Себулбина дупка – бялото бижу в скалите на полуостров Заград
Там някъде при Черепишкия манастир, където водите на река Искър мият сиво-белите зъбери на полуостров Заград, в отвесните скали се е скътала Себулбина дупка. Пещерата е заведена в Главната картотека на пещерите в България под БФСп № 4772 и попада в землището на мездренското село Лютиброд. Макар и скромна със своите едва 127 метра дължина и 8 метра положителна денивелация, тя има цели три входа, с лабиринтен характер е и крие в себе си очарователни образувания.
Въпреки че най-ляво разположеният и вход изглежда най-голям и удобен за проникване, в действителност само след 2-3 метра галерията се стеснява и се превръща в усукващ се като змия „тесняк“. Най-десният също е изключително тесен и затова най-приятен и комфортен за навлизане във вътрешността на дупката се оказва средният. Избирайки именно него, ще си спестите преминаването през неприятните „миязми“, както някои биха нарекли галериите след другите два входа.
Навлизайки навътре – къде на „патешко“ ходене, къде приведени или пропълзявайки през някое стеснение – ще достигнете до красивата и просторна (на фона на останалата част от пещерата) зала, обкичена с причудливи и искрящо бели образувания. За съжаление, поради специфичния безводен характер на масива Кулин камък, към момента те се оказаха особено сухи. Това обаче не ми попречи да им се порадвам, а просто ми даде повод за ново посещение по време на снеготопене или след обилни валежи.
А защо ли пещерата е наречена именно така? Нека ви разкажа накратко.
Константин Стоичков от П.К. „Хеликтит“ – София ми сподели, че през 2003 г., по време на провеждащата се тогава експедиция „Черепиш“, извършват теренен обход в района заедно с Алексей Жалов, Здравко Илиев – „Здравеца“, Пламен Петков, Магда Стаменова и Павлин Димитров – „Папи Себулба“. При обхода Папи вървял най-отпред, Коста подир него, а останалите – след тях. Папи пръв намерил единия от входовете ѝ, а Коста – другия, като двамата се засякли вътре. Огледали вкупом дупката и изведнъж Здравеца възкликнал: „Ами то няма такава пещера в картотеката!“.
На следващия ден я картирали. А, когато дошло време да обсъждат какво име да ѝ дадат, Магда (жената на Алексей) предложила да я нарекат „Млечната“ заради белия цвят на образуванията. Коста обаче настоял, че първият по време е пръв по право и дупката трябва да носи името на своя откривател. Всички се съгласили и така ѝ дали името Себулбина дупка – по прякора на Павлин Димитров – „Папи Себулба“.
Тук е моментът да ви помоля: пазете пещерите и не повреждайте по никакъв начин образуванията в тях! Та те са се формирали хиляди, ако не и милиони години – само помислете какво са те, съпоставени със скромния ни човешки живот... Пазете и пещерните обитатели, не ги тормозете и не ги убивайте. Помнете девиза на пещерняка: „Не убивай нищо освен време, не взимай нищо освен снимки (или спомени) и не оставяй нищо освен стъпки!“
В заключение, за тези, които ще намерят време и желание да я посетят и разгледат, споделям GPS координатите на входа ѝ: 43.0962791, 23.6197140. И да ви предупредя – бъдете особено внимателни, когато преминавате през жп мостовете, за да достигнете до полуострова!
За да придобиете представа за пещерата, ето и малко снимки от посещението ми в нея, което осъществих на 20 март 2026 година – в този сакрален, както биха го нарекли някои, ден. Ден, в който се пресичат астрономията (защото днес е дългоочакваното пролетно равноденствие), науката (защото Айнщайн публикува своята „Теория на относителността“) и са се случили ключови обрати в международен аспект, докато у нас пък се е прожектирал първият „говорещ“ филм... Но както и да е... да не се отплесваме... Ето ги и снимките:
