Раздолци – между легендата за Дяволската дупка и
суровата реалност на понора
В неделния 20-ти септември 2026 година, аз и съпругата ми Стефани Карлова решихме да посетим малката, но красива пропастна пещера Раздолци в землището на село Дреново. Не щеш ли обаче, и без това тесният ѝ вход се оказа доста позапушил. Беше се натрупала значително количество свлечена и спекла се земля, както някога казваха старите хора, а водата бе довлякла и множество пръст, клечки, листа и коренища. По принцип същият си е тесен точно колкото да премине човек, но сега беше станал с размер колкото на човек да му влезе само единия крак.
Запретнах ръкави, образно казано, и се захванах да го разчиствам. Повече от час копах с подръчни средства – предимно с крака, набутвайки пръстта надолу в широкото, както и с един подострен кол, който си отрязах от едно близко дърво. Земята се бе спекла и беше станала твърда като бетон.
В крайна сметка, след доста труд и пот, успях да го отпуша. Таман го изчистих и дооформих, та направо стана като магистрала, и взеха че се събраха тъмни облаци... Проверихме прогнозата и се оказа, че същата коренно се е променила и вече вещаеше дъжд. А Раздолци е понорна пещера и определено е много опасна при валежи. Все пак влязохме, но само до отвеса, за да го покажа на Стефи, и бързо-бързо излязохме на повърхността. Събрахме партакешите и хайде на поляната при колата.
Там сварих кафенце, пийнахме го с по цигарка, слушайки приятна музичка, чакайки с надежда облаците да се разчистят. Те обаче излязоха инатливи и категорично отказаха да се разкарат от небето... Поседяхме още малко, помислихме, почудихме се, пък в крайна сметка решихме да не рискуваме. С неохота се преоблякохме в чистите дрешки, метнахме се в колата и хайде към вкъщи.... Нали се сещате какво се разправяше в онзи стар виц за монахинята: „Сигурното си е сигурно, казала тя, след което наденала втори презерватив върху краставицата.“
И наистина при тази изключително спекла се и станала на кокал земя, ако вземе да плисне един силен порой докато сме вътре, почвата не би могла да поеме водата и тя бързо ще влезе в дерето, а по него направо в дупката. И тогава ужасът щеше да настъпи много бързо, тъй като пещерата би оправдала второто си, и така да се каже народно наименование, а именно „Дяволската дупка“.
За съжаление нямаме писмен извор, от който да черпим информация по въпроса, нито пък някога съм срещал човек около отвора ѝ, за да го разпитам, но ако направим аналогия с преданията от другите карстови краища на страната, то с лекота бихме могли да си представим примерно следната легенда за пещера „Раздолци“, която би звучала например така:
Легендата за водното чудовище
Старите хора от Дреново разказвали, че в недрата ѝ живее крилато водно чудовище, което закриля подземните извори на Понор планина. Когато над баирите се изсипели есенните проливни дъждове или започвало пролетното снеготопене, звярът се събуждал, за да поеме прииждащата водна стихия в пастта си. Щом обаче буйната вода нахлувала през тесния вход, чудовището започвало да се дави и да издава страшни, гърлени звуци и оглушително гъргорене, опитвайки се отчаяно да си поеме дъх.
Местните сляпо вярвали, че тези звуци идват именно от това мистично и страшно адско чудовище, което се мъчи под тежестта на водата, и затова кръстили мястото Дяволската дупка. Говорели със страхопочитание за нея и казвали, че докато дупката „диша“ и гъргори, хората не трябва да припарват наблизо, защото звярът ще погълне и тях. Поради този страх те избягвали да ходят в района, камо ли да замръкват наоколо. Не припарвали до входа ѝ дори и докато то спяло, защото се бояли да не би да го събудят.
Легендите обаче са си легенди. Днес категорично знаем, че вътре не живее чудовище, а се крие внушителна по обем и красота зала. Въпреки това при силен дъжд пещерата остава изключително опасна за проникване – или по-скоро за излизане. Навлезе ли веднъж вода във входа, човек не би могъл да излезе, докато тя не спре.
Така че, има ли изглед за дъжд, стойте далеч от нея и недейте излишно да рискувате! Господ обича смелите, но майката природа е сурова и рядко дава втори шанс. Както гласи старото правило: „Тръгни си навреме, за да можеш да се върнеш отново“ - пещерата е там от векове наред и няма да избяга, но човешкият живот е твърде крехък. Ако все пак държите да разберете какво се крие във вътрешността ѝ, изчакайте благоприятно и стабилно време или просто хвърлете един прочит на разказа ми от предходното ни посещение в нея, който ще откриете на следния линк: https://iskar-speleo.org/bg/node/160
И за да успеете да хвърлите все пак едно око как аджеба премина този наш опит за цялостно проникване, ще ви споделя няколко снимки:
Автор: Стефан Карлов
с.Гара Бов 21.09.2026 г.