Разказ за посещението ни в пещера "Кенова дупка" с БФСп N 1090, намираща се в землището на село Заселе.
Бяхме Аз /Стефан/, Стефани, Юли, Вихрен, Силвия и естествено куче Тара, а датата бе 31-ви януари 2023 година.
Бяхме се разбрали от предишния ден, да посетим тази не много голяма, само 147 метра дълга, но много красива пещера. Искахме да проверим дали е отново влажна, и дали синтровите езерца из нея са отново пълни. След сухото лято на 2022 година, в което месеци не беше капнала и капка дъжд, всичко бе изсъхнало. Сега, след обилните есенни валежи, тръгнахме изпълнени с надежда. Събрахме се на центъра на село Гара Бов, натоварихме се в колите и тръгнахме към махала "Скакля". Пристигнахме и оставихме колите на уширението с координати: 43.0352851 23.3379197, точно пред старият рибарник. От тук пътеката се отклоняваше от "Вазовата екопътека" стръмно и наляво. Движейки се по нея, същата постепенно набираше височина и след около 820 метра, зави рязко надясно. Тук трябва да поясня, че пътеката в същност е стар и вече обрасъл черен път. След завоя продължихме още около петдесетина метра и стигнахме до стръмното разклонение в ляво. Бяхме го просекли заедно с Юли и Стефи година по рано, тъй като пътека до дупката липсваше. Тръгнахме по него право нагоре през гората и след около шестдесетина метра бяхме пред основният и вход. Да спомена, че координатите отговарят. Приготвихме си и хлътнахме в пещерата. Тя общо взето е разделена на две части. Привходна, преди тесняка, която е по-суха и по-бедна на образувания. И след тесняка, която е влажна и много богата на образувания. Тесняка се намира в края на привходната част, точно срещу вторият и доста по тесен вход. Промушихме се през стеснението и за наше щастие установихме, че дъждовете са дали резултат и всичко си бе дошло на място. От всякъде капеше вода, а езерцата бяха пълни. Разхождайки се и любувайки се на красотите, усетихме някаква миризма на мърша. Ха, от къде ли може да е? Разтърсихме се и открихме един недояден животински крак, а наоколо доста екскременти от невестулка. Продължихме към дъното и изведнъж някой забеляза две светещи очи в него. Тръгнахме да светим, та да видим какво е. Оказа се невестулката, чиито поразии видяхме малко по-рано и за които ви разказах. А наляво, а надясно и зверчето успя да се изниже на бегом покрай нас и да избяга в посока изхода. Излизайки се понапазвахме, но слава Богу, не се засякохме. Трябва да спомена, че тъй като дъното на дупката е доста близко до повърхността, а за това свидетелстват корените висящи от тавана, при него телефоните имат обхват. Даже за теста, проведохме няколко разговора. След, като излязохме си направихме обща снимка и поехме към колите.
