Експедиционен дневник на ПК "Искър" за 2023 г.

Експедиционен дневник за 2023 г.

дата брой дни проява, район, обекти участници от ПК "Искър" организатор бележки
           
14.12 1 пещера "Свръдело" (БФСп №0356)край с. Бов. Срефан. Дани (+Сашо- баща на Дани)  

Извършване на теренен обход и установяване на местоположението на входа. Благодарим на бащата на Дани Александър Колев, който ни заведе до него по спомени от детството му. Заснемане на снимки на входа, снемане на координати и изпращане в картотеката на БФСп. Проникване до стеснението в средата, което бе запушено с пръст, шума и клони. Отпушихме го и оставихме проникването след него за следващото посещение.

Изготвен разказ за посещението, който е публикуван в сайта на клуба. Отразен е и в експедиционният дневник за 2024г., тъй като  цялостното проникване, бе осъществено тогава.

09.12 1 Шаралийската пещера" (БФСп N2843) над с. Илинденци Пвалин, Рен, Иван (+Виви, Лили)    
09.12 1 пещери "Козичката" (БФСп N0200), "Лъжливото викало (БФСп N1768), "Мечата дупка" (БФСп N1824) край с. Церово Стефан  

Извършване на теренен обход за установяване на местоположението на входовете. Заснемане на снимки на входовете,  снемане на координати и изпращане в картотеката на БФСп. Проникване. "Козичката" е красива и богата на образувания. Открих входа на "Козичката" по получени сведения за относителното му разположение от моят колега Васил Йорданов от село Церово, който редовно се е разхождал до нея, като дете. И трите пещери се намират под "Викалото" над село Церово.

02.12 1 пещери "Лозата" (БФСп N4784), "Проходница (БФСп N1724), "Очиларката" и др. в землището на с. Лютиброд Стефан   Извършване на теренен обход за установяване на местоположението на входовете.Посещение на изброените пещери, заснемане на снимки на входовете и снемане на координати. Изпратени в картотеката на БФСп за попълване на липсващите данни. Една от пещерите, намираща се в м. Ключни дол, с координати 43,1020250, 23,6133630, е неизвестна за картотеката и е за картиране и именуване.
26.11 1 пещера "Дупката/Бигоро" - БФСп№ 5328 в землището на с. Зверино Стефан, Дани   Направихме пешеходен преход от село Зверино, като газихме в пресен сняг, дълбок до над коленете, а също посетихме и водопад "Бигоро", който бе много красив и доста пълноводен. Някак ни напомни за Крушунските водопади.
22.11 1 пещери "Бранковата дупка" (БФСп N1573); "Заграде" (БФСп N1714); "Бисерната пещера" (БФСп N4715); "Лисина дупка" (БФСп N4727); "Гнездата" (БФСп N4804) "Пепелянчето" (БФСп N4784); "Голямата ниша" (БФСп N4793) в землището на село Лютиброд, + една неидентифицирана. Стефан  

Извършване на теренен обход за установяване на входовете. Заснемане на снимки и снемане на координати. Същите изпратени в картотеката на БФСп, за попълване на липсващите данни.

------------------------------

Много пещери, много нещо за един ден, ама като няма куче Тара - не се броят!

12.11 1 пещера "Радков заскок" (БФСп N1583) и "Сухата пещера" (БФСп N1173) в землището на с. Лютиброд. Стефан   Извършване на теренен обход за установяване местоположението на входовете. Заснемане на снимки на входа и снемане на координати на пещера "Радков заскок" и изпращане в картотеката на БФСп за попълване на липсващата информация. Посещение на двете пещери. 
05.11 1 пещера "Духлата" - БФСп № 0946, край с. Боснек Рен, Иван, Дани (+ Виви и Ади)    
03.11 1

"Късата дупка" (БФСп N4790) , "Липата" (БФСп N1726), "Кутело" / БФСп№ 4791/, "Тунелчетата" (БФСп N4771)  "Пладнището / БФСп № 4792/ и "Цепката"/ БФСп № 4785/, в землището на село Лютиброд.

Стефан  

Извършване на теренен обход за установяване местоположението на входовете им. Посещение, заснемане на снимки на входовете им и снемане на координатите им. Отделно заснемане на снимки на входа и снемане на координати на пещера БФСп № 4772 "Себулбина дупка". Събраните материали изпратени в картотеката на БФСп, за попълване на липсващата информация.

26.10 1 пещера "Шьоковец" (БФСп N2201) в землището на село Черкаски Стефан   Извършване на теренен обход за установяване на местоположението на входа. Посещение и заснемане на снимки на входа и изпращането им в картотеката на БФСп за попълване на липсващите данни. Пещерата е красива и богата на образувания. През нея тече вода. Неприятни са първите 30-тина метра, тъй като представляват кален тесняк, осеян с екскременти от всякакви животинки, които го обитават.Също така и посещение на  местността "Сопово" край река Ботуня, която се оказа изключително живописна и красива.
23.10 1 пещери "Очите" (БФСп N5115) и "Валкас" (БФСп N5116) в землището на село Горна Бела речка Стефан   Извършване на теренен обход за установяване на местоположението на входовете им. Посещение, заснемане на снимки на входовете и снемане на координати. Същите изпратени в картотеката на БФСп за попълване на липсващата информация.
17.10 1 Кенова дупка - БФСп № 1090 Дани (+Ади - сестра на Дани)   Първо посещение на пещера на Ади, с цел "запалването" и за пещерното дело. Същата е била възхитена от тази малка, само 174 метра, но много красива и богата на образувания пещера.
13-15.10 3 обект "Мътната локва" край с. Брезе Герасим, Юли, Иван, Сара, Рен (+Коко Ланджев, Рая, Виви) П.К."Искър"-София. Откриване на този нов обект за работа, намиращ се във въртоп в местност "Мътната локва" и започване на изкопна дейност. Обекта е перспективен и трябва още работа.
01.10 1 "Ямата глогов" (БФСп N1510)  в землището на с. Дружево Стефан (+ куче Тара)   Извършване на теренен обход за установяване на местоположението на входа. Посещение, заснемане на снимки на входа, снемане на координати и изпращането им в картотеката на БФСп за обогатяването и.
30.09 1 "Зиданка" - БФСп № 1381, край гара Лакатник Стефан, Дани и Иван.   По инициатива на Дани, тъй като пропусна предишното посещение до новооткритата просторна и красива зала "Касьо Касабов".
28.09 1 пещера "Катя" (БФСп N4225) в землището на с. Желен Стефан, Дани   Малка пропастна пещера, чиито стени са доста остри и ронливи. На дъното протича малко поточе. Не изглежда перспективна за работа по продължаването и.
27.09 1 Въшавата дупка (БФСп N 2763  ), Двуетажната пещера  - БФСп № 1947 , Мерцедеса - БФСп № 5358  и Пясъчната дупка - БФСп № 2984,  в землището на село Заноге. Стефан   Извършване на теренен обход за установяване на местоположението на входовете им. Заснемане на снимков материал на входовете им и изпращане на същия в картотеката на БФСп за попълване на липсващата информация.
24.09 1 Хайдушкото кладенче (БФСп N5788) в землището на с. Дружево Стефан (+ куче Тара)  

Направи ми впечатление, че доста работа по изкопаването, разгърмяването и изнасянето на материала е паднало. По информация на Герасим, това е свършено от клуба. Може би в бъдеще пак трябва да се поработи в този обект.

---------------------------

Че то се беше съклетисало горкото куче

22-24.09 3 Национална пещерна експедиция TERRA
- BESSICA 2023. Пещери: Ледника, Лепеница, Здравеца, Пещерата под калето
Крис, Мушморок (+ Мая и Мария) БПД-клон Ракитово  
23.09 1 Пещера/скален мост "Таш кюприя" - БФСп № 3978, край с. Белица Стефани, Стефан семейна

Много красиво и живописно местенце. През нея протича река Белица.

Заснет видеоматериал от Стефани Карлова, който е качен в YouTube, който включва и други забележителности в района на селото.

21.09 1 "Горната кюприя" (БФСп N4078), по известна, като "Чудните мостове". Стефани, Стефан семейна

Чудните мастове са красиви и величествени.

Заснет видеоматериал от Стефани Карлова, който е публикуван в YouTube.

09.09. 1 Мечата дупка (БФСп N3975) край с. Лесков дол Юли, Иван и Сара  

Поправка на дървеният надпис, намиращ се на входа на пещерата. През 2017 година надписа е изработен и монтиран от Юли и Боян Новков, който е наш приятел от село Гара Бов.

