Разказ за посещението ни в пропастната пещера "Ямата" с  БФСп № 5355, намираща се в землището на Свогенското село Осеновлаг

         Бяхме Аз /Стефан/, Цецо, Вихрен, Пав , Ферди, Виви, Лили и Божил, а денят бе  26-ти май 2024-та година.

          Този разказ има интересна предистория и ако не я споделя с вас, то определено ще му се изгуби чара. За това, ще започна разказа си от самото начало.

           Преди около три месеца, ровейки се из картотеката на БФСп, забелязах, че в близост до махала “Загадня“, на Свогенското село Осеновлаг, има известна само една единствена  пещера и която носи името „Ямата“. Стана ми интересно и се зачетох по-подробно, но за съжаление информацията за нея бе твърде оскъдна. Записано бе, че същата е пропастна, има нужда от инвентар , а образуванията в нея, са твърде много и разнообразни … и това бе всичко. Липсваха карта и GPS координати на входа, а също и информация за дължината и дълбочината и. Интересна работа... Любопитството ми се обостри и започнах да търся информация за тази, така да се каже „тайна дупка“. Отворих картата на “OruxMaps”, на която бе инсталирана тази на “BGMountains” и файла на БФСп с координатите на пещерите, но след дълго и усърдно търсене освен, че открих махала носеща името „Заградия“, което бе доста близко до публикуваното в картотеката „Заградня“, не открих никаква друга информация. Проверих и в сайтовете „Caves4at” и “hinko”, а също и в приложението „BGCaves“ но уви, и от там не научих нищо ново. Чух се по телефона с Константин Стоичков от П.К.“Хеликтит“- София и с Иво Тачев, които ми разказаха, че не знаят къде точно се намира и не са я посещавали, но са чували, че през 90-те години е открита от иманяри, които са започнали да чупят и изнасят за спомен образувания от нея и да ги показват на приятели. Така слуха за нея стигнал до Здравко Илиев- Здравеца и заедно с още няколко човека пещерняци, водени от един от иманярите я посетили. Спуснали се във входният отвес, който бил с дълбочина около 15 метра, а след него имало хоризонтална и богата на образувания част. След нея обаче следвал друг отвес, за който обаче те не носели въже. Излезли, нанесли и номера „5355“ пред входа и си тръгнали. С това се изчерпваше цялата информация, която знаеха. Не щеш ли, при един случаен разговор с моят колега Цветомир Георгиев, същият ми сподели, че е отраснал в село Осеновлаг и има роднини и много познати в него. Очите ми блеснаха и веднага го разпитах за „Ямата“. За жалост не я знаеше, но пък ми обеща да разпита. След около седмица ме зарадва с новината, че е намерил човек, който знае къде се намира въпросната дупка и ме свърза с него. Веднага се чухме по телефона и се запознахме. Представи се като Иван Стоянов от с.Осеновлаг и се разбрахме, при първа възможност и благоприятни метеорологични условия, да ме заведе до входът и. И така, лека-полека, този ден дойде. Беше сряда 3-ти април 2024-та година и най-после, след дълго чакане и отлагане, времето бе слънчево и относително топло. Снегът по високите части на планината се бе стопил и за деня не се очакваха никакви валежи. Обадих се на Иван и се разбрахме да се чакаме около 14:00ч. на центъра на село Елисейна, тъй като той ще дойде от към село Зверино. Речено-сторено. Срещнахме се на уреченото място, качих се в неговата джипка Лада „Нива“, тъй като Иван ми каза, че пътят до дупката не е подходящ за моята кола и тръгнахме. Подминахме центъра на Осеновлаг и продължихме по черният път, движещ се срещу течението на река „Габровница“. След около 2.2 км., при място с GPS координати: 42.9621457 23.5583809, се отклонихме от основният път и завихме надясно по стръмно изкачващ се черен и доста по-лош от досегашният път. Тук Иван ми каза, че вече се намираме в махала „Заградия“ и ми разказа, че името и идва от факта, че се намира зад  близкият връх „Мелнишки камък", висок 1174 метра, гледано спрямо селото,  на който има руини на градище. Демек зад градището, та за по лесно „Заградия“. Тоест „Заградня“ е грешно наименование. Разказа ми още, че насред това градище има друга пещера, която е около 6-7 метра дълбока и още