Разказ за посещението ми на пещера „Параклиса“ с БФСп № 0154, намираща се в землището на Свогенското село Заселе.

Submitted by Карлито on Нед., 05/19/2024 - 17:55
Форуми

Разказ за посещението ми на пещера „Параклиса“ с БФСп № 0154, намираща се в землището на Свогенското село Заселе.

 

          На 17-ти май 2024г., в късният следобед, около 18:00ч. ми се отвори малко свободно време и тъй като е супер близо до вкъщи, пък и до залез слънце имаше още два часа и  половина, реших да се разходя до пещера „Параклиса“. Тя е етажна пещера, с обща дължина 41 и положителна денивелация от входа 10 метра. С Юли бяхме ходили преди около пет години и тогава обстойно почистихме входът и, тъй като същият бе гъсто обрасъл в растителност. Най-вероятно отново бе станал за почистване и след като взех раницата, сложих в нея каската с осветлението, чифт ръкавици, триончето, мачетето, перфоратора и две степенки, които бях направил от винкел преди доста време. Поради това, че достъпът до вторият и етаж е по стара дървена и вече изметнала се и опасна стълба, предположих, че може да влязат в употреба. Метнах се в колата и се отправих към пещерата. Реших, че най-бързо и удобно ще стигна до дупката, като се отбих от пътя, изкачващ се към село Заселе и тръгнах по късото каменисто и спускащо се към горният ръб на известната в Гара Бов скала „Триъгълника“, от която по случай 3-ти март се спуска осемдесет метров трибагреник и чиито GPS координати са:  43.0202258 23.3451781. Оставих „Хонда“-та, нарамих раницата и тръгнах надолу по пътеката, тръгваща отляво на скалата. Тъй, като в началото има един скален и хлъзгав, в следствие обилните валежи тези дни праг, с височина около 1.2 метра, се спуснах  през него по оставеното за придържане прусече и продължих надолу. След около 200 метра, пътеката направи десен завой, спусна се по-стръмно надолу и след още 70-тина метра се свърза с тази идваща от Гара Бов и долният край на скала „Триъгълника“. Тук завих наляво и след около 60-тина метра се озовах пред входа на дупката, чиито GPS координати са: 43.021857 23.344576. Както и предполагах, същият бе така гъсто обрасъл в храсталаци, че изобщо нямаше и следа от това, че с Юли го бяхме окастрили стабилно преди време. На всичкото отгоре, скованата преди години дървена стълба, за която вече ви споменах и чрез която се осъществяваше качването на горният етаж на пещерата, бе паднала. Изкачих се по първият праг, висок около 2.5 до 3 метра и се проврях през храсталака до долният и  етаж, който е сух, прашен, без образувания и с дължина само 13 метра. Метнах раницата и извадих триончето и мачетето от нея. Запретнах ръкави и след около час бях готов с кастренето и почистването на входа. Огледах стълбата и видях, че има още хляб в нея, тъй като все още не бе изгнила. Пробвах да я изправя и да я поставя на предишното и място, но тя с времето така се бе изметнала, че стоеше на голямо разстояние от горният етаж, което водеше до нейната нестабилност и я правеше доста опасна. Може би и за това бе паднала. Реших да пробвам да я сваля и поставя на долният скален праг. За щастие там тя прилегна, както казват хората, като на свинче звънче и като на гъска вратовръзка… За по-сигурно укрепих краката и с камъни и я вързах с въженце, което намерих  в раницата, за два стърчащи отрязъка, които бяха останали от кастренето на храстите по-рано. Така стана доста стабилна и безопасна. Изпробвах я и отново се качих при първият етаж. Време бе да видя, как може да послужат двете степенки, които носех и чрез тях да стане по-лесно и сигурно изкачването до вторият етаж, който се намира на около четири метра височина от долния. Огледах подстъпа и естествените хватки и стъпки, и посредством перфоратора и четири анкера, ги поставих, там където липсваха такива. Изпробвах ги и воала, качих се с лекота на горният етаж. Обадих се на Юли по телефона и му обясних къде съм и какво съм направил за облагородяването на входа и подстъпа за проникване в дупката. Заедно решихме, в бъдеще, за по-голяма безопасност и удобство, да изградим постоянен парапет със стоманено въже. След разговора се вмъкнах да разгледам за пореден път вторият етаж, който е с дължина 29 метра и за разлика от долният е влажен и богат на образувания.. Още в самото му начало, същите са масивни, но за съжаление, може би заради близостта им до входа са сухи и започнали да изветряват, а за още по-голямо съжаление има и доста изпочупени от тях. Но въпреки това, все още са красиви и имат своят чар. На четиринадесетият метър от входа достигнах и до високият 7 метра и влажен вкаменен водопад. Изкачих се по него „на класика“, а в горният му край галерията рязко се стесни, а в началото и ме зарадва гледката на още образувания и три малки и красиви пълни с вода синтрови езерца. Преминах през тясната и дълга около три метра галерия, и в нейният край достигнах до стеснението, през което се достига до пет метровата пропаст и малката  крайна, красива, каньонообразна и влажна зала. За проникването в нея обаче си трябва въженце и „джаджи“, тъй като е гладко и много хлъзгаво. Казвам го от личен опит, тъй като при едно предишно посещение със Стефани, пробвах да сляза в нея „на класика“, ама се озовах в много неприятно положение…Добре, че Стефи бе отгоре и върза един прусек, та ми го подаде. С триста зора, като по някакъв чудодеен начин, както казва Мушмурока, бях успял да се задържа, запирайки се с все сила в срещуположните стени и смогнах да си организирам една импровизирана седалка, от за щастие висяща на коланът ми лентова примка и карабинер. С една ръка щракнах прусека през карабинера и чрез протриващ възел  се спуснах до дъното на заличката. После бе лесно, тъй като Стефи ми метна едни „джаджи“ и излязох безпроблемно. Както и да е. Понеже сега не бях подготвен за тая работа реших, че е време да излизам. Навън бе започнало прогресивно да се смрачава и бе време да се прибирам. Събрах нещата в раницата и по обратният път, за около няма и десет минути, бях при колата, а от там се прибрах в дома.

         Ето и малко снимки от входа и вътрешността на пещера „Параклиса“:

 

фигура 1 Пещера "Параклиса".

фигура 2 А ето и кадър на скала "Триъгълника" от 3-ти март, със трибагреника.

Автор на текста и снимките: Стефан Карлов