Експедиция "Каците 2010"

За Експедиция "Каците -2010"

Posted Юни 19th, 2010 by yavkata

В утрото на петъчния ден едно Канго с „искърци” кацна на премката над Каците.
От него се изсипаха Жоро Стайчев, Явката , Живка, Криси и Васето. Докато си оправяхме багажа, допълзя и джипката на АСО-то, с Валери Пелтеков, Трифон Даалиев, Иво Тачев и Гогата. Набързо разхвърляхме задачките за деня и поехме. Аз (Явката) се заех с доекипирането, заедно с Живка, Криси и Васето. Като втора група се нагласиха В. Пелтеков и Гогата, за да погледнат къде бяха комините и реперните точки от последното картиране и заедно с тях и Иво Тачев с пособията за картиране.
Операцията вървеше гладко и Валери и Гогата ни настигнаха , малко след като бяхме приключили с екипирането на последното прагче. Живка пое с тях напред, за да й покажат търсените обекти. А ние с Криси и Васето изчакахме Иво. Тачев продължи към заветната си цел – местата за картиране, а аз, за да не става калабълък, леко се заизнасях навън. Седях си до Кангото и кротко си пиех биричка, когато пристигнаха Жоро и Тръна с джипа. Бяха понаобиколили някои интересни „обекти”. След час се появиха и Криси и Васето, а към 19.30 дойдоха и Гогата и Пелтеков. Докладваха за „изчезването” на търсените комини и за откритите крайни точки от картирането във възходящата галерия. Набързо Гогата, Валери и Тръна се натовариха на превоза си и отпрашиха за София. По някое време към 23 часа с Жоро отскочихме до Широки валог, за да посрещнем евентуално пътуващите Герасим, Цецо, Павлин и Спас. И, което е най–чудно, срещата се състоя. Живка и Иво се бяха заиграли в картирането и излизането им превали леко контролния час, та вкараха и малко нерви в екипа.
Посрещнах изгрева на терена. Поразчистих малко от блокажа в губилището на р. Понор, намерих едно „ново” обектче и малко гъбки за супичка на по–ранобудните.
Екипа с Кангото трябваше да тръгваме. На експедицията останаха Цецо и Герасим със задача да картират, Спас да събере образци от фауната на пещерата и евентуално да разекипират. Павлин и Иво си заплюха теренната дейност. Повече информация от други участници.

Клипче за Експедицията:
http://www.youtube.com/user/TheYavkata?feature=mhw5#p/u/0/Dz_wirvnadc


"Каците 2010" - факти

On Юни 21st, 2010 Ivo says:

Експедиция "Каците 2010" се преобразува в клубна, след като в експедицията не се включиха участници от никой друг клуб, освен отдавнашните изследователи на пещерата и района Валери Пелтеков и Трифон Даалиев - Трънката, чиято съпричастност с работата по доизследването и документирането на Каците е неоспорима.
От ПК "Искър" участвахме общо 12 души по различно време от началото на 18 юни до края на 20 юни. В пещерата проникваха общо 10 души, разпределени в 4 групи: екипираща, катерачна, картировачна и дезекипираща.
Резултатите накратко:
- Екипиращата група (Явор, Живка, Криси, Васето) изпълни задачата си и проникна в един некартиран страничен диаклазен меандър след отвесите в обратна посока.
- Катерачната група (Вальо Пелтеков и Гогата + Живка) обходи възходящия клон срещу течението на основната река (сектор "а"), но не успя да намери комина за изкачване, макар на общата карта на пещерата да е известно местоположението му. В района е констатирано съвсем прясно срутване на големи скални блокове.
- Картировачната група (Живка и Иво) картира общо 82 м по антени в полигон във високия блокаж срещу течението на основната река, до който бе достигнала картировката от 1981 г. (сектор "а"). Пикетът на крайната достигната точка сега е на 32 м по-нататък в края на залата на високия блокаж, откъдето напред продължава добре оформена галерия със сухо речно легло на средно ниво по височина спрямо залата. Намерено е странично ляво геогр. разклонение (приток) с комин, който би могло да бъде изкачен, и диаклазен меандър надолу успоредно на основната река; не е картирано поради липса на време.
- Дезекипиращата група (Цецо, Герасми, Спас) достигна до крайния сифон на пещерата по течението на основната река, като теснината в блокажа преди края е премината само от 1 участник. Екземпляри от пещерна фауна този път не са забелязани в блокажа. Групата изпълни и задачата си за дезекипиране на пещерата.
По време на експедицията бяха направени и теренни обходи. В последния ден е събрана информация от местни хора за още пещери в района.
Предстои да се съберат и оформят подробните отчети на отделните прониквачни групи. Резултатите от тази експедиция могат и трябва да послужат като основа за съставяне на тактически планове при подготовката за евентуални следващи проучвателни експедиции в Каците.
Човешки и материални загуби не бяха допуснати, с изключение на мускулна треска, синки от тесняци и леки слънчеви изгаряния ;-). Остана ни обаче разочарованието, че клубът ни се оказа сам в това сериозно спелеоложко начинание.


