Разказ за посещението ни до екопътека „Просечен камик“ и пещерите "Чърналевица" с БФСп N 2493, "Правата пещера" с БФСп N 5334 и "Хайдушката дупка" с БФСп N 4947, намиращи се в землището на с. Лютиброд.
Бяхме Стефан и Стефани Карлови, а денят бе 06-ти януари 2023-та година.
Отдавна, при едно наше посещение до Черепишкия манастир, бяхме забелязали една информационна табела, на която пишеше Екопътека „Просечен камик“ и бе изобразена проста схематична карта. Това събуди любопитството ни и съответно веднага проверихме, какво ще ни каже по въпроса „чичко Гугъл“. Останахме доволни от резултата и естествено, взехме решение, че задължително трябва да я посетим някой ден.
И ето, че една петъчна сутрин, след като се събудихме и установихме, че времето навън е прекрасно, а ние сме свободни, решихме, че този ден е дошъл. Стегнахме набързо една малка раничка, качихме се в колата и се отправихме към село Лютиброд, от където започваше екопътеката. Бяхме решили, че ще се ориентираме на място и няма да проучваме предварително нещата. След, като пристигнахме в селото, точно на кръстовището на центъра, това което се намира срещу известното скално образувание „Ритлите“ , видяхме табелка, на която пишеше Екопътека „Просечен камик“. Завихме надясно на кръстовището и тръгнахме из селото водени от табелките. Улиците ставаха се по-стръмни и по-тесни, а накрая се превърнаха в черен път, който изведнъж свърши при една стара къща, в началото на една въз стръмна поляна. Натам продължаваше стръмна пътека. Явно това бе началото на екопътеката. Видяхме, че координатите са 43.1016911 23.6264369. Оставихме колата, взехме раничката и тръгнахме нагоре. Минахме покрай един каптаж, при който пътеката стана доста по равна и след малко започнаха да се виждат и първите скали. Точно там бе и информационното табло, маркиращо началото на екопътеката. Почти веднага видяхме и въпросният просечен камик, който бе дал името на пътеката. Представляваше един доста внушителен и просечен в скалата проход. От него се откриваше уникална гледка към Черепишките скали и виещата се в ниското река Искър. От информационното табло, поставено в близост, разбрахме, че през изсеченият в древността проход в скалата е преминавал важен римски път, а в близост се е намирала крепост, носеща днес името „Шишманово кале“, охранявала прохода. Направихме доста снимки и продължихме по пътеката. Доста бързо достигнахме и до самата крепост, от която за съжаление са останали само руини, но пък от най-високата и точка, отново се откриваше прекрасна гледка. Седнахме да и се полюбуваме на специално поставените за целта пейки, сипахме си по чаша чай от термоса и отворихме картата. От нея видяхме, че наоколо е пълно с малки пещерички. Казахме си, че не сме облечени подходящо, но пък, ако някоя се окаже на пътя ни ще я разгледаме. Все пак имахме в раничката два челника. Тръгнахме да разглеждаме крепостта и околностите и и така, съвсем случайно и поетапно попаднахме на няколко малки пещери. Освен тях, точно под крепостта, имаше и още една малка и проходна дупка, която заради прекалено оскъдните си размери, не е картотекирана. Но да ви разкажа за останалите. Първата дупка на която се натъкнахме, бе една супер къса, само дванадесет метра, и с нищо не впечатляваща дупка. Проверихме в картотеката по поставеният на входа и номер „4947“ и установихме, че името и е „Хайдушката дупка“. След това попаднахме на входа на друга дупка, която за наше щастие, се оказа малко по интересна от предишната. На входът и бе написан номер „5334“. Проверихме го и видяхме, че това е „Правата пещера“. С дължина осемнадесет метра, тя се оказа с права и проходна галерия, явно дала името и. От единият и вход се откриваше страхотна гледка към полуострова, носещ името „Заград“. След, това попаднахме на една слизаща по склона пътека. Тръгнахме по нея и тя ни заведе до входа на една интересна дупка, която установихме, като „Чърналевица“, с БФСп№ 2493. Разгледахме я и определено и се "изкефихме". Тя се оказа проходна и с дължина само двадесет и девет метра, но чарът и идваше от нейните три входа. Гледани отвътре, горните два бяха доста фотогенични. А пък от долният, отново се откриваше красива гледка. Тъй, като зимните януарски дни са твърде къси, слънцето започна да залязва и навън взе да става студено. Рекохме си, че е време да приключваме с разходката и поехме обратно, към колата, която ни чакаше там, където я бяхме оставили по рано.