Наблюдават се следи от усилена иманярска дейност.

26.08 1 Скока (БФСп N2664) край с. Заселе Стефан (+Симеон, Биляна, Ани, Йоан, Мимо, Ефи, Кольо, Алекси) съвместно с ПК "Под ръбъ" Съвместна изкопна дейност в пропастната пещера, с цел продължаването и. Поотхвърлихме работа, но си трябва още много.
18.08 1 пещери "Кристална" (БФСп N4786), "Хеликтитската пещера" (БФСп N4788), "Четириоката" (БФСп N1730), "Проходната пещера" (БФСп N1489), "Светлата двувходова пещера" (БФСп N4787) и "Драката" (БФСп N1728) край с. Лютиброд Стефан (+ куче Тара)  

Извършване на теренен обход за установяване на местоположението на входовете им. Посещение, заснемане на снимков материал на входовете и снемане на координати. Събраната информация е изпратена в картотеката на БФСп, за попълване на липсващите данни.

------------------------------

С куче Тара пещерите падат като снопи - по 6 на ден.

16.08 1 пещери "Дупница" (БФСп N1148) и Кулина дупка (БФСп N1716) край с. Лютиброд Стефан (+ куче Тара)   Извършен теренен обход за установяване на местоположението на входа на пещера "Дупница". Заснемане на входа на пещерата и снемане на координати. Същите изпратени в картотеката на БФСп за попълване на липсващата информация. Посещение на двете пещери.
7.08 1 пещера "Проходната на връх Соколец" (БФСп N3264) край с. Миланово Стефан  

Малка, но интересна проходна пещера. Долният вход, гледан отвътре навън е доста фотогеничен, тъй като са два отделни отвора, разположени леко по диагонал. Горният вход е в малък въртоп.

Също така, извършен теренен обход за установяване на местоположението на входовете на пропастите БФСп № 3274 "Стакьовица" и БФСп № 5644 "Николова яма". Оказа се, че същите са се самозасипали с пръст, клони и шума. А също и отбаснали в растителност. В бъдеще ще трябва да се посетят и да се  отворят отново, преди проникване.

28-30.07 3 Национална експедиция "Стене 2023" Мушморок, Стефан, Герасим, Цецо ПК. "Академик"-Русе, ПК "Саламандър"-Казанлък Посетихме пещерите: БФСп№ 0083 "Райчова дупка" в чиято голяма и красива зала Мушмурака проведе изследвания за климата в пещерата. Измери влажността, температурата и радиационният фон. Кадър от този момент краси страницата за месец Февруари в традиционният календар на клуба за 2024г.; БФСп № 0085 "Птичата дупка", която се оказа с доста внушителен - 65 метров отвес и бе може би най-красивата пещера, която съм виждал; и БФСп № 6131 "Свети Седмочисленици", която бе открита в рамките на експедицията, в деня на Светите Седмочисленици, та от там и името и. Мушмурока проведе изследвания и в нея за климата и - температура, влажност и радиационен фон.  Експедицията бе много приятна. Видяхме се с приятели, хапнахме, пийнахме и се запознахме с новостите в пещерния свят.
21.07 1 Йосова дупка (БФСп N1810) край с. Миланово Калоян, Стефан  

Проникване в пропастната пещера. Много удобен се оказа входът и, който е до сами пътя и колата с инвентара се паркира близо. Както се казва ... "спелеология до дупка"...

Пропастната пещера е интересна и от входа до дъното и в левият клон са 3 отвеса. Десният клон пък се отделя веднага след първият отвес, под входа, и е леко възходящ. Същият е красив и богат на образувания.

18.07 1 пропаст "Камбаната" (БФСп N0199) край с. Церово. Стефан, Юли  

Посещение в пропастната пещера. Надписване на инвентарният и номер с червена боя на подходящо място на входа. Заснемане на снимков материал на входа и снемане на координати. Събраната информация бе изпратена в картотеката на БФСп за попълване на липсите в нея.

Пропастната пещера се състои от два същински отвеса, които по скоро са "на камбана" високи по около 15-тина метра. Като човек застане в дъното им, особено на вторият, се чувства все едно се намира в голяма камбана а въжето и висящият на него пещерняк са езикът и. От входа до първият отвес е хубаво и по удобно да се пусне въженце за придържане.

15.07 1 "Лъжливото викало" (БФСп N1768) край Церово Стефан, Юли  

Посещение на пещера "Лъжливото викало" и извършване на теренен обход за установяване местоположението на входа на пропастната пещера "Камбаната" с БФСп № 0199. Същият бе установен и следващият път предстои проникване, надписване на инвентарният и номер, заснемане на входа и снемане на координати.

02.07 1 пещера "Венеца" (БФСп N0953) в мина Издремец , както и останалите пещери намращи се в нея, които не са именувани и картирани, над село Бов.     Благодарим на Иво Тачев, който ни заведе до тази, макар и изпочупена, но все още красива хидро-термална пещера /вътрешна каверна/, в която се наблюдават синьо и зелено оцветяване на образувания. Изготвено описание за достъп до нея, което е публикувано в сайта на клуба. Посетихме и още няколко подобни, красиви, но не картирани и не именувани пещери в мина "Издремец" - хоризонт 1250 м.н.в.. Би било хубаво да им отделим нужното време и тази несправедливост да бъде поправена.
01.07 1 Обект "Дядо Момчиловата дупка" в масива на вр. Яворец над с. Бов. Стефан, Юли, дани, Иван, Софи, Герасим, Цецо, Иво Тачев (+ Коко Ланджев)   Нов обект, в който бяха проведени изкопни дейности, в следствие на които, бе открита и  друга пещера , която нарекахме "Кофата" или "Падналата кофа", предстои да изберем. Тя е силно възхояща и с дължина 16м.
26.06 1 Диреклията/Беглигчийската пещера - БФСп № 2455, край с. Бели извор, Врачанско. Стефан, Дани  

Посещение на пещерата. Въпреки, че е дълга само 99 метра, тя е изключително красива и богата на образувания. Заснемане на снимков материал на входа и изпращането му в картотеката на БФСп за попълването и.

Преходът до нея от мах. "Краището" на с.Бели извор и обратно си е цяло изпитание. Изключително стръмен и изпълнен с храсти и дървета терен. Пътека липсва. На места се попада на части от стари, но отдавна изоставени и обрасли пътеки, които бързо напускат желаното направление. Вода по трасето също липсва. Общо взето доста изтощителен преход.

Когато човек се намира на надморската височина на входа на пещерата и погледне откриващата се надолу гледка, то чувството е все едно, че я наблюдава от  самолет, а не от земята.

 

25.06 1 Бачева дупка (БФСп N 5356) при с.Гара Лакатник  Стефан   Посещение на пещерата, същата има образувания в крайните части. Входът се познава лесно по паметната плоча.
17-18.06 2 Карлуково - изпит на курс "Пещерняк 2023", който се проведе на скалите пред входа на пещера "Проходна" - БФСп № 3586 Стефан, Стефани, Юли, Рая, Дани, Йоана, Иван, Сара, Цецо, Крис, Софи, Цвети Ганева  

Изпитващи бяха Коко Ланжев, Сашо Попов и Жоро Стайчев.

Изпита бе взет успешно от всички курсисти, след който посетихме и разгледахме и самата пещера "Проходна".

06.06 1 пещера (БФСп N 1939) при параклиса "Св. Троица" край с. Граматиково Стефан и Стефани  

Супер интересно е, че параклисът е изграден върху самата пещера. Влиза се през самият храм. За слизане до долу, в началото са изградени дървени стълби, а по надолу са оформени стъпала в скалата. В дъното има оформен своеобразен олтар с икони.

Заснет бе и видеоклип от Стефани Карлова, който е включен във видеоклип с други забележителности в района и е качен в YouTube.

06.06 1 Кенова дупка (БФСп N 1090) край с. заселе Юли и Иван   Проникване в пещерата. Същата е богата на образувания.
04.06 1 Темната дупка на гара Лакатник (БФСп N 0511) Юли, Рая, Рен, Иван, Сара, Хиана, Дани    
03.06 1 Пропастта на Лакатник (БФСп N 1619) Юли, Рая, Рен, Иван, Сара, Йоана, Дани, Цвети Ганев, Софи    
31.05 1 "Морската пещера" (БФСп N 4667) край с. Резово Стефан  

Извършване на теренен обход за установяване на точното местоположение на входа на пещерата. Заснемане на снимков материал на входа и околните ориентири, снемане на координати и изпращане на събраната информация в картотеката на БФСп за попълване на липсващата информация. Благодаря на К. Стоичков и А. Жалов за ценнита информация и напътствията, макар и по телефона, при търсенето на скътаният между скалите и трудно откриваем вход, които дадоха желания резултат.

