прусек и лентови примки, тъй като бе доста кално и хлъзгаво. След това, се върнахме при входа и тръгнахме по лявото разклонение. То се оказа по-късо от дясното, като образувания тук бяха по-малко. Впечатли ни една тясна галерийка, чиито под все едно бе застлан с глинени плочи и по която движението се осъществяваше „на четири крака“. Общо взето, останахме доволни от дупката и след, като я разекипирахме, Цецан и Герасим ни поведоха, към село Горна Лука и следващата цел за деня, а именно една от най-красивите пещери в района, според тях, „Мишин камик“. За целта, преди да се натоварим в колите, за да не ги изпоцапаме, а и да не хабим излишно време и усилия, свалихме ботушите и калните пещеризони и останахме по поларизоните. Стигнахме относително бързо, като паркирахме колите до пътното платно на РП ІІІ-102, между селата Превала и Горна Лука, на място с GPS координати: 43.4630796 22.8876744. От тук започваше пътеката за пещерата, като същата бе маркирана с табела, поставена на едно дърво. Навлякохме отново калните пещеризони, ботушите, разбира се и каските с осветлението, и тръгнахме. Наложи се да преджапаме широката около два-три метра река „Огоста“, която течеше до пътя, тъй като нямаше мост. За нещастие, явно някъде из пещерите десният ботуш ми се бе пробил и кракът ми направо подгизна, но пък за щастие, времето бе доста топло, та не бе драма. Стръмната пътечка ни отведе до входа на дупката за около 5-6 минутки. Същият бе относително голям и преграден със стара и отдавна не изпълняваща предназначението си решетка. Цецан ни обясни, че тя е била поставена преди доста години, с цел запазване на образуванията в пещерата, тъй като същата, през далечната 1962г. е обявена за природна забележителност. За съжаление местните жители бързо са я разбили, водени от любопитството си, в следствие на което, към момента са на лице непоправими щети по образуванията, и които са се задълбочили с годините . Жалко наистина. Координатите на входа бяха 43.4617300 22.8876399. Цецко ни разказа, както вече разбрахте, че пещерата е много богата на образувания, като дължината и е 695 метра, а има и отвес с дълбочина 15 метра, който е прокопан през глинените наслаги и през него се стига до къс долен етаж, който обаче няма образувания. За това и няма да се спускаме в него. По време на изкопните работи, са открити археологически находки, които са предадени на съответните власти. След, като Цецко приключи с образователната беседа, ни поведе към красотите на пещерата. В началото се движехме изправени, после преминахме на „патешко ходене“, а на места и на „любимото“ ни лазене. Така тези начини на придвижване се редуваха, но в различна последователност. Навсякъде бе обкичено с красиви образувания, по които за съжаление наистина имаше и доста поражения. Но въпреки това, пещерата си оставаше красива, а и за щастие същата бе „жива“, за което свидетелстваше обилната влага и капещата от образуванията вода. На доста места се забелязваха и красиви синтрови езерца. Разглеждайки, изведнъж се натъкнахме на прилеп, който лежеше на пода и едвам помръдваше. Вдигнах го от земята, като го хванах внимателно с ръкавиците и го поднесох към свода. За щастие той размърда пръстчетата на краката си и успя да се закачи за свода. Продължихме натам, като след едно провиране, се озовахме в голяма и висока зала, пълна с прилепи, а на средата на подът и имаше огромна купчина гуано…Направо едвам се дишаше и ние бързо се изнесохме от там, като Цецик ни поведе към изхода. След, като излязохме пред входа, се порадвахме на чистият въздух и поехме към колите. Преоблякохме се в чистите дрешки и ние със Стефи се отправихме към домът, а останалите към къщата на Йоана, за да видят, как се е справил Гогата със задачата си и, а и да си приберат багажа.
В заключение мога да кажа, че си прекарахме един чудесен уикенд, за което от все сърце благодарим на Йоана Чушкарева и семейството и.
В последствие изпратих координатите на „Парасинска пропаст“ на Иво Тачев, който да ги публикува в картотеката на БФСп.
За посещението на двете пещери, бе заснет видеоклип от Стефани Карлова, който бе публикуван в YouTube. Ето и линк към него:
https://www.youtube.com/watch?v=xaB2JJPv4Fo
