Резултати от проведен успешен теренен обход в района на местност „Кошина падина“, намираща се в землището на Драгоманското село Мало Малово, при който бе открита неизвестна към момента пещера за БФСп.
Разказ за това, как в търсене на една уж известна пещера, открих друга неизвестна такава.
На 12.05.2024г., реших да се разходя в района на Драгоманското село Мало Малово и да направя един теренен обход, с цел откриването на единствената известна и картотекирана пещера в землището на селото, а именно „Пещерица“ с БФСп № 4769. Информация за нея ми бе споделил Константин Стоичков от П.К.“Хеликтит“-София, във връзка с разходката ми на 31-ви март, тази година, до връх Големи връх, висок 1179 метра в Чепън планина и до Маломаловският манастир. Та, тогава Коцето ми сподели, че през далечната 2001 година, техният клуб са я открили и картирали. Дори ми изпрати описанието и картата и, публикувани в клубният им годишник от това време. За съжаление обаче няма известни GPS координати и към момента пещерата е така да се каже в не известност. Тогава направих бегъл опит за откриването и, който уви не бе успешен. Та днес реших, че е настъпил момента отново да я потърся. Сутринта бе слънчева, но прогнозата за времето вещаеше гръмотевична буря около 14:00ч. За това станах по рано и около 08:30ч. натоварих багажа в колата, взех с мен куче Тара и потеглихме към Мало Малово. Взехме разстоянието от Гара Бов до там за около 50тина минутки. Времето тук, за сега, бе слънчево, но с леки облачета. Оставих колата на една поляна до гробището на селото и с Тара тръгнахме в посока големият оброк, намиращ се в близост до манастира. Според описанието на Хеликтитци, от тук трябваше да се изкача по възвишението, намиращо се в дясно от манастира и да се спусна право надолу към следващото, по-ниско възвишение. Около 30тина метра, преди нивото на отсрещното възвишение, на надморска височина 950 метра, на сред обезлесена местност, в голям склонов въртоп, трябваше да се намира търсената от мен пещера. Погледнах картата на “OruxMaps” и “bgmountains”, и след като стигнах нужната надморска височина, започнах да претърсвам района. Според нея местността се наричаше “Кошина падина”. Въпросният район се оказа доста обширен и определено не се връзваше с описанието. Обезлесеното и голото пространство, след 23 години отдавана се бе превърнало в гора и гъсти храсталаци. Само тук-там беше останала по някоя малка полянка. Голямо завиране из храстите падна, но следа от дупката нямаше… Забелязах, че в далечината, от към североизток се задават доста черни облаци, но все още бяха доста далеч, за да се притеснявам. Изведнъж, излизайки от млада горичка на една полянка, в доста голяма близост до въпросното второ възвишение, се натъкнах на тесен и вертикален отвор в земята. Обаче, това определено не бе “Пещерица”. Оставих раницата, сложих си каската с осветлението и чифт ръкавици и супер лесно слязох “на камина”. А Тара остана да ме чака до раницата. Дълбочината му бе около 2.5 метра, а в дъното му имаше хоризонтално стеснение, от което ясно се забелязваше, че галерията след него се разширява и тръгва в западна посока. Промуших се лесно през него и галерията постепенно се разшири, както в хоризонтално, така и във вертикално отношение. От клекнало, преминах в изправено положение, а от стените и тавана висяха и образувания. По пода се забелязваха и дендрити.Тук се забелязваха и следи от изкопна дейност, която обаче може и да бе от иманярски подбуди. Продължих по галерията и същата се оказа с обща дължина около 40тина метра, като в краят и имаше заличка с бял таван и образувания, която за съжаление обаче, задънваше в непреодолимо и кално стеснение. Там, леко в страни се бе скатал един прилеп, които висеше от един тънък като въженце корен. Изглеждаше като гимнастик… Явно се мислеше за Данчо Йовчев. Снимах го, а след това направих стабилна фото сесия на цялата дупка, а след като излязох снех и GPS координатите на входа. Същите са 42.6928850 23.0597961. Тара си ме чакаше чинно, където я бях оставил и радостно замаха с опашка. Проверих отново в картотеката на БФСп, в сайтовете “hinko” и “caves4at”, но единствената известна и картотекирана пещера в района бе “Пещерица”. Значи тази бе нова и не бе известна. Реших условно да я кръстя “Белушката”, заради белият цвят на тавана и част от образуванията. Тъй, като все още грееше слънце и заплашителните облаци бяха все още далеч, реших да продължа с търсенето на “Пещерица”. Започнахме с куче Тара отново да се провираме из храсталаците и в по-младите части на гората в 950-метровата надморска височина. Обаче дупката не се появяваше… Не знам колко време сме се лутали, но залисани в търсенето, докато бяхме в една горичка, прозвуча силна гръмотевица. Сепнах се и бързо изскочихме на една близка полянка. Гъстите тъмни облаци бяха вече доста близо и се приближаваха с голяма скорост. От тях проблесна светкавица и последва силен гръм… Време беше да изчезваме бързо от тук и да се евакуираме към селото, където в колата, щяхме да сме в безопасност. На бегом, къде през гората, къде през поляни, а и от части по пътя с Тара за около няма и 15тина минути вече бяхме при колата и бързо се метнахме в нея. Облаците вече бяха затъмнили небето и в този момент започна да вали лекичко. Слава Богу успяхме да се измъкнем, дето се вика, сухи от ситуацията. Явно и този път не бе писано да видим тая ми ти “Пещерица”, но пък не бяхме капо, все пак открихме нова и красива дупка. Доволни от разходката и откритието, поехме към дома, като по целият път валеше, като из ведро…
По-късно, от уюта на дома, изпратих на Иво Тачев информацията за новооткритата пещера, която да въведе в картотеката на БФСп в графа “за картиране”. Ще бъде добре, ако в бъдеще тази дейност бъде извършена от нашият любим П.К.”Искър”-София.
фигура 1 Снимки от входа и вътрешността на "Белушката"
фигура 2 Снимки от входа и вътрешността на "Белушката.