толкова дълга, а на дъното и има много стари човешки кости…Интересно. В бъдеще тази информация трябва да се провери. След още около 200 метра, при разклон с GPS координати: 42.9635396 23.5588154, тръгнахме по дясното разклонение и след малко започнаха да се забелязват и първите къщи на махалата. След около 460-70 метра, след един десен завой, намиращ се в близост до една от къщите, на място с GPS координати: 42.9641471 23.5633162, Иван спря и ми показа едно скалисто място,намиращо се от дясно, точно до пътя. Каза ми, че си спомня, че когато е бил дете, тук е имало пропаст, в която е хвърлял камъни и те са падали дълго, докато срещнат дъното и. В последствие местните са и заринали входа от съображения за сигурност, за да не падне в нея някой човек или животно. Отбелязах си координатите на мястото и продължихме. След още 120 метра и един ляв завой, точно в края на една приятна полянка „Нивата“, спря и Иван ми каза, че сме пристигнали, след което ми показа входа на дупката. Той се намираше в малък и плитък скалист въртоп. На най-голямата скала се четеше избледнелият вече номер „5355“. Веднага снех GPS координатите му, които бяха: 42.9638350 23.5643840 и му направих няколко снимки. Иван ми показа, че на скалите, намиращи се под отсрещният връх, носещ името „Тричков рът“, един под друг зеят отворите на две хоризонтални и къси пещери. Каза ми, че и двете са с дължина по около 15-20 метра. Докато си говорехме, от близката къща излезе един мъж и дойде при нас. Оказа се познат на Иван, а на всичкото отгоре и негов адаш. Запознахме се и същият се представи като Иван Иванов. В течение на разговора, същият ми разказа това, което Коста и Иво вече ми бяха разказали, а и другият Иван също го потвърди. Каза ми и, че до преди месец и нещо голям камък е бил затиснал входът и, та заедно с негов комшия са го разбили и са го отпушили. Така в сладки приказки времето напредна и трябваше да си тръгваме. Пожелахме приятна вечер на Иван и си тръгнахме. По обратният път, малко след „Осеновлашкият манастир“, по-известен като „7-те престола“, моят водач Иван, ми показа още две много интересни места. Първото бе от ляво на пътя. Точно до реката, на един голям камък, където бе издълбана дълга около 1.2 метра поредица от овални ямки, наподобяващи синджир. А второто бе малко по-надолу, но този път в дясно от пътя. На края на къс черен път, отделящ се от асфалтовия , с дължина около 90-100 метра. Точно до реката се намираше перфектното място за палатков лагер и къпмпингуване. Веднага му снех GPS координатите, които бяха: 43.0040079 23.4745159, за да можем в бъдеще да се възползваме от него. След това продължихме към Елисейна, където благодарих на Ванката, пожелахме си в близко бъдеще отново да се видим. Разделихме се и аз се прибрах вкъщи. От спокойствието на дома, изпратих събраната информация на Иво Тачев, който да я добави в картотеката на БФСп, след което му се обадих и му разказах и подробностите. Споделих за тази интересна и неизвестна за сега пещера, както и за всичко, което съм разбрал за нея и с хора от клуба. Така, започнаха кроежи на планове, кога и с кого да я посетим. За нещастие, или хората бяха все заети, или аз. А, ако случайно бяхме свободни, то пък времето не позволяваше…

         И така, след дълго чакане, както се казва, слънцето най-после изгря и на нашата улица. Около 20-ти май се чухме по телефона с Вихрен и Цецо, които, както и аз, се оказаха свободни за неделя- 26-ти май 2024-та година. Проверихме прогнозата за времето и за наше учудване, тя вещаеше слънчево време и без валежи. Явно моментът бе настъпил и започнахме да планираме експедицията, така да се каже, като аз поех ангажимента да взема необходимият ни инвентар за екипиране. В петък Вихрен ми се обади и ми каза, че заедно с него ще дойдат дъщеря му Виви, Пав, Ферди, една негова позната на име Лили и синът и Божидар. Обаче искат да отидат от събота следобед и да преспят на палатки. Веднага му изпратих координатите на перфектното място за целта, за което вече ви разказах. Чухме се и с Цецо и се разбрахме, да се срещнем там в неделя сутрин, около 10:00ч.

