Легендите за местност „Черепиш“ и повторното ни посещение в пропастната пещера "Гърнето".
В неделя, на 27-ми април 2025-та година, за втори път посетихме пропастната пещера БФСп № 5079 „Гърнето“, но този път не с Дани Колев, а заедно със съпругата ми Стефани Карлова. Тази малка, но красива дупка, кръстена с основание така, се намира в местност „Черепиш“, попадаща в землището на китното мездренско село Лютиброд. Ако си спомняте, вече съм ви разказвал за нея, но ако все пак тогава сте пропуснали да прочетете разказът ми от предходното ни посещение, то можете да го направите на следният линк: http://iskar-speleo.org/bg/node/166. Между другото, като стана дума за „Черепиш“, знаете ли от къде идва името на тази живописна местност? Тук, ще си позволя да направя едно леко отклонение за да ви разкажа, какви са съществуващите легенди за произходът му. Първата такава, публикувана в сборникът „Крал-Баир - Легенди и предания от Врачанско“ разказва, че то е свързано с българският цар Иван Шишман и последните му отчаяни битки с турските нашественици. Та, след едно от тези кървави сражения, между Шишмановите войници и турците, цялата местност била осеяна с черепите на падналите в битката. И от тези тъмни сказания дошло името „Черепич“, което в последствие се изменило до по-благозвучното „Черепиш“. Подобна е и историята разказана от Илия Петков, в трудът му „Страници за историческото развитие на село Бов“. Тя отново гласи, че в битката загинали много от сражаващите се, но в последствие, от техните черепи били издигнати големи грамади и оттогава местността се нарича „Черепиш“. За произходът на името, прочитаме и няколко различни легенди, публикувани в интернет сайтът „Карта на времето – дигитален архив на регион Враца ХХ век“. Една от тях гласи, че Цар Иван Шишман, намерил смъртта си в някоя от многобройните пещери намиращи се в района и „Черепиш“ станало от „Царепис“ понеже именно, в тази местност бил лагерът на царските писари. Друга легенда пък, кореспондирайки с горните две, пак разказва за последното сражение и казва, че името идва от израза „черепи виж“. Последната обаче е свързана с физическите особенности на скалите в местността и според нея, наименованието също произлиза от „череп“, но в случая става въпрос за уподобяване. Характерният цвят на скалите, в съчетание с множеството отвори на пещери и ниши, карат хората да ги опреличават на черепи. Тоест скалите им приличат на черепи, а пещерите на дупки за очите. Един от изследователите на „Черепиш“ акад. Иван Гошев също смята, че името произлиза от череповидните кухини, пръснати в скалите наоколо. А Димитър Йоцов, отново в същата статия, изказва мнението, че „черепич“, може да идва и от „кирпич“, свързвайки го с варовитите скали. В кое от всичко това се крие истината, аз не мога да кажа. Затова, оставям на вас сами да прецените и да изберете, коя легенда ви се струва най-правдоподобна. Но нека се върнем, към пропастната пещера „Гърнето“, за която започнах да ви разказвам. В този ден, времето бе мрачно, студено и с обилни валежи, обаче това съвсем не ни отказа. Желанието за практикуване на пещерно дело неистово напираше в нас и след кратък размисъл, се спряхме именно на тази дупка. Решението ни бе продиктувано не от друго, а от изключителната и близост до шосето, респективно и до автомобилът ни. Нещо, което бива от изключително значение, когато из околната среда върлуват разни неприятни метеорологични явления. В процеса на проникването ни установих, че има някои новости от последното ни посещение. Така например, непосредствено след самият вход, точно на първият завой, който прави галерията преди стеснението, някой бе поставил два броя анкери с диаметър 10 мм. За наш късмет, бях предвидил малко повече инвентар от този, който използвахме при предишното ни посещение и успях да екипирам системата на тях. А пък точно след стеснението, отново бе поставен такъв, но за жалост късно го забелязах, чак на излизане, та отново използвах солидната естествена опора, намираща се малко в страни и под него. На последното прехвърляне, поради получаващият се пандюл, поставих втори анкер, с диаметър 8мм, след което изградих У – закрепване, за по-голяма сигурност. И така, докато разглеждахме пещерата, заедно със Стефи, заснехме видео за това ни посещение, което в последствие тя публикува в “YouTube” и можете да видите на следният линк:
https://www.youtube.com/watch?v=x90TT0XDMsM&ab_channel=StephanieKarlova
Ако пък желаете, да се запознаете с по-подробни данни за тази красива пропастна пещера, то може да го сторите в картотеката на БФСп, на следният линк:
https://caves.speleo-bg.org/cave/garneto-3/
А ето и малко снимки за онагледяване:
Автор: Стефан Карлов