Разказ за посещението ни в "Торбова дупка" с БФСп N 5317, намираща се край село Миланово.

Submitted by Карлито on Пет., 04/12/2024 - 20:06
Форуми

Разказ за посещението ни в "Торбова дупка" с БФСп N 5317, намираща се край село Миланово.

 

          Бяхме Аз/Стефан Карлов, Стефани Карлова, Дани Колев и куче Тара, а денят бе 03-ти февруари 2023 година.

          Този зимен петъчен ден се оказа свободен и за трима ни и след, като се чухме по телефона с Дани, взехме решение да се разходим до "Торбова дупка", намираща се в землището на село Миланово. Дани дойде и стегнахме багажа. Тъй, като по данни от картотеката дупката бе пропастна, приготвихме въже, инвентар и джаджи. Разделихме и наместихме багажа в три прониквачки. Метнахме го в багажника, качихме и куче Тара в него и отпрашихме, около обяд, към Миланово. Когато пристигнахме, оставихме колата в края на селото, в махала "Лак" / в някои карти е изписана и като "Мак" /, там където асфалта преминава в черен път, на едно уширение с координати:43.1132017  23.3776349 и тръгнахме към дупката. Бяхме въвели координатите публикувани в картотеката, а пък вече районът ми бе познат от предишното ми посещение до "Гьонова дупка" и вървяхме смело в правилната посока.  Пътят лека полека спускаше надолу и неусетно стигнахме до голямата чешма, известна като "Попадиин кладенец". Тя се пада отдясно на черният път. Тук, тръгнахме по отделящата се в ляво, точно срещу чешмата пътека. Спуснахме се по нея и стъпихме на другият черен път, по който завихме надясно. Продължихме по него и след малко, водени от GPS-a, тръгнахме наляво и право надолу, към входа на пещерата. Спуснахме доста денивелация и малко преди да стигнем дъното на дерето известно, като  "Петренски дол", стигнахме до входа на дупката. Координатите и този път се оказаха точни. Те са 43.121  23.374. Входът се намираше на около седем метра над нивото на рекичката и се оказа сравнително широк, и с доста голям наклон. Наоколо бе рядка букова гора и то без досадни  храсталаци. Екипирах набързо на две дървета над него, въпреки, че би могло да се влезне и излезне "на класика", но все пак, за по сигурно, а и защо иначе сме мъкнали тия прониквачки. Стефи и Дани вързаха куче Тара на едно дърво, та да е на безопасно разстояние и зачакаха да екипирам надолу. Пуснах се по наклона и попаднах в широка и висока зала. Огледах се и видях, че над мен, на височина около 2.5 метра, в ляво има отвор. Явно дупката продължаваше натам. Качих се по удобни за целта стъпки и хватки и стъпих на площадката пред отвора. Екипирах на удобни естествени опори с лентови примки и се пуснах в отвеса. Той се оказа, че също спокойно може да бъде преодолян "на класика". Но сигурното си е сигурно, както бе казала монахинята...... Долу дупката се разклони на две къси части, като  имаше разни наченки на образувания. Пещерата бе с обща дължина 29 метра и с отрицателна денивелация - 16м. След, като я разгледах, излезнах на повърхността, обясних на Стефи и Дани за какво става въпрос и заедно с тях, един по един, се спуснахме отново до дъното. Направихме по някоя снимка, аз разекипирах и поехме по стръмният склон към колата.  "Дадохме си крачка", тъй като времето бе напреднало. За съжаление зимните дни са къси. Таман се добрахме до нея и започна рязко да се стъмва, казахме си, а, точно навреме. Натоварихме се дружно в Хондата и тръгнахме към дома.