Пещерата е дълга едва 31 метра, но се явява най-дългата на южното Черноморие. Интересното е, че в нея има образувания. Обитавана е от доста прилепи. Тъй, като е прибойна пещера, вълните са нанесли във вътрешността и много отпадъци. Предимно стари рибарски мрежи, шамандури, поплавъци, туби и др.

29.05 1 пещера (БФСп N 1939) при параклиса "Св. Троица" край с. Граматиково Стефан   Заснет снимков материал на входа на пещерата, който се намира в самият храм "Св.Тройца". Снимките изпратени на картотеката на БФСп за попълване на липсващата информация. 
24.05 1 пещера "Елата" (БФСп N 0831) край с. Зимевица Рен, Юли, Рая, Йоана, Дани, Сара, Иван клубна  
20.05 1 пещера "Барки 8" (БФСп N 0991) край с. Горно Озирово Стефан, Рен, Юли, Рая, Йоана, Софи, Иван и Сара клубна Изключително красива и  богата на вторични карстови форми. Кадър на част от красотите на пещерата краси месец Октомври в традиционният календар на клуба за 2024г.
16.05 1 пещера "Колибището" (БФСп N 5492) край с. Бов Стефан (отново с куче Тара)   Малка и светла 10метрова хоризонтална пещера, намираща се в скалните венци под връх "Колибището". При посещението в пещерата установих един скорпион.
14.05 1 Свирчовица (БФСп N 1139) край Карлуково Стефан, Стефани, Герасим (+Дани, Иван и Сара) клубна

След прекараният в посещение на пещера “Зиданка“ при Гара Лакатнк, съвместно с П.К.“Хеликтит“, прекрасен съботен ден, а в последствие и веселата вечер в къщата на Юли и Рая в Бовската махала „Луково“, за които вече ви разказах, се бяхме разбрали с Цецко, Герасим, Стефани, Дани, Иван и Сара, на следващият ден да посетим пропастната пещера „Свирчовица“, край село Карлуково. Поради лошите атмосферни условия и прогнозираните обилни валежи, тя се явяваше единствената ни, така да се каже „суха“ възможност за провеждане на заплануваните практически занятия по ТЕВ, във връзка с провежданият от клуба курс „Пещерняк 2023“.

          И така, се събудихме рано-рано в начумерената и облачна неделна утрин, след което закусихме набързо и събрахме палатковият лагер. Облаците бяха толкова тъмни и натежали, че всеки момент очаквахме да изсипят съдържанието си върху нас. Обаче  извадихме късмет, защото успяхме да съберем багажа преди това. Планът бе, аз и Стефи да отидем до домът ни и до помещението, в което съхраняваме  инвентара, находящи се в Гара Бов, да оставим лагерният такъв, съответно да вземем нужният ни за провеждане на занятието по ТЕВ инвентар, да вземем с нас и Дани и да тръгнем към Карлуково. През това време, Иван и Сара да минат през дома им в град Своге, за да си вземат необходимите вещи, след което и те да се насочат към „Свирчовица“. Тъй, като предварително си бяхме определили да се чакаме около 11:00ч. на паркинга на пещера „Проходна“, Герасим и Цецо щяха да дойдат направо там. След, като ние със Стефи приготвихме нужният инвентар, Дани се присъедини към нас и предложи да пътуваме с неговият автомобил. Ние с охота се съгласихме, натоварихме се в него и съпровождани от обещаните дъждове, поехме към уреченото място. Попътно спряхме на магазина в село Карлуково, където се снабдихме с нужните ни вода и хранителни провизии за деня. С малко отклонение от разписанието, около 11:30ч. пристигнахме, където ни очакваше Герасим. От Цецо обаче нямаше и следа…и Герасим ни каза, че в последният момент му е излязъл спешен ангажимент  и няма как да успее да се включи в днешното мероприятие. Жалко наистина. Е, нищо де, и без него пак ще си изкараме готино. Докато си бъбрихме, Иван и Сара също пристигнаха и под леещият се, като из ведро дъжд се придвижихме до поляната пред пропастната пещера „Свирчовица“. Въпреки, че тя е известна на всички, GPS координатите на входа и са: 43.1724000 24.0771000. Набързо награбихме багажа и се скрихме на сушина в просторното и преддверие. Да ви разкажа, с  няколко думи и за самата пещера. Тя се намира в местноста „Пладнището“ и е известна още и с името „Пещера № 59“, като общата и дължина е 232 метра, а отрицателната денивелация от входа и е минус 39 метра. Също така, в дясното си разклонение, е богата на красиви, но за съжаление и доста изпочупени образувания. Легендата разказва, че името и „Свирчовица“, идва от растящото от незапомнени времена във въртопа и бъзово дърво, от чиято огромна корона, местите овчари изработвали медогласни свирки. Местните го наричали свирчовина. Та, от там и името и. За щастие, нямаше други мераклии и в пещерата си бяхме само ние. Разположихме се на най-удобното и централно място и се захванахме с тренировката. Под вещото ръководство на Герасим, екипирахме всички възможни парапети и отвеси в пещерата, и разгледахме красивите и образувания, като докато се забавлявахме, чат-пат се появяваше и по някой любопитен и измокрен до кости от дъжда турист.  Така, улисани в тренировъчна дейност, времето напредна и часът наближи 17:00. Време бе да си „обираме крушите“ и да си ходим. Разекипирахме, преброихме и прибрахме  инвентара, след което седнахме да хапнем набързо.. Всички бяхме доволни от прекараният страхотно ден и от ползотворната тренировка. Бяхме уморени, но пък доволни. След хапването и сладката раздумка, натоварихме багажа, метнахме се по колите и се отправихме към дома.

13.05 1 Зиданка (БФСп N 1381) край гара Лакатник Стефан, Стефани, Мушморок, Юли, Док, Цвети, Софи (+Иван и Иви) (+ Коста, Деси и Витка от ПК "Хеликтит") ПК "Хеликтит" + ПК "Искър"

          Почти веднага, след като Константин Стоичков от  ПК "Хеликтит", Симеон Ненков от П.К. „Под ръбъ“ и още няколко човека от въпросните клубове, след доста време и положени усилия от тяхна страна, откриха новата, красива и нехарактерно голяма за района зала в пещера „Зиданка“, с Коста се чухме по телефона и той ни покани да ни заведе до нея и заедно да заснемем един видеоклип, в който да покажем красотата и размерът и, а също и достъпът до нея. Ние от своя страна се зарадвахме и приехме с охота поканата му. Уведомихме за нея и останалите членове на клуба и заедно с Коста планирахме най-подходящата дата, в която да реализираме заплануваното. Така определихме това да се случи в събота 13.05.2023г, като се разбрахме с всички желаещи, да се чакаме сутринта, около 10:00ч., на паркинга до ресторант „Пещерата“ при гара Лакатник.

          И ето, че неусетно дългоочакваният ден настъпи и съботното утро ни посрещна с ярко слънце и ясно синьо небе, които ни обещаваха денят да е прекрасен. За щастие това се потвърждаваше и от прогнозата на синоптиците. Около 10:00ч., на паркинга до ресторанта, от страна на П.К.“Искър“- София се събрахме Аз/Стефан/, моята съпруга Стефани, Мушморока, Юли, Док, Цвети, Софи, Иван, както и  любителка на природата и желаеща да се докосне и до красотата на пещерните дълбини, с която наскоро се запознахме Иви. Чух се с Коста по телефона и той ми каза, че пътуват, но определено ще закъснеят. Ние се възползвахме от така създалата се ситуация и дружно седнахме на кафенце, пък и да си побъбрим, в близкият ресторант. Така неусетно времето мина и Коста, заедно с Деси и Витка от ПК "Хеликтит" пристигнаха и се присъединиха към нас. Преоблякохме се в пещерните одежди и групово тръгнахме по пътеката към пещера „Зиданка“, чиито вход, както знаете, се намира малко преди този на най-дългата пещера в района „Темната дупка“. Пред входът, Коста ни обясни подробно за пещерата и за новооткритите и кръстени от тях зали „Косьо Касабов“ и „Победа“, след което ни поведе към тях. Преминахме бързо през старите и добре известни части и се озовахме пред прага на новите. До сега пещерата бе с обща дължина 469 метра и с нулева денивелация, но след последните открития това определено се бе променило и то значително. Тук в последната зала, явяваща се и последното широко място, преди началото на блокажа, спряхме пред нисък и широк проход, наподобяващ „преса“.  Коста ни каза, че пътят ни продължава през него и ни обясни особеностите на преминаването през предстоящите тесни участъци, като ни показа и изнесеният през годините от тях материал, при „прокопаването“ им. Купчината от земя и скални късове наистина бе внушителна и това наистина им бе коствало много време и усилия. След разясненията, Коста ни поведе през тесняците, преминаващи през блокажа, като ни съобщи, че обикновено, времето за преминаването им е около 40-45 минути. И така един след друг се запровирахме след него. След пет, шест метра „пресата“ премина в същински „тесняк“, който след няколко метра направи възходящ и рязък ляв завой, след който също възходящо направи друг, но този път десен завой. Явно това бе „S-ката“ за която Коста ни бе предупредил. Преминахме я, като подходихме обърнати на страни, като първо заходихме с дясното рамо към пода, а след като се изправихме в нея, се обърнахме с лявото надолу. Така излязохме в малка зала, от която поехме в ляво и надолу през тясна цепка. Тук подходихме с краката напред, но веднага щом стъпихме на дъното и, в едно удобно за целта разширение, обърнахме посоката и вече с главата напред излязохме в друго малко разширение. То бе известно като „Арматурите“, защото две дебели арматурни железа, забити в стените на галерията, подпираха опасно надвиснал над нас, огромен скален къс. От тук се изкачихме и се промушихме от дясната му страна, като продължихме с главата напред през тесният проход през блокажа. След около десетина метра, в едно малко разширение, с доста усилия, отново сменихме посоката, тъй като следваше стръмен и низходящ тесняк, който Коста ни бе предупредил, че по този начин е по-лесен за преминаване. Спуснахме се през него, с краката надолу и с лявото рамо към пода, след което излязохме в малка зала. Коста ни инструктира да преминем бързо през нея, тъй като на тавана, от дясно на нас отново е надвиснал огромен и опасен камък. Преминахме бързо през този пасаж и се озовахме във висока и не много широка зала, известна като „Ресторанта на Славея“. Цяло блаженство си беше човек да се поизправи за малко. Коста ни обясни, че тя е своего рода кръстопът и е ключово място за пещерата. Ако се продължи напред, след известно спускане се стига до „фунията“, която е в направление „Трапезариите“ в „Темната дупка“. Ако се продължи надолу и леко в ляво, през подмола, се преминава през стеснение, което преминава в десетина метров отвес, екипиран с алпийска стълбичка, който ни отвежда в зала „Анастасия“ и пътят на водата, и отново към „Темната дупка“. Но за свързването на „Зиданка“ с нея, трябва още много работа. Ние обаче продължихме нагоре, и след едно неприятно стеснение, което направи остър завой на горе и обратно на посоката от която бяхме дошли, най-после излязохме в зала „Косьо Касабов“. Тя наистина бе с огромни размери. Дължината и бе 52, широчината 17, а височината 15 метра. От лявата ни страна зееше недълбока пропаст, която бе обезопасена с ограничителна червено-бяла лента, която бе закачена на забити в глинестия под клонки от дръвче. За наше учудване, въпреки пещерният непрогледен мрак, листните им пъпки се бяха разлистили… Когато погледнахме напред, пред нас имаше множество и прекрасни ситрови езерца в снежно бял и млечно бежов цвят, а в дясно от тях се намираше и огромният и красив куполообразен сталагмит-натек, по който се стичаше водата, идваща от водопадът течащ от тавана на залата. Тук по инструкция на Коста, всички обухме върху калните си ботуши предварително приготвените от него найлонови пликове, за да запазим красотата им. Преминахме през синтровите езера и излязохме от другата им страна. Тук събухме пликовете, тъй като отново подът бе покрит с лепкава кал и се изкачихме по възходящата и обособена пътека. Тук, на най-високата част на залата се насладихме на красотата и изобилието на множеството и разнообразни вторични образувания, като най-много ни впечатлиха огромните драперии в дъното и. Мушмурока проведе изследване на климата в пещерата, като измери температурата, влажността, радиационният фон и съдържанието на въглероден двуокис в залата. Уредите отчетоха следните стойности: 13 градуса, при 75% влажност и 3761ppm съдържание на въглероден двуокис, а за радиационният фон трябваше да почакаме, тъй като уредът няма дисплей и резултатите щяха да станат известни на по-късен етап, при разчитането им от компютър. След това продължихме на ляво от огромните драперии и след преминаването на едно стеснение се озовахме в малката и красива зала „Победа“. След като я разгледахме се върнахме в голямата зала и лека-полека, един по един се насочихме към изхода. На излизане тесняците ни се сториха доста по-неприятни… Да не ви казвам какъв кеф изпитахме, в момента в който отново се озовахме в доста по-просторните стари части. Друго си е след изморително лазене, човек да се изправи, особено като знае, че до изхода няма повече теснотии. Бързичко ги преминахме и се озовахме отново пред входа. А след като се порадвахме на топлината, излъчвана от приятното следобедно слънце, слязохме по пътеката при колите, където с голяма радост се преоблякохме в чистите и сухи дрехи. Благодарихме на Коста за това, че ни показа тези красоти, сбогувахме се и си пожелахме скоро отново да се видим и заедно да посетим някоя друга подземна красота.

         Тъй, като Юли ни бе поканил, след пещерата да му отидем на гости, в къщата им с Рая, намираща се в махала Луково на село Бов, Искърци дружно се запътихме натам. По пътя времето рязко се развали, раздуха се и се събраха плътни дъждовни облаци. В къщата ни посрещнаха Рая и Сара, и дружно запалихме огън, наредихме масата и вързахме една тента над нея, че дори успяхме и да опънем палатките. Важно бе да изпреварим дъжда. Слава Богу, той ни подмина и си прекарахме една чудесна и весела вечер. А на другият ден ни очакваше тренировка по ТЕВ в пещера „Свирчовица“ на Карлуково, тъй като прогнозата за времето вещаеше обилни валежи…

         Също така, кадър от прекрасната и просторна зала "Косьо Касабов", краси страницата за месец Август в традиционният пещерен календар на П.К.“Искър“ -София за 2024 година.

         За това приключение, бе заснет видеоклип от Стефани Карлова, който бе публикуван в „YouTube“. Ето и линк към него:

https://www.youtube.com/watch?v=ParPGseB8n0

12.05 1 Козарската пещера (БФСп N 2432) край с. Заноге Стефан, Юли (+Иван)  

Тази петъчна сутрин с Юли и Иван се чухме по телефона и решихме късният следобед да посетим „Козарската пещера“, която както добре знаете се намира в близост до вира на „Петренски дол“ и махала „Пробойница“ на Гара Лакатник  въпреки, че се води в землището на село Заноге. Няма да изпадам в излишни подробности, тъй като вече съм ви разказвал по-подробно за нея в предишен разказ. И така, след като Юли и Ванката приключиха работа, се събрахме около 18:00ч. пред помещението, в което съхраняваме инвентара на Гара Бов, взехме каквото ни бе необходимо, натоварихме се в колата и се отправихме към пещерата. Минахме през магазинчето да си купим вода и нещо леко за хапване, за да се подкрепим и около 18:50ч. паркирахме колата до „Петренския вир“. Взехме каските с осветлението, по чифт наколенки и ръкавици, и тъй като бяхме облечени със стари и подходящи за проникване в пещера дрехи, поехме по стръмната пътека към входа на дупката. За десетина минутки изпъплихме до горе и Юли изпуши една цигара, докато ние с Ванката се наслаждавахме на гледката, откриваща се от емблематичната за „Козарската пещера“ тераса, образувана при единият от входовете и, а пък и времето бе хубаво макар, че слънцето вече се бе скрило зад планината и не проникваше в дълбокият скален каньон. След, като приключихме със съзерцаването, нахлупихме каските и около 19:20ч. потънахме в плътният пещерен мрак, който преминавайки по галерията, за момент разсейвахме с лъчите на фенерите си. Както шеговито казваше един приятел на времето, „тъмното в пещерите е най-тъмното тъмно“. Проникнахме във всички възможни разклонения по галерията и отново се полюбувахме на красивите образувания и майсторки изработените глинени фигурки, намиращи се във второто разклонение в дясно. След, като разгледахме дупката, излязохме и отново се озовахме на приятната тераса, където Иван ни сподели, че е доволен и пещерата му е харесала, а Юлката дръпна още една цигара, дето се казва на тиферич. Тъй, кат времето бе доста напреднало и минаваше 20:30ч., нямахме време да разглеждаме други дупки в района и бързичко се спуснахме по пътечката до колата, а от там, поехме към дома.

07.05 1 Парасинска пропаст (БФСп N 3367) край с. Белимел и Мишин камик (БФСп N 2876) край с. Горна Лука Стефан, Стефани, Герасим, Цецо, Док клубна

           Бяхме Аз/Стефан/,  съпругата ми Стефани, Герасим, Цецо, Док, Гогата, Йоана и Стефан от град Царево, а проявата се състоя през събота и неделя- 6-ти и 7-ми май 2023-та година.

            С наближаването на Гергьовден, поучихме покана от Йоана, да и гостуваме за събота и неделя в гр.Чипровци, за празника. Планът бе, в събота Йоана до ни заведе на разходка до Чипровският водопад и вечерта да седнем да се почерпим по случай Гергьовден. В неделя Гогата бе поел ангажимент, да отреже един опасен бор в двора  на Йоана, а останалите, през това време, да посетим някоя пещера из района. И така се събрахме следните мераклии: Аз /Стефан/, Стефани, Герасим, Цецо, Док и Гогата.

          Съботният ден дойде и всички предварително се бяхме разбрали да се чакаме по обяд, направо в Чипровци. Ние със Стефани обаче, в последният момент, се оказахме ангажирани за сутринта и успяхме да тръгнем натам чак ранният след обяд, за което разбира се, уведомихме Йоана. Когато наближихме, вече приближаваше 17:00ч. и и се обадихме по телефона. Тя ни каза, че с останалите вече са направили разходката до Чипровският водопад и в момента се намират на семейната им кошара, намираща се до руините на Гушовския манастир. Тъй, като все още имаше време да отидем самостоятелно до водопада, Йоана ни обясни как да стигнем до началото на пътеката, а след като го разгледаме, да отидем при тях на кошарата. И така, на бързи обороти, със Стефани успяхме да го посетим. Цялата местност се оказа много живописна, а водопадът каскаден, с височина 18 метра и много красив. Около 19:00ч. се класирахме при останалите. Там кипеше усилен труд от страна на Йоана и семейството и, по доене на овцете, прецеждане и прибиране на млякото. Присъединихме се към останалите, които гледаха процеса с голям интерес. След, като приключиха, целокупно се отправихме, към дома на Йоана. Тя ни настани, като едни бяхме в къщата, а други предпочетоха да си опънат палатки на двора, на чист въздух. Герасим бе довел и един негов приятел, с който ни запозна. Това бе един мой адаш, Стефан от град Царево, който бе донесъл със себе си и две китари…Последва една прекрасна и незабравима вечер, изпълнена с веселие, вкусно печено агне, ароматна ракийка, приятна компания и много, много песни…

          На сутринта в неделя, всички се оказахме доста ранобудни и около 08:00ч., вече се бяхме събудили. Небето бе ясно и времето се очертаваше слънчево и топло. По време на закуската обсъдихме наличните пещери в района и  взехме решение, докато Гогата премахне опасният бор, ние да посетим пропастната пещера „Парасинска пропаст“, намираща се в близост до село Белимел, а ако остане време, след това и „Мишин камик“, която също бе пропастна дупка, но се намираше до село Горна Лука. Йоана реши да остане и да помага на Гогата.  След закуската, стегнахме багажа набързо и се отправихме към „Парасинската пропаст“. Ние със Стефани водихме натам, тъй като предишният ден,  по чиста случайност, докато зареждахме колата с гориво в Белимел, се запознахме с местният жител дядо Тошо Павлов, който ни отведе почти до входа на дупката, като подробно ни обясни къде точно се намира и как изглежда, та вече знаехме къде точно отиваме. Така неусетно се озовахме пред малкият и вертикален вход, който се намираше на една полянка, точно до черният път. Своевременно снех координатите му, които бяха: 43.4400741 22.9778080, тъй като същите липсваха в картотеката на БФСп. Според описанието, пещерата бе богата на вторични образования и с обща дължина 272 и дълбочина 21 метра. Облякохме набързо пещерните одежди и „джаджите“, като организирахме едно У- закрепване на двата автомобила, които за целта бяхме паркирали до входа. Пръв по въжето тръгнах аз, като направих още едно закрепване на „спит“ на скалата на самият вход и още едно, отново на „спит“, преди самият входен отвес. Според картата, той бе с дълбочина 11 метра. Спуснах се, извиках „свободно“ и изчаках останалите да слязат при мен. Тук галерията се разделяше на две срещуположни галерии. След, като се събрахме, първо решихме да разгледаме дясната. Тя започваше с вертикален и тесничък праг, с височина около 2.5 метра, който екипирах с едно прусече, с две лентови примки на солидни образувания. Веднага след него, галерията постепенно се разшири, а тавана ставаше все по-висок. Започнаха да се забелязват и красиви образувания. Стигнахме в голяма зала, чиито под бе постлан с много гуано, от което въздуха бе доста тежък и неприятен. Завряхме се по всички възможни разклонения, започващи от въпросната зала, като на две места използвахме отново прусек и лентови примки, тъй като бе доста кално и хлъзгаво. След това, се върнахме при входа и тръгнахме по лявото разклонение. То се оказа по-късо от дясното, като образувания тук бяха по-малко. Впечатли ни една тясна галерийка, чиито под все едно бе застлан с глинени плочи и по която движението се осъществяваше „на четири крака“. Общо взето, останахме доволни от дупката и след, като я разекипирахме, Цецан и Герасим ни поведоха, към село Горна Лука и следващата цел за деня, а именно една от най-красивите пещери в района, според тях,  „Мишин камик“.  За целта, преди да се натоварим в колите, за да не ги изпоцапаме, а и да не хабим излишно време и усилия, свалихме ботушите и калните пещеризони и останахме по поларизоните. Стигнахме относително бързо, като паркирахме колите до пътното платно на РП ІІІ-102, между селата Превала и Горна Лука, на място с GPS координати: 43.4630796 22.8876744. От тук започваше пътеката за пещерата, като същата бе маркирана с табела, поставена на едно дърво. Навлякохме отново калните пещеризони, ботушите, разбира се и каските с осветлението, и тръгнахме. Наложи се да преджапаме широката около два-три метра река „Огоста“, която течеше до пътя, тъй като нямаше мост. За нещастие, явно някъде из пещерите десният ботуш ми се бе пробил и кракът ми направо подгизна, но пък за щастие, времето бе доста топло, та не бе драма. Стръмната пътечка ни отведе до входа на дупката за около 5-6 минутки. Същият бе относително голям и преграден със стара и отдавна не изпълняваща предназначението си решетка. Цецан ни обясни, че тя е била поставена преди доста години, с цел запазване на образуванията в пещерата, тъй като същата, през далечната 1962г. е обявена за природна забележителност. За съжаление местните жители бързо са я разбили, водени от любопитството си, в следствие на което, към момента са на лице непоправими щети по образуванията, и които са се задълбочили с годините . Жалко наистина.  Координатите на входа бяха 43.4617300 22.8876399. Цецко ни разказа, както вече разбрахте, че пещерата е много богата на образувания, като дължината и е 695 метра, а има и отвес с дълбочина 15 метра, който е прокопан през глинените наслаги и през него се стига до къс долен етаж, който обаче няма образувания.  За това и няма да се спускаме в него. По време на изкопните работи, са открити археологически находки, които са предадени на съответните власти. След, като Цецко приключи с образователната  беседа, ни поведе към красотите на пещерата. В началото се движехме изправени, после преминахме на „патешко ходене“, а на места и на „любимото“ ни лазене. Така тези начини на придвижване  се редуваха, но в различна последователност. Навсякъде бе обкичено с красиви образувания, по които за съжаление наистина имаше и доста поражения. Но въпреки това, пещерата си оставаше красива, а и за щастие същата бе „жива“, за което свидетелстваше обилната влага и капещата от образуванията вода. На доста места се забелязваха и красиви синтрови езерца. Разглеждайки, изведнъж се натъкнахме на прилеп, който лежеше на пода и едвам помръдваше. Вдигнах го от земята, като го хванах внимателно с ръкавиците и го поднесох към свода. За щастие той размърда пръстчетата на краката си и успя да се закачи за свода. Продължихме натам, като след едно провиране, се озовахме в голяма и висока зала, пълна с прилепи, а на средата на подът и имаше огромна купчина гуано…Направо едвам се дишаше и ние бързо се изнесохме от там, като Цецик ни поведе към изхода. След, като излязохме пред входа, се порадвахме на  чистият въздух и поехме към колите. Преоблякохме се в чистите дрешки и ние със Стефи се отправихме към домът, а останалите към къщата на Йоана, за да видят, как се е справил Гогата със задачата си и, а и да си приберат багажа.