        Неделната утрин дойде и времето бе топло и слънчево. Закусих, качих се в колата, в която още от предната вечер бях натоварил необходимият багаж и тръгнах от Гара Бов, към лагера. Стигнах навреме, а Рен и останалите бяха станали, закусили и вече събираха багажа. За сега Цецко, който пътуваше от друго спелео събитие в Етрополе, още го нямаше. Докато си бъбрихме, забелязах, че Цецан „прелетя“ покрай отбивката и отпраши към манастира. Явно не я бе забелязал, но това не бе страшно, тъй като резервното място за среща, бе именно пред „7-те престола“. Казах на другите, че тръгвам след него и, че ще ги изчакаме там, след като са готови. Настигнах го и докато чакаме останалите, го заведох до онова местенце, което Иван ми бе показал и за което също ви разказах по-рано. Докато го разглеждахме, Цецан ми сподели, че снощи се е видял и разговарял с Мария Златкова, която му разказала, че тя е била един от онези пещерняци, които са посетили пещерата заедно със Здравеца, веднага след откриването и, и че всъщност тогава са проникнали до нейното дъно. По нейните спомени, същата е бела красива и с два отвеса. Входният е бил около 20 метра, а вторият около 12-14 метра. Е, тази информация, макар и да разпръскваше мистерията около дълбочината и дължината на пещерата, то определено улесняваше задачата ни. След, като Цецко се наснима, влезнахме да запалим по свещичка и да разгледаме манастира. Там се заприказвахме с един от свещениците, на който обяснихме, че сме пещерняци. От дума на дума, същият ни разказа, че в свещените текстове се споменава за хората скитащи се по пещери и земни пропасти, но не като нас за удоволствие, а понасяйки огромни лишения в името на вярата и в опит за спасение от гоненията срещу тях. Ето например в глава 11, стих 38 от Послание на Св.Апостол Павел до евреите гласи: „(тия, за които светът не беше достоен), скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти“. А пък в тайната молитва на Св.Василий, е записано: „Помени, Господи, ония, които са в пустините и планините, в пещерите и земните пропасти.“. Така, докато този свещеник благо ни разказваше тези така интересни неща, неусетно останалите се присъединиха към нас в манастира. Благодарихме му за това, че сподели всичко това с нас и след като разгледахме манастира, тръгнахме към дупката. Цецко си остави колата пред манастира и заедно с багажа, се качи при мен. На центъра на Осеновлаг отново се прегрупирахме. Рен остави микробуса, с който бяха дошли и заедно с Виви, Лили, Божидар и багажа се качиха в джипката на Пав, а пък Ферди дойде при нас с Цецо. След, като най-после бяхме готови ги поведох по вече познатият ми път, за който подробно ви разказах. Тъй, като бе доста кално, а и по небето взеха да се появяват заплашителни облаци, решихме да не се и опитваме да се изкачим с колите до входа на дупката и за това ги оставихме на поляната, намираща се малко след първият разклон. Разпределихме багажа и таман да тръгнем, Цецко се сети, че пещерата не е картирана и би било добре да съберем нужните данни и да и изготвим карта. Пав измъкна една лазерна ролетка от неговата джипка, а аз един компас от раницата. Разрових се из колата и намерих и бели листа и химикалка. Готово, набавихме нужните ни за картирането неща. Нарамихме багажа и тръгнахме. Докато вървяхме към дупката, им показах и разказах всичко, което ми бяха споделили двамата Ивановци. Така неусетно за около 15-тина минути се озовахме пред входа. Разпределихме задачите. Рен и аз щяхме да сме екипираща група, а Цецко, Пав и Ферди да картират след нас. Накрая Пав пое задачата да разекипира. Лили, Божил и Виви, щяха да се наслаждават на природата, докато ние се забавляваме в дупката. По думите на Мария Златкова, приготвихме две въжета. Едно 30-метрово за първият отвес и едно 20 за вторият. Сложихме в прониквачката и два прусека по 15 метра, ей така, за всеки случай. Знае ли човек… Облякохме пещерните одежди и докато Рен се приготвяше и връзваше 30 метровото въже за близкото дърво, аз окастрих надвисналите над входа клони, а Цецко се зае да го чертае за бъдещата карта. Тъй, като пропастната пещера не бе екипирана за ТЕВ, бях подготвил перфоратора и анкери 8-мица, а пък Рен бе закупил два от новите анкерни болтове PETZL COEUR PULSE, струващи по около 100-тина лева парчето и нямаше търпение да ги изпробва. След основното и дублиращо закрепвания на дебелото и разклонено дърво до входа, точно на голямата скала с номера, организирахме междинно прехвърляне на единият „Пулс“, за да избегнем триенето на въжето в един голям и неприятен камък. Рен продължи надолу, като старателно обрушваше насъбралите се с годините опасни скални късове, земя, шума и клони. След, като премина през входа, започна силно наклонен отвес, разделен от малка чупка. Точно на нея, организирахме и второто междинно прехвърляне, отново на „Пулс“. От тук, се спуснахме и се озовахме в леко наклонена, висока около, да речем 5-6 и широка в началото си около 2 метра зала, в чиито край, таванът рязко спадаше до около 1.80 м, а и стените се събираха конусовидно. Дъното и бе осеяно със всевъзможни отпадъци от бита. Грозна гледка ви казвам…След стеснението, 30-ката свърши, а пред нас следваше вертикален праг с височина около 2 метра, който преодоляхме „на класика“ и се озовахме в друга зала. Подът и бе огромен блокаж, а тя бе доста по-ниска, но пък по-широка от предходната. За разлика от предишната, тази бе богата на красиви вторични образувания. Сталактити, малки сталагмити и прекрасни дълги драперии. Точно пред нас, при най-богатата на образувания част, бе и вторият отвес. Организирахме основно и дублиращо прехвърляне с лентови примки на образуванията, и се спуснахме по отново силно наклоненият отвес. След около 6 метра бяхме на дъното му. Намирахме се във висока около 5-6 и широка около 4 метра зала. Наоколо всичко бе в блокажи а образувания липсваха, като изключим малкото натечни образувания в левият и горен край. Продължихме по едно низходящо стеснение, следващо посоката на развитие на дупката, но след 10-тина метра същото задъни и пещерата приключи. Върнахме се в залата и огледахме всички възможности. Пробвахме едно стеснение, което се развиваше в посока, точно под залата с образуванията, но и то бързо задъни. После Рен чу, че останалите идват и реши да не прави калабалък и се насочи към изхода. Аз, през това време прекосих залата и се изкачих до натечните образувания. Галерията сред блокажът продължаваше и се свърза с горната зала. Обаче, понеже бе неприятно тясна за преминаване с „джаджи“, се върнах по обратният път и се качих по въжето до красивата зала, където останалите точно пристигаха. Докато те картираха, аз забелязах един силно наклонен комин, намиращ се в другият край на входният отвес и развиващ се към повърхността. Реших да го изкача и да го разгледам. Таман стигах до тавана му, където вече се забелязваха корени и изведнъж нещо се размърда доста усилено…Светнах веднага по мощния режим на челника и видях, че това са цяло семейство съсели, които изплашени от неканеният гост, бързо се изпокриха. Върнах се при другите и им разказах на какво се бях натъкнал. Помогнах им да докартират, което не мина без премеждия, тъй като батериите на ролетката свършиха на средата на красивата зала. Добре, че Пав се сети, че е дал един челник за резерва на Рен, който е със същите. Изстрелях се до повърхността и бързо се върнах с уж новите батерии. Уви и те не изкараха много… И така, топлейки единият комплект в пазвата си и подменяйки го поетапно с другия, на няколко цикъла, успяхме да съберем нужните ни данни. Разбира се, докато картирахме, Цецко не забравяше и да снима. В следствие на което, нещата се проточиха и времето доста напредна. Вече минаваше 17:00ч. и взехме да му даваме зор да излизаме. Така първо към изхода тръгна Ферди, след него аз, а на Пав се падна трудната задача да успее да накара Цецо да спре да снима и да се насочи към изхода, а след това да разекипира. Около 18:00ч., всички бяхме на повърхността и, след като си направихме обща снимка със знамето на клуба, се преоблякохме, събрахме багажа и тръгнахме към колите, а те послушно ни чакаха, там където ги бяхме оставили. Натоварихме се и около 19:00ч. бяхме на центъра на Осеновлаг. Сбогувахме се с останалите и заедно с Цецко продължихме към манастира, където бе оставил колата си. Понеже му предстоеше скорошна експедиция в чужбина идните дни, Цецан ме придружи до Гара Бов, където ме помоли да си изпере с водоструйката личната си прониквачна екипировка. Тъй като, както всички добре знаете, не трябва да се прониква с неизпрана екипировка в пещери, намиращи се в различни райони, камо ли в различни държави, защото съществува риск от пренасяне на чужда за другият район флора, фауна, а и зарази. Е, той си изпра нещата, а за мен остана неприятната, но необходима и отговорна задача по прането, както на личната ми екипировка, така и на използваният инвентар. Тъй, като минаваше 22:30ч., то го оставих за другият ден. Разчитаме на Цецко, в най-скоро време, да сглоби събраните данни в карта, която да предадем в картотеката на БФСп. Така ще се нанесат и данните за крайните дължина и дълбочина на „Ямата“. В бъдеще би било добре членовете на, П.К.“Искър“- София, отново да посетим района и да проучим получената от Иван Стоянов информация, за която сърдечно му благодарим.

Ето и малко снимки от месец април: