Загадката на пещера Шишманица: Между крепостта и молитвата
Когато онзи ден посетихме Черепишката пещера заедно с пещерняците от П.К. „Хеликтит“-София, Константин Стоичков ми спомена, че съвсем наблизо се намира една малка, ала изключително интересна дупка. Точно под втория тунел на пътя София-Мездра, пресичащ една от забележителните „Ритли“, се е скрила пещера Шишманица.
Според Коста в нея са запазени скални изсичания и жлебове, в които някога са били поставени огромни дървени греди. Той сподели хипотезата си, че мястото най-вероятно е било монашески скит или е използвано за отбранителни цели към близката крепост Шишманово кале. За съжаление, тогава не ни остана време да я посетим заедно, но днес, на 1-ви април, ми се откри възможността да отида и да я разгледам.
Тръгнах сутринта от Гара Бов и след около 40 минути паркирах вярната ми „експедиционна“ Хонда на голямата отбивка при завоя до втория тунел. Тръгнах пеша и след стотина метра забелязах прекъсване в ниската зидана стеничка покрай пътя. Оттам надолу, точно в нужната ми посока, се виеше тясна и за съжаление доста обрасла в храсти пътечка, която ме отведе право пред входа на Шишманица.
Веднага щом пристъпих в предверието ѝ, думите на Коста сякаш оживяха пред очите ми. По стените отчетливо се виждаха големите отвори – жлебове или по-скоро гнезда, служели за конзоли, в които някога са били вклинени масивни дървени греди. Чрез тях пещерата е била разделена на три нива (етажа). Освен тези големи отвори, забелязах и по-малки гнезда, в които твърде вероятно са били поставени стъпалата на дървено стълбище, свързващо етажите.
Тутакси ме връхлетяха спомени и направих аналогия с пещерата „Пещ“ при Старо село, Врачанско, която миналата година посетихме заедно със съпругата ми Стефани Карлова. Вероятно и тук е имало скален скит, обитаван от монаси отшелници (исихасти), който е съществувал паралелно или дори е предхождал Черепишкия манастир. Възможно е тези духовници да са търсили закрила под стените на крепостта над тях или дори да са сътрудничели активно на нейните защитници. А може би пък пещерата е била чисто фортификационно съоръжение... Това със сигурност могат да кажат само археолозите, но за съжаление в мрежата не открих данни за проведени обстойни археологически проучвания и категорични изводи от същите.
Техническите данни обаче също са интересни: Дупката е заведена в главната картотека на пещерите под БФСп № 4945 и представлява етажна пещера с обща дължина от 30 метра и положителна денивелация от +4 метра спрямо входа. Оказва се, че това, което днес виждаме, е част от по-голяма система. Най-горният етаж, който за съжаление остана недостъпен за мен днес, всъщност е пещерата Шишманова дупка с БФСп № 2069. Двете дупки са свързани по между си от силно наклонена и почти вертикална част. Именно това най-високо ниво, преди известно време е било достъпно директно през самия тунел, тъй като същия е пресичал галерията му, но днес този вход е недостъпен, понеже при ремонта на пътното съоръжение същия бе запечатан и бетониран. Без алпийска екипировка и осигуровка, изкачването до най-високия етаж в момента се оказва доста опасно и нежелателно, понеже скалата е почти вертикална и липсват удобни стъпки и хватки. Но дори и отдолу, усещането за приемственост между този забравен скит и духовната мощ на Черепиш бе осезаемо. Една малка пещера, събрала в себе си и инженерната мисъл на средновековните строители, и тишината на пустинничеството...
Затова в бъдеще планирам отново да се върна тук, но вече снаряжен с необходимата ми екипировка, за да мога безопасно да се изкача и разгледам горното ниво, явяващо се Шишманова дупка, където според Коста, също са запазени скални изсичания. Вероятно именно те крият липсващите оговори за това как е използвана в миналото тази интересна система. Надявам се следващия път да сме заедно с Коста, за да можем да потърсим всички тези отговори заедно.
А ето и малко кадри от днешното ми посещение, които са мълчаливо, но категорично доказателство за сериозната човешка дейност. Шишманица през вековете – едно уникално разпределение на три нива, превръщащо естествената кухина в истинско многоетажно съоръжение, било то за молитва или за отбрана:
Автор: Стефан Карлов
Село Гара Бов 2026г.