Малката пещера, на великият светец.
Пещерата на Свети Иван Рилски – Чудотворец, намираща се в землището на родното му село Скрино.
На 06-ти март 2025-та година, четвъртък, заедно със съпругата ми Стефани Карлова и малката ни дъщеричка Симона, посетихме една доста интересна в историческо и религиозно отношение пещера, която обаче, най-вероятно поради незначителните си размери, не е картотекирана в картотеката на БФСп. Става въпрос за пещерата на Свети Иван Рилски – Чудотворец, находяща се в землището на родното село на светеца Скрино. То се намира в пределите на община Бобошево, а тя в Кюстендилска област.
Историята разказва, че Свети Йоан, а в последствие Иван Рилски – Чудотворец е роден, в заможно семейство, в село Скрино през 876-та година. Родителите му напускат този свят, когато той е едва на 25 години, след което светията раздава на бедни и болни хора, своята част от наследството и постъпва, като послушник в намиращият се в близост до селото манастир. Спорен е обаче фактът, как именно се е наричал тогава този манастир. Според една от теориите, става въпрос за Бобошевският манастир „Св.Димитър“, който, за разлика от сега, в онези времена се е намирал доста по-близо до село Скрино. Втората теория пък твърди, че това е манастирът „Св.Отец“, край Скрино. Както и да се е наричал манастирът, след известно време Свети Иван Рилски – Чудотворец го напуска и се заселва в една много малка пещеричка, намираща се в близост до него. И така, както преданието гласи, именно тази пещера става първата обител, в която светецът е пустиннослужил най-напред. Днес, за нея местното население разказва, че стените и са запазили въздишките и молитвите на Чудотвореца и, че тя е лечебна и има уникална сила. Защото много хора, които са я посетили, са успели да преборят тежките болести, от които са страдали. Те са пренощували в нея и така са се докоснали до уникалната сила и енергия на светеца, които са ги освободили от страданията им. Самата пещера се намира югозападно от село Скрино, едва на около 250-300 метра от Руенския манастир „Свети Йоан Рилски“, който е сравнително скоро изграден, върху руините на старата и разрушена през вековете обител.
И тъй, като всичко това доста силно ни впечатли, някъде около обяд се натоварихме в колата и тръгнахме от село Гара Бов, към Руенският манастир. След около два часа път, паркирахме на обособеният паркинг, пред сгушилият се в гънките на северните склонове на очарователната Руен планина манастир. За съжаление обаче, поради началото на Великият пост, същият не приемаше посетители и не можахме да го разгледаме, да се помолим и да запалим по свещичка. Живи и здрави да сме, това само ни даваше основание, в бъдеще отново да се върнем по тези живописни места. В ляво от високата манастирска порта, започваше маркираната с табела пътека, водеща към пещерата на светеца. Стефи нарами раницата, аз взех детето и дружно поехме по нея. Пътечката лека-полека набираше височина, движейки се през заобикалящата ни красива букова гора. Постепенно взе да става значително по-стръмна и след един зиг-заг гората се примеси с приятно зелените в иначе, така да се каже този сив сезон, борчета. Изведнъж обаче стана доста равна и след броени метри, се озовахме пред пещерата на Св.Иван Рилски. Тоест бяхме стигнали до тук само за 5 минутки. Според картата, се намирахме на около 925 метра надморска височина, а началото на пътеката бе на около 850. Значи, едва 75 метра по-високо от манастира. Пещерата представляваше изключително малка и засводена с каменен зид скална ниша, върху който бе поставен образът на Чудотвореца. Във вътрешността и, върху стените, бяха окачени две икони на Св.Иван Рилски. А в лявата страна имаше голям дървен кръст, както и кутия със свещи и такава за дарения. Централно разположено, точно срещу гледащият на северозапад вход на пещерата, отново с камъни, бе иззидано върху скалата място, където желаещите могат да запалят свещ и да се помолят. Върху него и точно под една от иконите, посетителите бяха оставили шепа монети, а пък някой дори бе турил и мартеница. Такава бе закичена и на дървеният кръст. Е, все пак бе началото на месец март и това не бе особено учудващо. Пред пещерата и малко по-ниско от входът и, на видно място, на едно от дърветата бе поставена табела гласяща, че това е историческо място и се охранява от държавата. След като разгледахме това свято място, поседнахме за момент на близката пейка. В тихата гора, слънчевите лъчи бяха така приятни и топли, че никак не ни се тръгваше. Времето обаче напредваше и ни чакаше обратният път към дома. Затова, без повече помайване, продължихме нататък по пътеката, вместо да се спуснем обратно към манастира. След около 300-350 метра достигнахме до поставен върху висока и обзорна скала метален кръст, от която се насладихме на откриващата се чудна гледка, не само към околните баири, но и към високите белоснежни върхове на Рила. След, като и се налюбувахме, тръгнахме надолу към манастира. За около 5 минутки се спуснахме до него, качихме се в колата и доволни поехме към дома.
А ето и малко снимки от този прекрасен ден:
В случай, че и вие искате да посетите тези места, за ваше улеснение, ще споделя и следните GPS координати:
Руенски манастир и началото на пътеката - GPS координати: 42.1762000 22.9489700
Пещерата на Свети Иван Рилски - GPS координати: 42.1746900 22.9468200
Кръста, с панорамната гледка - GPS координати: 42.1750600 22.9509800
Надявам се този мой кратък разказ да ви е харесал и да ви е вдъхновил и вие да посетите тази изключително малка, но пък исторически и религиозно доста значима пещера.
Автор: Стефан Карлов
Малко след, като публикувахме настоящият разказ в сайта и „Facebook“ страницата на П.К“Искър“ - София, Константин Стоичков от П.К.“Хеликтит“ - София се свърза с мен и ми каза, че през месец септември 2017-та година е картирал въпросната пещера. След това, ми изпрати и самата карта, за което съм му много благодарен и след негово разрешение я споделям с вас. Ето я и нея:
