Разказ за посещението на пещера "Гьонова дупка" с БФСп N 5316, намираща се край с. Миланово.

Submitted by Карлито on Пет., 04/12/2024 - 20:18
Форуми

Разказ за посещението на пещера "Гьонова дупка" с БФСп N 5316, намираща се край с. Миланово.

 

          Денят бе 26-ти януари и бях Аз /Стефан Карлов/ и моето куче Тара.

          Този ден бях свободен, та разгледах картата, за да избера на къде да се разходя и сравнително бързо си избрах, днес това да е до една малка пещеричка, носеща името "Гьонова дупка", намираща се в землището на село Миланово. За съжаление, бе делничен ден- четвъртък и всички останали бяха на работа, което означаваше, че няма да си имам компания. Сложих малко храна и един термос с чай в раницата, облякох се, метнах се в колата заедно с куче Тара и се отправихме в посока село Миланово. Когато пристигнахме, оставих колата в края на асфалтовия път при махала "Лак" /в някои карти е отбелязана и като "Мак"/, метнах раницата на рамо и с Тара продължихме пеша по черния път. Времето бе мрачно и студено. Ръсеше снежец, както се казва "на сила" и бе поръсил земята, като с пудра захар. Пещерата имаше известни GPS координати и за сега пътят се движеше в правилната посока. Той плавно започна да губи денивелация и след малко подминахме една отбивка, завиваща наляво. Разгледах картата и прецених, че трябва да продължим направо, като някъде напред трябваше да има чешма. Изглеждаше, че щеше да е най- удобно да минем покрай нея. Подминахме още една отбивка, която този път се отделяше надясно. Повървяхме още малко и въпросната чешма се показа пред очите ни. Куче Тара веднага се залепи за голямото корито и започна да пие от студената и бистра водица. Как и се пиеше вода в този студ...? Чешмата бе голяма и се падаше в дясно на пътя. Според картата тя е известна, като "Попадиин кладенец". В ляво и стръмно надолу, се отделяше пътека. Тръгнахме по нея и почти веднага, отново попаднахме на черен път. Завихме надясно по него и след, като изминахме около осемстотин метра, картата ми показа, че е време да тръгнем право надолу през гората. Беше доста стръмно, но за щастие нямаше гъсти храсталаци, а дърветата бяха на сравнително голямо разстояние едно от друго. Бързичко се спуснахме до дъното на дерето. Река "Петра" течеше лекичко. Според координатите, трябваше да тръгна срещу течението. След около не повече от стотина метра, стигнах до един много приятен вир, над който имаше нисък речен праг. Водата шумно се стичаше по него, образуваща миниатюрно  и симпатично водопадче. По късно разбрах, че това е долният "Магерски вир". Когато погледнах по диагонал, на около четири метра разстояние и на някъде два метра височина, зееше входа на търсената пещера. Той бе сравнително голям. Поне два и половина широк, на почти три метра висок. Хвърлих раницата, сложих си каската с осветлението и едни ръкавици, и заедно с кучето влезнахме да я разгледаме. Оказа се, че свършихме тази работа изключително бързо. Пещерата бе с права и постепенно стесняваща се галерия, с правоъгълно сечение, чиято дължина бе едва петнадесет метра, със само един метър денивелация надолу, и в краят и. Образувания липсваха, като изключим едни незначителни повлеци по стените. Заради късата и дължина, липсваха зимуващи прилепи. След, като излязохме, заснех няколко снимки на входа на дупката, тъй като такава липсваше в картотеката. Пих един горещ чай и хапнах сандвич, а пък куче Тара "намаза" две шепи гранули. След, като приключихме с почерпката, се върнахме по същият път до колата.  

          Когато се прибрахме вкъщи, изпратих снимките на входа в картотеката на БФСп, за да бъде попълнена липсващата информация.