Кратък разказ за посещението ни в пропастната пещера „Свирчовица“ с БФСп № 1139, намираща се в землището на Луковитското село Карлуково.
Бяхме Аз /Стефан/, Стефани, Герасим, Дани, Иван и Сара, а денят бе неделя 14-ти май 2023-та година.
След прекараният в посещение на пещера “Зиданка“ при Гара Лакатнк, съвместно с П.К.“Хеликтит“, прекрасен съботен ден, а в последствие и веселата вечер в къщата на Юли и Рая в Бовската махала „Луково“, за които вече ви разказах, се бяхме разбрали с Цецко, Герасим, Стефани, Дани, Иван и Сара, на следващият ден да посетим пропастната пещера „Свирчовица“, край село Карлуково. Поради лошите атмосферни условия и прогнозираните обилни валежи, тя се явяваше единствената ни, така да се каже „суха“ възможност за провеждане на заплануваните практически занятия по ТЕВ, във връзка с провежданият от клуба курс „Пещерняк 2023“.
И така, се събудихме рано-рано в начумерената и облачна неделна утрин, след което закусихме набързо и събрахме палатковият лагер. Облаците бяха толкова тъмни и натежали, че всеки момент очаквахме да изсипят съдържанието си върху нас. Обаче извадихме късмет, защото успяхме да съберем багажа преди това. Планът бе, аз и Стефи да отидем до домът ни и до помещението, в което съхраняваме инвентара, находящи се в Гара Бов, да оставим лагерният такъв, съответно да вземем нужният ни за провеждане на занятието по ТЕВ инвентар, да вземем с нас и Дани и да тръгнем към Карлуково. През това време, Иван и Сара да минат през дома им в град Своге, за да си вземат необходимите вещи, след което и те да се насочат към „Свирчовица“. Тъй, като предварително си бяхме определили да се чакаме около 11:00ч. на паркинга на пещера „Проходна“, Герасим и Цецо щяха да дойдат направо там. След, като ние със Стефи приготвихме нужният инвентар, Дани се присъедини към нас и предложи да пътуваме с неговият автомобил. Ние с охота се съгласихме, натоварихме се в него и съпровождани от обещаните дъждове, поехме към уреченото място. Попътно спряхме на магазина в село Карлуково, където се снабдихме с нужните ни вода и хранителни провизии за деня. С малко отклонение от разписанието, около 11:30ч. пристигнахме, където ни очакваше Герасим. От Цецо обаче нямаше и следа…и Герасим ни каза, че в последният момент му е излязъл спешен ангажимент и няма как да успее да се включи в днешното мероприятие. Жалко наистина. Е, нищо де, и без него пак ще си изкараме готино. Докато си бъбрихме, Иван и Сара също пристигнаха и под леещият се, като из ведро дъжд се придвижихме до поляната пред пропастната пещера „Свирчовица“. Въпреки, че тя е известна на всички, GPS координатите на входа и са: 43.1724000 24.0771000. Набързо награбихме багажа и се скрихме на сушина в просторното и преддверие. Да ви разкажа, с няколко думи и за самата пещера. Тя се намира в местноста „Пладнището“ и е известна още и с името „Пещера № 59“, като общата и дължина е 232 метра, а отрицателната денивелация от входа и е минус 39 метра. Също така, в дясното си разклонение, е богата на красиви, но за съжаление и доста изпочупени образувания. Легендата разказва, че името и „Свирчовица“, идва от растящото от незапомнени времена във въртопа и бъзово дърво, от чиято огромна корона, местите овчари изработвали медогласни свирки. Местните го наричали свирчовина. Та, от там и името и. За щастие, нямаше други мераклии и в пещерата си бяхме само ние. Разположихме се на най-удобното и централно място и се захванахме с тренировката. Под вещото ръководство на Герасим, екипирахме всички възможни парапети и отвеси в пещерата, и разгледахме красивите и образувания, като докато се забавлявахме, чат-пат се появяваше и по някой любопитен и измокрен до кости от дъжда турист. Така, улисани в тренировъчна дейност, времето напредна и часът наближи 17:00. Време бе да си „обираме крушите“ и да си ходим. Разекипирахме, преброихме и прибрахме инвентара, след което седнахме да хапнем набързо.. Всички бяхме доволни от прекараният страхотно ден и от ползотворната тренировка. Бяхме уморени, но пък доволни. След хапването и сладката раздумка, натоварихме багажа, метнахме се по колите и се отправихме към дома.
Ето и няколко снимки от този прекрасен ден:
фигура 1 Кадри от "Свирчовица".
Автор на текста: Стефан Карлов