От древните съоръжения до пещерите „Дракула“ и „Прилепната“
Районът около годечкото село Разбоище и рида Вучибаба крие неподозирани тайни, които чакат да бъдат преоткрити. Затова на 30-ти август 2026г. аз (Стефан Карлов), съпругата ми Стефани Карлова, Константин Стоичков – „Коста“ и неговата съпруга Силвия – „Лъки“, се впуснахме да ги проучим. Въпреки че вече бях посещавал „Дракула“ преди няколко години, все пак не бях много наясно с терена. Коста обаче познаваше изключително добре района и бе наш опитен водач. В рамките на този неделен ден той ни преведе през вековна история и мистични подземни светове. Приключението ни започна с неочаквана среща с древността – малък каменен мост и уникален масивен каптаж от римско или ранно османско време. Оттам продължихме без пътека, като теренът и краката ни ни отведоха към пещера „Дракула“ – малко, но изключително фотогенично подземно царство, обвито в легенди за змейове. Финалът на този наситен ден, за десерт, ни показа скритите красоти на „Прилепната пещера“ – най-дългата пещера в землището на селото, която все още крие своите тайни и е в процес на проучване. Ето как премина този вълнуващ ден, изпълнен с много адреналин и откривателски дух...
Скритите съкровища по пътя
Преди обаче Коста да ни отведе до пещерите, той ни изненада с две изключително впечатляващи и отлично запазени исторически съкровища в масива на рида Вучибаба. Точно край пътеката се натъкнахме на много красив, малък и супер запазен каменен мост, чиито очертания се губят сред гъстата горска растителност. Местните предания го свързват с римско или ранно османско време.А втората изненада се оказа още по-интересна и се намираше само на броени метри, непосредствено до него. Това бе изключително запазен и много впечатляващ каменен каптаж от същата епоха. За разлика от стандартните, този е с цели два отвора. Конструкцията му е изключително масивна, запечатана отгоре с дебели, тежки каменни плочи, които да го предпазват от свличания и затрупване. По самия каптаж личаха следи от съвременно замазване по фугите с бетон. Тъй като малко по-надолу в дерето има по-нов каптаж, а досами стария – малка чешмичка в скалата с бетонно коритце (която за съжаление не течеше в момента), си извадихме извода, че местните хора явно го поддържат и се грижат той да бъде запазен за идните поколения. Този запечатан двоен извор вероятно е поил пътниците по старите калдъръми в района векове наред. Мястото носи страхотна атмосфера на отминали времена, а фактът, че тези съоръжения са оцелели до днес в такова добро състояние, е направо невероятен. След като разгледахме тези яки исторически обекти, продължихме напред към основните ни цели за деня.
Пещера „Дракула“ с БФСп № 1581
Движейки се без необходимост от пътеки сред гори и храсталаци, нашата сговорна дружина се добра до „Дракула“. Интересно и дори смразяващо кръвта име, не мислите ли? Като се замисля – не просто смразяващо, ами направо кръвоизточващо звучи това мистично, вампирско наименование, но нека ви разкажа повече за нея. Тя всъщност е хоризонтална и сравнително малка, но изключително фотогенична пещера. Общата ѝ дължина е едва 42 метра, при положителна денивелация от +12 метра спрямо входа. Намира се на десния географски бряг на река Дракул, в рида Вучибаба (Вучи Баба), който е част от Видличкия дял на Стара планина и попада в землището на годечкото село Разбоище.
Пещерата е кръстена на реката, която в повечето карти е отбелязана като Дракул, но в други източници може да се срещне и като Драгул, Дракула или Драгула. На места се споменава и като Каленовско врело (по наименованието на близкия карстов извор) или просто като Барата. Предполага се, че името на реката е произлязло от факта, че покрай стръмните ѝ брегове растат множество драки и други бодливи храсти – оттам „дракул“, „драгул“ и производните им.
А всъщност знаете ли, че латинското или по-скоро научното име на обикновената драка е Paliurus spina-christi, като самото видово име spina-christi буквално означава „Христов трън“? На български се чете „спина-кристи“, а според древните предания именно от бодливите клонки на този храст е бил изплетен тръненият венец на Исус Христос. В християнската символика то има сакрално значение именно като знак за страдание и преграда срещу греха и нечистите сили. Твърде вероятно точно заради това то заема специално място в народните вярвания, традиции и обичаи. Неговите плодове, които изсъхват до жълто-кафяв цвят и изглеждат точно като малки, тънки монети с крилато ръбче, се наричат „дракови парички“. В българския фолклор съществува вярване, че те носят късмет и защита на дома. Клонките на драката имат два вида бодли – едните прави и остри, а другите извити като кукички. Затова в миналото хората са засаждали от тези храсти около дворовете си, които да им служат за щит. Веднъж пораснали, насажденията образували абсолютно непроходима естествена бариера, през която не е можело да премине нито хищник, нито крадец. Вярвало се е, че гъстите и бодливи храсталаци спират лошите орисници, караконджулите, болестите и всички нечисти сили. Клони от растението дори са били поставяни по прозорците и вратите по време на Мръсните дни или срещу уроки. Ползите от драката обаче далеч не се изчерпват дотук. Тя е изключително силна билка с важно място в българската народна медицина. Отличава се със силно диуретично и противовъзпалително действие и се използва главно за успешно лечение на упорита кашлица, стомашно-чревни разстройства и пречистване на пикочните пътища. Имайки предвид всичко това, следващия път, когато се борим с нея сред природата, опитвайки се да се отскубнем от „хищните“ ѝ бодли без рани и материални щети по екипировката, може би трябва да преосмислим негативното си отношение спрямо нея. Вместо да отправяме по сто обиди и „попръжни“ в секунда по неин адрес, нека се замислим за връзката ѝ с традициите ни. Самият аз при следващата ни среща с този – как да го нарека по-закачливо – може би „саблезъб таралеж, обкичен със златни пендари“, мисля да си събера шепа дракови парички, които ще занеса у дома за късмет, щастие и защита. Е, все пак горещо се надявам това да мине без последствия за кожата, дрехите и раницата ми... Тук един мой вече бивш колега би ме спрял на мига и гледайки ме с насмешка, закачливо, точно както драката, би казал едно „наивник“...
От друга страна пък Иво Тачев споделя и друго предположение, основано на местни разкази, че името всъщност произлиза от румънската дума dracul , означаваща дявол, чудовище или дракон, което от своя страна кореспондира със старинно предание, според което някога пещерата, чийто голям отвор зее над страховития скалист каньон, е била леговище на легендарен и страшен дракон. Къде се крие истината за произхода на това нетипично за нашите ширини наименование, оставям на специалистите да определят, но то определено е доста атрактивно и магнетично. Може би по аналогия с прилепите, името някак напомня за мрачната фигура на граф Дракула, който обаче едва ли има нещо общо с цялата тази история.
„Прилепната пещера“
След като се налюбувахме на живописната и загадъчна пещера „Дракула“, отново се занизахме един след друг между стръмни, почти отвесни скали и храсталаци, водени от Коста. Така, с повишено внимание и, както казват братушките, с осторожным придвижением, хубавичко препърлени от жаркото августовско слънце, се озовахме пред хладния вход на „Прилепната пещера“. Тя също се намира в масива на въпросния рид и към момента все още не е заведена в картотеката на БФСп. Открита е от Андрей Христов – бивш член на П.К. „Еделвайс“ - София, по време на теренен обход в района, извършен от членове на П.К. „Хеликтит“ – София в периода 2015–2016 г. Те провеждат оглед, а след това и картиране на обекта. Пещерата се оказва хоризонтална, украсена с доста красиви образувания и с обща дължина 116 метра, което я прави най-дългата пещера в землището на село Разбоище.
Наричат я „Прилепната“, защото още при проникването през нейния тесен горен вход (тъй като по-широкият долен се оказва засипан отвътре навън) ги лъхва остра миризма на прилепно гуано. Продължавайки навътре, те откриват сравнително голяма прилепна колония. Постфактум, по данни на Боян Петров и Стоян Горанов, се установява, че въпросните прилепи я използват периодично през определено време от годината, а през останалото мигрират и обитават други близки пещери в България и Сърбия.
Понастоящем тя все още е в процес на проучване, като в близко бъдеще предстои предаването на цялостната документация в ГКПД. Коста ни преведе през всяко кътче от пещерата, докато ни разказа всичко това, с което в по-горните редове и аз на свой ред ви запознах. „Прилепната пещера“ определено ни хареса и със сигурност бихме я посетили отново.
След такъв наситен ден човек си тръгва от планината с умора, но не от онази ужасната градска, а от тази сладката, която те кара да се чувстваш истински жив и щастлив от живота. Нали знаете какво казват: „Събирай спомени, а не вещи“. Места като землището на Разбоище и рида Вучибаба ни напомнят колко красива и дива е българската природа. Наш дълг като пещерняци, туристи и българи е да съхраним тези деликатни екосистеми точно такива, каквито сме ги намерили – за да могат прилепите необезпокоявано да намират своето убежище, а старите камъни да продължат да стоят по местата си и за идните поколения. Най-хубавото, което можем да изнесем за спомен от едно такова приключение, са снимките в телефона, добрите приятели и чистият планински въздух. Затова: оставяй само стъпки, взимай само снимки и убивай само време...
И за да не бъда голословен, а пък и за да не трябва сами да си представяте всички тези интересни места, ще ви ги представя и в снимки в същия ред, в който ви разказах за тях:
