Разказ за посещението ни в пещера БФСп№0206 "Козарника" при с. Липница.

Submitted by Карлито on Вт., 03/26/2024 - 16:56
Форуми

Разказ за посещението ни в пещера "Козарника" с БФСп N 0206, намираща се в землището на Ботевградското село Липница.

 

            Бяхме Стефан и Стефани Карлови и нашето вярно куче Тара, а денят бе 16-ти февруари 2023-та година.

          Още в началото на годната, когато когато посетихме пещерите „Очите“ и „Големият змиярник“, по известна, като „Липнишка проходна“, за които вече ви разказах, разбрахме, че много близо до тях се намира и пещера „Козарника“. Тогава нямахме време да я потърсим, тъй като, както си спомняте, денят бе към своят край. В последствие проверихме, каква информация има за нея в картотеката на БФСп и там прочетохме, че пещерата е с дължина осемдесет и девет метра и е богата на разнообразни по вид и форма образувания, с преобладаващ бял и розов цвят. Също, така разбрахме и, че представлява археологически обект- палеолитна стоянка на пещерен човек и при проведени разкопки са открити кости от пещерен човек и керамика.  Името пък и идвало от факта, че местното население навремето е укривало козите си в нея.  Обаче, за съжаление, никъде нямаше координати на местоположението и.  Всички тези факти запалиха нашето въображение и взехме да правим планове да я потърсим и посетим в бъдеще. Естествено разказахме и на останалите за това скрито бижу, но уви, никой не я знаеше. В последствие, когато посетихме пещера „Водната пещ“, също намираща се в района на село Липница, и за която също вече ви разказах, на едно информационно табло в началото на маршрута, Герасим забеляза, че са написани координатите на повечето пещери в района. За наше щастие, там бяха и тези на „Козарника“. Те бяха: 43.0112980 237511348. Веднага си ги записахме и решихме, при първа възможност да я постим.

          И ето, че този ден се оказа четвъртък 16-ти февруари. Времето бе слънчево и топло, което е доста не характерно за този зимен месец. Аз бях почивка, а съпругата ми Стефи бе на работа до обяд. Още на предишната вечер се бяхме разбрали, аз да оправя багажа и заедно с куче Тара, да минем  да я вземем от работа, и да отидем да потърсим дупката. Така и направихме. Ранният следобед вече бяхме на отбивката на асфалтовия път, идващ от село Липница и оставихме колата при пейката с гледка в местност „Пожарака“. Въпреки, че вече съм ви разказвал за нея, ще спомена отново координатите и, които са: 43.0111308 23.7529554. От там, водени от вече известните ни координати, тръгнахме обратно по пътя, към село Липница. При следващото разширение, на около има-няма петдесетина метра от пейката, забелязахме, че точно под пътя и срещу табелката с надпис „към пещерата“,  леко по диагонал в дясно, се пада пещерата, която търсим. Тръгнахме в тази посока и почти на горния ръб на скалния венец, при първите тънки дръвчета има окачена още една табелка, със същият надпис, която сочи надолу по пускащата се горска пътечка. Явно онази табелка до пътя е била за тази дупка, а не за пещера „Очите“, както при посещението ни до нея си помислихме. Тръгнахме по пътечката, която бе доста стръмна и за две минутки, тя ни заведе точно пред входа на „Козарника“.  Входът и бе доста голям. Широчината му бе около  четири и половина метра, а височината около два и половина. Оставихме раницата пред него, сложихме каските с осветлението и по едни ръкавици и с огромно нетърпене влезнахме в дуката. Първоначално, предверието и, което е с дължина около петнайсетина метра, бе също токова широко, но височината тук бе по-голяма. Наблюдаваха се следи от археологическа или иманярска дейност. След това галерията и рязко стана за ходене приведен. Тук, в дясно, имаше малко и оцветени в доста тъмен цвят образувания и едно миниатюрно синтрово езерце.  Казахме си, че сигурно описаните красоти са по-навътре. Малко след това, галерията се радели на две. Тръгнахме по едното, но след  един завой то бързо задъни с един тесен и висок комин. Върнахме се и тръгнахме по другото. То задъни още по бързо….Как така стана тая работа и къде бяха описаните в картотеката красоти в бял и розов цвят….? Обиколихме дупката още веднъж, но уви….от тях нямаше и следа. Дори някога да ги е имало, то те отдавна са изгубили своите цветове и чар, а други явно са били изпочупени, а част от тях изнесени от пещерата. Разочаровани излязохме пред входа и на широката, удобна и слънчева площадка, седнахме и хапнахме набързо. След  това, тъй като денят вървеше към своя край, се върнахме при колата и отпрашихме към дома.

          След, като се прибрахме вкъщи, тъй като координатите бяха се оказали точни, ги изпратих в картотеката на БФСп, за да бъдат нанесени в нея.