Закваската на Каците

On Юни 23rd, 2010 ceco says:

18.06. Пътуването
Тръгнахме с Герасим в петък вечерта с кратки спирания за гориво и пазаруване, без да гасим колата. Незатворена врата и съответната дребна лампичка в купето бе изцедила акумулатора на джипа, но се надявахме, че до Своге се е заредил и седнахме най-после на кръчмето при моста на Искрецка река да презареди и Герасим, че от Варна (където бе в командировка през деня) до тук не бе слагал нищо в уста. По път ни се обади Гогата – с Пелти бяха влизали през деня в Каците и сега се прибираха, заедно с Трънката. Уговорихме се да спрат и те за малко в Своге и макар да бързаха, разказаха ни в кратце как върви експедицията (че горе обхват няма и те бяха първите, които се завръщат). На едно полувреме от яловия мач Англия-Алжир (второто щеше да ни дойде в повече), Герасим хапна две шкембета, докато аз предпочетох агнешка чорба – в унисон с чобанския район, към който се бяхме запътили. После дойде очаквания оф-роуд, но на премката на влизане в Широки валог неочаквано видяхме три светлинки. Двете по-далечни бяха фаровете на кола, третата описваше малко странни движения недалеч по нашия път. Като се приближихме спряхме – местен човек с фенерче в ръка крачеше бодро по пътя и веднага ни се похвали как упътил нашите хора с онази, другата кола. Бе видимо добре почерпен и ние се притеснихме малко дали ще се прибере успешно, но той ни каза, че няма проблем, тук всичко му е тъй добре познато че държеше и нас да упъти, ако може-до лагера чак, въпреки че му казахме, че няма нужда. Взехме го за малко докато се уверим, че не е толкова пиян и ще може да се прибере сам. После му благодарихме и го изпроводихме по живо, по здраво – човекът просто си търсеше компания. Стигнахме до колата (на Павлин), който стоеше на един разклон и се чудеше на къде е верния път. Казах му, че е в дясно – да кара внимателно след нас. Скоро видяхме по пътя 3 светлинки – бяха Жоро, Явката и Спас, когото Павлин бе изпратил да проучи. Качихме ги и скоро бяхме на лагера. Васето и Криси бяха край огъня.

В лагера
Павлин и Спас опънаха от раз, докато ние с Герасим се помайвахме, избирайки първо най-добро място за колата, после – и за палатката, после, докато започна сериозно да вали, мъдрехме още кога и дали. Накрая бурята се разлудува и ни принуди да вземем бързи мерки – шатрата с две спални бе инсталирана и стабилизирана. Живка и Иво още бяха в дупката. Стана и отмина полунощ (контролният им час), лека-полека настана тревожно очакване ... докато се появиха най-подир към 2ч.

19.06.
В събота сутринта Кангото отпътува, с него и Жоро, Васето, Криси, Явката и Жи, с което съставът на експедицията се преполови. Останахме трима души за влизане в Каците (Герасим, Спас и аз). Иво, естествено, трябваше да отмори, а Павлин не можеше да влиза поради силни болки във врата, но оборудва с термобельо Герасим и Спас.
Останаха ни много задачки, а нямаше време за всичко. Първото, от което се лишихме с Герасим, бяха фотоапатратите. Вместо това напълнихме харметичната кутия с прибори за картиране, батерии, резервно осветление и храна. Спас взе две епруветки за животинки, ако намерим (но не би).

В Каците
Влязохме малко след 14 ч. с контролно време – 8 сутринта. За Герасим имаше известни съмнения дали ще мине тесняка на последния праг. Първо го пробвах аз надолу и нагоре, после беше негов ред. Наместваше се точно в цепката и я уплътни доста добре, гръдният му кош минаваше. “Надолу – добре, ами нагоре?” – колебаеше се той. “Ще стане, макар и с малко зор” – уверих го аз и той с облекчение се изниза надолу. Пуснахме му и джаджи един комплект. Наистина, отдолу има един ръст по-широка част (прагът има крушовиден профил) и да се издрапа без въжето би било много трудно, затова нагоре се използва педал и самохват. Минахме без проблеми втория сифон (сега полу-), водното огледало ... но хидрокостюмът ми взе да пие вода. Изглежда, сфинктерът не бе вързан добре или се бе разхлабил при движението, наложи се да го превържа. В 17:20 бяхме на водослива. В дясно е разклонението с подземния лагер и комините на Вальо Пелтеков. Продължихме в ляво по течението (бул. Руски) с идея да достигнем до блокажа (края на картираната част), да намерим пътя през него до крайния сифон, да огледаме по пътя за възможни разлконения/комини, да картираме каквото можем от некартираната част и не на последно място – да огледаме състоянието на крайния сифон, защото без гмуркане в него шансовете на тази пещера да стане по-дълбока са нищожни, колкото и комини да катерим. До блокажа се върви в спокойно темпо 20-30 минути през високи и сравнително широки части, наистина булевард. Блокажът, обаче, е истинска досада, особено като си с хидрокостюм. Скоро стигнахме едно по-широко място насред блоковете – нещо като кръстопът, ако за път се брои всяко проходимо място. Картата ми подсказваше, че тук вероятно е последната точка от старата картировка, но сигурен нишан не намерихме. Имаше само едно голямо парче плат на пода. Герасим и Спас скоро загубиха интерес да се врат между блоковете и се позиционираха на кръстовището, а аз започнах систематично проучване на изходящите пътища. Най-десния се качва през блокажа на горно ниво и накрая по добре оформена галерия връща назад на последния ляв завой на реката преди блокажа. Следващия – право напред между блоковете – стеснява. Следващия в ляво (почти успоредно и по-ниско от предишния) се оказа този, който преодолява блокажа. След ~20 м чупки и врътки между блоковете (въз-теснички с хидрокостюм) се излиза в горния край на широка блокажна галерия, под която отново се появява реката. Надолу по-голямата част от пътя до крайния сифон (~220 м) е по сухо или се гази плитка вода. Има и съвсем суха зала, удобна за лагер. Към края отново има дълбоки езера, полусифон, един активен десен приток и дълго дълбоко езеро, преминаващо в сифон (за сега – край на пещерата).

Изводите ми от огледа на крайния сифон са:

  1. Сифонът е достатъчно широк и дълбок, размерите му не са проблем за леководолаз със стандартно оборудване;
  2. Водата му е съвсем бистра, но лесно може да се размъти, защото
  3. По дъното и левия му бряг има дебел слой глина, при докосване естествено вдига мътилка;
  4. Леки движения на водата не са достатъчни, за да го размътят (примерно, ако се преплуват покрай дясната стена, внимателно и без резки движения, последните 20 – 25 м. преди сифона – проверено!);
  5. Течение практически няма, дебитът на реката е твърде малък, съпоставен с обема на езерото;
  6. Няма следи от големи колебания в нивото на сифона. Напротив, състоянието на някои вторични образувания свидетелстват за почти постоянно ниво. Оптимистичният извод от това е, че водата е подпряна от скален или наносен бент. При достатъчен пад сифонът може да го няма много скоро след първото му преодоляване.

 

В 18:45 се завърнах при мръзнещите Спас и Герасим. Преценявайки трезво обстановката и силите си, както и на оределия отбор на повърхността, изоставихме всички други задачи, освен разекипирането. Не бе разумно да рискуваме някой от отбора да хипотермяса. Похапнахме от скромните ни, но калорични запаси, оставяйки си един шоколад за излизането, и в 19:20 тръгнахме обратно нагоре от блокажа.

Отново в зеления свят
В 0:30 ч. нагазихме свежата зеленина пред входа. Първата ни работа след излизането бе да се облекчим, след което да компенсираме обезбиряването с една от охладените в преддверието бутилки. Навън бе топло и влажно като в оранжерия (така ни се струваше след дупката). Канеше се всеки момент да завали отново. Без да се разсъбличаме много (че хидрокостюма и от дъжд пази, макар и с постоплена закваска от Каците под него), се запътихме към лагера. Заварихме го подгизнал и пуст, всичко живо спеше. Още една кола се чернееше на хоризонта – Камен бе дошъл в подкрепление. Герасим едва не се спъна в едно ‘Сони-Ериксон’. Остана за сутринта да се изяснява чий бе телефона и защо така се валя. Придърпахме си масата под палатката за да замезим с ракийка с Герасим, а Спас предпочете да си полегне. Спахме после като къпани (не че не бяхме) под кротналия се проливен дъжд.

20.06. Нови обекти, нови ятаци
Към 9 сутринта най-сетне се изваля и изпълзяхме бодро от палатките. Павлин изпълни успешно упражнението “Да накладеш огън” с мокрите дръвца. Закусихме на теферич край огъня с чай по хайдушки (срам, не срам – доста бира ни остана), рохко яйце и каквото там още. После преброихме и разпределихме инвентара, изваден от дупката. Времето бе благосклонно, изсушихме си мокрите дрехи и хидрокостюмите. Пътят поизсъхна, Павлин и Спас си тръгнаха още преди обед. Събирайки остатъка от лагера, ни навестиха трима местни младежи. Единият бе много тъжен, че си загубил тутурутката и се зарадва много като разбра, че не я е загубил безвъзвратно. Веднага ни поканиха да им гостуваме, да ни черпят ... почерпихме ги ние с бира и отклонихме любезно разговора към дупките в района – оказа се, че знаят доста! Една на северозапад отвъд дола на Каците (според Иво, имало я в картотеката, но не можел да я намери), друга в източния край на дола (откъм селото), на високото още, пък отдолу се чувала вода(!?!) – за такава никой от нас не бе чувал преди ... разменихме си телефони, обещаха да ни водят, само да им се обадим като идваме 3-4 дена предварително.

Камен натовари и тръгна бавно преди нас, опасявайки се да не закъса някъде. Останалите трима си тръгнахме с джипа към 14 ч., огледахме попътно срутения вход на Жабата и се срещнахме според уговорката с Камен в кръчмата на центъра на Зимевица. Той междувременно си бе спечелил нов ятак, който на драго сърце ни предложи да ни води на нова дупка щом си допие бирата. Имахме предположение (както се и оказа по-късно), че е известната ни Гива Лака, макар да ни казваше друго име. Все пак се възползвахме от предложението му да ни поразходи из района и да ни покаже обектите, които знае (дупката и изворчето с нецензурното име пи**а). Разговорлив бе човека (не пропусна да ни предложи имота си за продан;) но разходката с него бе много приятна, макар нови обекти да не намерихме. Една идея преди следобедния дъжд се прибрахме в селото, почерпихме го цигари и бира, па си тръгнахме, като не пропуснахме отново капанчето на Своге, където на супи, бири и мезета киризихме поредния мач от Световното.

Veni, Vidi, Scrivi /Дойдох, видях и описах/: Цецо Остромски