          В заключение мога да кажа, че си прекарахме един чудесен уикенд, за което от все сърце благодарим на Йоана Чушкарева и семейството и.

          В последствие изпратих координатите на „Парасинска пропаст“ на Иво Тачев, който да ги публикува в картотеката на БФСп.

          За посещението на двете пещери, бе заснет видеоклип от Стефани Карлова, който бе публикуван в YouTube. Ето и линк към него:

 https://www.youtube.com/watch?v=xaB2JJPv4Fo

30.04 - 02.05 3

п. Зиданка, г. Лакатник , рожден ден (М. Златкова)

Цецо, Пав, Крис (+) СС МОЕРПА + ПК "Искър"  
30.04 1 Мечата дупка (БФСп N 5492) край с. Лесков дол Юли (+Дани)   Посещение на пещерата.
28.04 1 пещери Белушка (БФСп N 4980), "Бърлогата" (БФСп N 4981), и "Шестицата" (БФСп N 4982) край с. Градец Стефан  

Тъй, като в този слънчев петъчен ден, след обяд, имах работа по София, реших да си уплътня сутринта и тръгнах по-рано с колата от Гара Бов за София, като минах през село Искрец и село Бучин проход. Отделих се  от РП  ІІ - 81, при кръстовище с координати: 42.9133655 23.161801 и продължих по пътя към „Първа зенитно-ракетна бригада“. Там, в землището на село Градец, бях забелязал на картата, че се спотайват три много малки пещерички, а имено „Белушка“, „Бърлогата“ и „Шестицата“ и бях решил да отида да им хвърля едно око. Спрях колата в дясно от пътя, където започваше силно затревен черен път. Тук координатите бяха: 42.9076029 23.1711601. Пътят ми се видя доста неравен, а и след около 60-тина метра преминаваше през гъсти храсталаци. За това оставих колата тук, взех раницата и натам продължих пеша. Воден от GPS координатите на „Шестицата“, които бяха: 42.9062200 23.170280, след около 180 метра и няма три минути, я открих. На сред поляната, всред храсталаци се открояваше скалист отвесен вход. Според описанието в картотеката, същата трябваше да е с дължина 9 и дълбочина 4 метра. Изрязах набързо храстите с триона, сложих каската и влезнах. След около два метра бях на дъното. То се разделяше на две срещуположни разклонения, които след има-няма два метра се спуснаха още малко по-надолу и задъниха. Стори ми се доста по-малка от посоченото, а и не видях образувания въпреки, че спрямо описанието трябваше да има ситни дендрити. Е, явно са доста ситни. Според  сайта на „ hinko“ името и идва от номера на въртопа, при проучването на района, поради липса на друго име. Излязох и се насочих, към следващата. Това беше „Бърлогата“. Координатите и бяха: 429053900 23.170280 и трябваше да е на 90-100 метра от мен. Открих я на дъното на обилно обрасъл с храсталаци въртоп.  По описание тя бе с дължина 11 и дълбочина 2 метра. Влязох вътре. Бе пълно с четина и екскременти от някакво животно, значи ето от къде идваше името и. Да  ви кажа и тя ми се видя доста по-малка от описаното, а и тук не забелязах обещаните дендрити. Може би с времето са се затрупали, ако са били близо до подът… Излязох и се насочих към третата- „Белушка“. Координатите и бяха 42.9048900 23.1720000 и отстоеше на около 150 метра от тази. Стигнах доста бързо и открих малкият и вход под едно дръвче, на малка полянка. Според описанието, тя бе с дължина 9 и отрицателна денивелация 6 метра. Натиках се през тесният и неприятно стръмен отвор, като след това леко галерията и се поразшири. Отново ми се видя доста по-малка от обявеното в описанието, а и образуванията бяха доста оскъдни и незначителни. Дори от белият цвят, който някога явно бе дал името, почти нищо не бе останало. Излязох, гърчейки се като червей през входа и понеже времето напредваше, се върнах бързо при колата, преоблякох се в градските дрехи и тръгнах към София, където по късно имах ангажимент. В крайна сметка въпреки, че днес не видях нищо интересно, все пак бях доволен от разходката.

21-23.04 3 пролетен сбор "Орлова чука" Стефан, Стефани, Герасим, Софи, Цвети, Цецо, Крис (+Мая и Дани) ПК "Приста", ПК "Академик"

И ето, че лека полека дойде време за ежегодният пролетен събор „Орлова чука 2023г.“, който бе насрочен за периода от 21-ви до  23-ти  април - петък, събота и неделя, и който очаквахме с огромно нетърпение. Отново щяхме да се срещнем със скъпите ни приятели от двата Русенски клуба С.К. „Приста“ и С.К. „Академик“, които са и организатори на проявата, да посетим прекрасната пещера „Орлова чука“, да поработим малко в нашия забой в края на галерия „Христо Ботев“, и най-после да посетим интересната „Пътека на Исихастите“. Общо взето все изключително приятни занимания. Събрахме се група мераклии в състав: Аз(Стефан), моята съпруга Стефани, Дани, Герасим, Софи, Цвети, Крис и Мая, като се разбрахме сборният пункт да е направо в петък 21-ви, на поляната пред хижа „Орлова чука“, където ще бъде изграден палатковият лагер.

          Така неусетно дойде петъчният ден, Дани дойде в къщи към 10:30ч. сутринта и заедно със него и със Стефи, натоварихме в колата предварително събраният багаж и поехме, към хижа „Орлова чука“, като попътно спряхме да заредим с хранителни провизии в град Две могили.  Пътуването мина приятно, а и ни се стори доста бързо, въпреки че бе малко над четири часа, но усещането, когато пътуваш към поредното приключение винаги те окрилява и то някак не ти тежи. Пристигнахме след обяд на уреченото място, но все още нямаше никой. Поляната до хижата бе още пуста и само тук-там се мяркаше някой турист, но времето бе топло, слънчево и много приятно.  Най-важното бе, че прогнозата за времето ни обещаваше сухо време, тъй като бих описал предишното ни посещение тук с една дума-потоп… Веднага попитахме в заведението, в което се помещаваше и билетната каса за пещерата, тъй като същата в началните си чати е облагородена, къде точно е определеното място за лагера, като касиерката ни посочи оградената с лента приятна и рядка борова горичка, намираща се между заведението, паркинга и хижата. Идеално. Избрахме си удобни места, опънахме палатките и хукнахме на разходка из околността. Когато се върнахме вече всички участници в експедицията се бяха събрали на лагера. Като се досещате, последва една изключително приятна вечер. Видяхме се с много приятели, запознахме се с нови такива, хапнахме, пийнахме, попяхме, че даже изиграхме и едно хоро. Накрая обсъдихме „политиката“, както се казва, пък и положението в българското пещерно движение, и очертахме горе-долу плана за действие за събота и неделя. Разбира се, захласнати във всички тези приятни занимания, се отплеснахме, и си легнахме чак към два часа през нощта, и то защото местните чакали ни подсетиха. Това съвсем естествено доведе и до по-късно ставане на сутринта. Но денят бе пред нас, така че нямаше  нужда от притеснение. Закусихме, оправихме се, облякохме пещеризоните, стегнахме една прониквачка с вода и нещо за хапване, взехме инструментите за работа и направихме едно групово, междуклубно  и сборно проникване в пещера БФСп№ 0103 „Орлова чука“, която както всички знаете, към момента е третата по дължина пещера в България. Общата и дължина е 13437 метра, като най-ниската точка от входа и е 33, а най-високата е 12 метра. До входът и се достига по кратка пътеката, започваща от поляната, като се слиза по 120 стъпала. Иначе същият се намира в скалите на  40 метра  височина над река Черни лом и на около 157 метра н.в. Но стига толкова сухи факти. Председателят на С.К.“Академик“- Русе Тишо Енчев пое ролята на умел водач и екскурзовод, като ни разказа за пещерата, показа ни най-красивите места и ни заведе до прелестната зала „Рай“. Тук искам да спомена, че „Орлова чука“, може би е една от най-топлите пещери в нашата страна. Целогодишно в нея се поддържат около 14 градуса. От зала „Рай“, всяка група се запъти към своят обект за работа, с цел откриване на дългоочаквано продължение на пещерата. Ние попътно си бяхме оставили инструментите за работа, на разклона за глухата галерия „Христо Ботев“, за да не ги носим из дупката излишно. Та на връщане си ги взехме, отидохме при добре познатият ни забой, запретнахме ръкави, образно казано и се захванахме за работа. С доста мъки и литри пот, успяхме да преминем през изключително твърдият слой от вкаменила се глина и започнахме бързо да отхвърляме по-мекият долен слой. Когато вече доста се бяхме изтощили, погледнахме часовника. Същият показваше 18:20ч. Време бе за заслужена почивка. Оставихме инструментите в забоя и излязохме от дупката. На входа срещнахме нашият голям приятел от С.К.“Приста“- Русе Сашо Попов, който също ни разказа много интересни неща за пещерата и района около нея, а след това, отново последва една незабравима и изпълнена с веселие вечер... Неделното утро ни посрещна с много слънце и след, като закусихме се приготвихме за „Пътеката на Исихастите“, която се намира в скалният венец, в близост до село Пепелина. Както Сашо Попов ни бе инструктирал, взехме със себе си по един комплект „джаджи“, по една каска и чифт ръкавици, натоварихме се в колата и тръгнахме. Цецко и Цвети вече я бяха посещавали предишни години така, че бързо я открихме. Намъкнахме се в „джаджите“ и тръгнахме един по един нагоре по въжето, като Цеко ни водеше. Трябва да отбележа, че от нея определено се откриват чудни гледки, още в самото и начало. Изкачвайки се, постепенно преминахме през скален манастирски комплекс, някога обитаван от монаси исихасти, през елементи на „via ferrata“, както и през една малка и симпатична проходна пещера. Така, запленени от всички тези красоти и омайни гледки, достигнахме до крайната и точка, която представляваше най-просто казано един къс и леко възходящ тесняк в скалата. Свалихме един по един „джаджите“ ,за да не ни пречат, прибрахме ги  в една прониквачка и започнахме да се изнизваме през него. Излязохме от горната страна на скалите, полюбувахме се на гледката и тъй, като след нас имаше друга група, слязохме по-обиколният  път до колата. Прибрахме се в лагера, обядвахме, преоблякохме се в пещерните одежди и отново се върнахме в забоя, за да поработим още малко, преди да си тръгнем. Този път, не бяхме само „Искърци“, защото към нас се присъедини и колега от С.К.“Приста“- Русе. Заедно успяхме бързичко да отгребем доста материал, като достигнахме до тънък пласт изключително фин пясък и започнахме да дълбаем в леко влажна глина, която за наше учудване, надолу ставаше все по-влажна. Това ни увлече в работата и започнахме да бленуваме за това, че откритието е близо…За съжаление обаче, времето ни притискаше безмилостно, тъй като днес бе последният ден от експедицията и ни предстоеше прибиране към дома. Часовникът показваше 16:00ч. и голямото откритие трябваше да почака за следващият  път… Събрахме инструментите и казахме довиждане на пещерата. В крайна сметка, бяхме успели да изкопаем над метър дълбочина в края на галерията, което никак не е малко, както всеки, който е копал там много добре знае. При лагера се преоблякохме, измихме се и събрахме багажа с огромно нежелание. Аз, Стефи и Дани бяхме готови за тръгване, а и останалите също. Сбогувахме се с нашите приятели, като им благодарихме за прекрасните моменти и си пожелахме да се видим отново в най-скоро време, след което потеглихме към дома. Да ви кажа, че за разлика от пътуването към поредното интересно приключение, този на връщане създава илюзията, че няма край…

          За експедицията и всички приятни мигове, бе заснет  видеоклип от Стефани Карлова, който бе публикуван в YouTube. Ако желаете, можете да го видите на следният линк:  https://www.youtube.com/watch?v=H_d45NsowU0

09.04 1 "Змейовеца/Хубавицата" - БФСп N 4478 и "Райковец" -  БФСп № 3841, и двете край с. Синьо бърдо Стефан (+Стефани и Дани), Юли, Цецо, Мушморок, Док, Герасим, Калоян, Цвети Ганева клубна

При един наш разговор, Герасим ми бе разказал, че има далечни и доста бледи спомени, за една красива и пълна с образувания пещера, намираща се някъде до Романското село Синьо бърдо, но не си спомня как и е името. Това запали моето любопитство и започнах активно да ровя из картите, картотеката на БФСп и сайтовете „hinko“ и caves4at“ и да търся, коя ли може да е тази чудна дупка. След, като прегледах цялата информация, намерих една единствена дупка, чието описание се припокриваше с думите на Герасим и това бе пропастната пещера „Змейовеца“ ,известна и като „Хубавицата“. Според описанието, тя бе с дълбочина минус 58 метра и с обща дължина 111 метра. За щастие, имаше и публикувани координати: 43.1210000 23.8392000. Веднага му пратих по „Viber“-а  информацията за дупката, след което му се обадих и по телефона. Каза ми, че може би е тази пещерата и заедно започнахме да кроим планове за посещението и. Междувременно писах и едно съобщение във „Viber“ групата на клуба и веднага се намериха мераклии. Цецко каза, че ще се обади на Цури от С.К.“Мездра“ за да поразпита за подробности за дупката. Така заедно определихме експедицията да се състои в неделя -девети април 2023-та година и зачакахме с нетърпение да настъпи момента.

           И ето, че неусетно неделното утро дойде. Натоварихме в колата предварително приготвеният от предишния ден багаж и тръгнахме. Бяхме се разбрали с останалите, сборният пункт да е на бензиностанция „Петрол“ в началото на град Мездра, която се намираше на самият разклон за село Синьо бърдо. Пристигнахме в уреченият час, където установихме, че повечето мераклии вече са се събрали. Липсваше само Герасим. Побъбрихме си, че не се бяхме виждали отдавна, ама Герасим го нямаше и това си е. Обадих му се по телефона и той, след като вдигна, отговори, че идва и е близо. И така, след още десетина минутки се присъедини към нас. Преговорихме маршрута, метнахме се по колите и отпрашихме към Синьо бърдо. Предварително бях набелязал на картата един черен път, който при добър късмет, щеше да ни заведе близо до входа на дупката. Стигнахме в края на селото и поехме по въпросният път. От начало бе здрав и каменист, като тук-таме имаше някоя локва. Изведнъж пред нас се появи една прекрасна полянка с голям оброчен кръст в средата. Спряхме да го разгледаме, а Мушмурока веднага сне координатите: 43.11452 23.83961, при надморска височина 393 метра. За сега времето бе слънчево и приятно, но прогнозата вещаеше развалянето му в следобедните часове и обилни валежи, придружени с гръмотевици. Тук черният път ставаше доста по-равен и за съжаление кален и с по-големи локви, а на всичкото отгоре странично бе и доста обрасал с храсталаци. Взехме да се чудим дали пък да не оставим тук колите, но след като Док и Юли разбраха, че до дупката има още около 830 метра, предложиха да претоварим багажа в техните два джипа, тъй като са доста по-проходими. Те да го закарат за да не го носим, а ние да оставим нашите коли тук и да продължим пеша. Така и направихме. Обаче, малко след като поехме по пътя, Док установи, че огромната локва не е толкова зле и най-вероятно няма да имаме проблем да минем и ние. След това отцепи надясно през един едва забележим път, през една люцерна и след минутка се обади по телефона. Каза, че пътят е добър, да вземем нашите коли и да караме по него. Така лека-полека, минахме покрай един каптаж и се добрахме до една полянка в края на гората, в която трябваше да се намира входа на пещерата. Според GPS-a ни оставаха още около 100 метра. Цецко обаче заяви, че се съмнява координатите да са верни, защото нещата нещо не съвпадат с обясненото му от Цури от С.К.“Мездра“. Все пак решихме да проверим и от края на поляната започнахме да се спускаме през гората.  Обаче подозренията на Цецко се оказаха основателни. Вход никъде не се виждаше…Разпръснахме се и обиколихме всичките храсталаци и то в доста голям периметър. Няма дупка и това си е. Събрахме се при колите и установихме, че Цецко го няма. Започнахме да го викаме, но уви, отговор нямаше. Опитахме да му звъннем по телефона, но за нещастие нямаше обхват. Е те сега я втасахме! Къде ли се дяна тоя човек? Докато се чудихме какво да предприемем, след около десетина минутки дойде съобщение, че вече има обхват и след един бърз разговор, след още десет минутки се появи. Според него дупката трябвало да е в млада горичка, на няма и пет метра под пътя, но в другият, тоест срещуположният  склон на височината на която се намирахме. Прегрупирахме се и с нова доза ентусиазъм  щурмувахме въпросният склон. За нещастие, резултата отново бе същият…нямаше и следа от входа на пещерата. Тъкмо се бяхме събрали при каптажа, който Мушумрока установи, че бе с координати: 43.11912 23.84155, с надморска височина 457 метра и  където пътят се разделяше на две, и се чудехме дали да не тръгнем да търсим по дясното му разклонение, когато от към селото се зададе един джип. Дани веднага хукна към него и започна да прави знаци да спрат. Оказаха се двама местни ловджии. Обяснихме им какво търсим и им показахме снимката на входа, публикувана в картотеката. За наше щастие те познаваха добре района и знаеха къде в близост има две пещери, едната от които съвпадаше с търсената от нас дупка. Поканиха Дани да се качи при тях, а ние да тръгнем подире им и поеха по дясното разклонение, което одеве си бяхме харесали. Отне ни известно време, за да се върнем до поляната с колите и да преценим с кои да ги последваме. В крайна сметка тръгнахме с нашата „Хонда“, със „Сузуки“-то на Док и „Джиип“-а на Юли. Дани ми се обади по телефона и ми изпрати снимка на входа. В крайна сметка бяха я открили. Каза ми да караме все по този път и на една полянка ще видим къде са паркирали и, че дупката е на около три метра от нея в рядката горичка. Пътя бе добър, но много обрасъл. Пристигнахме на полянката, която бе с координати: 43.1236921 23.8429566, а на нея ни очакваше Дани с ловците. Паркирахме и ни заведоха при първият отвор. Това определено беше дупката която търсим, а именно „Змейовеца“. Мушмурока веднага сне координатите. Същите бяха: 43.12395 23.84319, при надморска височина 411 метра. След това ни поведоха към другият отвор. Той отстоеше на около 50-60 метра от този на „Змейовеца“, като се продължи по същият черен път. На дъното на доста голям въртоп зееха три отвора, които изглеждаха като две очи и уста под тях. На скалите в началото на въртопа имаше някакъв стар и отдавна нечетлив и неразбираем надпис с червена боя. Как ли не се мъчихме, но уви, така и не установихме името на дупката. Цецко предположи, че може все още да не е известна за пещерният свят и, че трябва да проверим подробно в картотеката на БФСп. Мушмурока сне и тези координати. Същите бяха: 43.12468 23.84350, а надморската височина 405 метра.  Благодарихме сърдечно на ловците и те продължиха по своите задачки. Събрахме се при колите и взехме решение да се разделим на две групи. Тоест всяка група да екипира по една дупка, после да се разменят и да разекипират. Док ни съобщи, че трябва да си тръгва, тъй като има неотложен ангажимент. Изпратихме го и се преоблякохме набързо. Разделихме се на две групи. За „Змейовеца“ бяхме Аз, Калоян, Стефи, Мушмурока и Цвети, а за неизвестната пещера Цецо, Герасим, Юли и Дани. Разделихме си инвентара и всяка група си захвана дупката. Започнах да екипирам „Змейовеца“, чиито вход бе доста тесен и неприятен. Почти в началото му имаше едно много неприятно и тегаво за преминаване стеснение. С малко усилия, след като изгребах малко шума и пръст и извадих малко камъни, успях да размърдам камъка, който препречваше пътя и да го бутна по отвеса, бе твърде голям за да го изкарам навън. Допроврях се, спускайки се надолу, като взе малко да се поразширява. Направих едно прехвърляне и се спуснах надолу. Наоколо имаше много пръст и лабилни камъни, които лесно падаха. Обруших каквото можах и стигнах една тясна, висока и силно наклонена галерия. Викнах на Калоян „свободно“, като го предупредих да внимава с камъните и отидох на безопасно разстояние. Той се спусна при мен и заедно слязохме до дъното на наклонената галерия. Тук организирах прехвърляне и Калата се върна да каже „свободно“ на Стефи. След прехвърлянето се спуснах надолу и достигнах разклонение наляво и надясно. Калоян, Стефи и Цвети също се присъединиха, тъй като тук бе достатъчно широко и хоризонтално, за да се съберем. Първо тръгнахме надясно, но там галерията приключи бързо, като по стените имаше малко образувания. Върнахме се и тръгнахме в другата посока. Тук беше по-тясно и падна провиране, като галерията бе с наклон надолу, но нямаше нужда от въже. Изведнъж пред мен се появи много тесен отвес, който не бе повече от минус три метра, а в дъното му се забелязваше началото на хоризонтална галерия. Погледнах картата и най-вероятно това бе широката зала в края на вертикалната част. В началото на отвеса имаше два спита. Опитах се да го екипирам, ама беше толкова тясно, че не ми се получи. Повъртях се и пробвах от различни позиции, но уви. Беше само като за Цецко. Мушмурока вече бе дошъл и му хвърли един поглед, но и на него му се стори невъзможен. Калоян, който бе бая по-едър от нас заяви, че в такъв случай за него не може да става и дума. Съобщихме на Стефи и Цвети и след, като му хвърлиха един поглед, взехме решение да излизаме, тъй като времето бе напреднало, а и Мушмурока ни бе съобщил, че навън много сериозно се е заоблачило. Изнизахме се по въжето в обратният ред. На повърхността Геасим и Цецо таман бяха се върнали от другата дупка. Обяснихме им какво е положението в „Змейовеца“ и Герасим се отказа да влиза. Цецко ни каза, че Дани и Юли са си тръгнали, тъй като имали друг ангажимент вечерта и за това са разекипирали тяхната дупка. Мушмурока каза, че докато е чакал да се спусне при нас е успял да влезне и в тяхната дупка. Ние с Калоян погледнахме времето и ни се стори, че още не е толкова зле, пък и докато Цецо се спусне в „Змейовеца“, наснима я  и я разекипира, ние щяхме да успеем да разгледаме другата дупка. Взехме техния инвентар, Герасим ни обясни как да екипираме и хукнахме към нея. Организирахме основно и дублиращо закрепване на две дървета, и един по един, аз пръв, а Калоян след мен, се спуснахме във въртопа. Малко по-надолу направихме едно междинно прехвърляне отново на дърво и се озовахме пред трите отвора. Герасим ни бе казал, че най-удобен за проникване е горният ляв вход. Обиколихме огромната скала между него и долният вход с друго въже и организирахме едно прехвърляне. Спуснахме се около пет метра и бяхме на дъното. Пред нас бе една широка, висока и силно наклонена суха и прашна зала. Слязохме  без въже до дъното и като ни се стори, че височината до тавана е около 12-13 метра, а общата дължина на пещерата от входа 20-тина метра. Тъй като представляваше една типично разломна пещера, естествено нямаше никакви образувания. След, като бързо я разгледахме, тръгнахме да излизаме, като този път аз бях напред, а Калоян разекипираше. Тъкмо събирахме инвентара в прониквачката, когато Мушмурока дойде да ни вика. Да не повярваш, Цецо беше излязъл от „Змейовеца“, без да се цецка…Времето беше станало доста студено, ветровито и започваше да препръсква от натежалите облаци. Време беше да изчезваме бързо. Само Хондата бе останала на полянката, а ако пътят нагоре се разкаляше, нямаше кой да ме дръпне. Събрахме се при нея и бързо натоварихме  багажа. Само съблякох пещеризона и веднага се изтрелях нагоре, а другите тръгнаха пеша, като се разбрахме да се чакаме на каптажа. За сега поспря да ръми и успях да се кача без ядове до горе. Лека-полека се събрахме и тръгнахме към оброка. Ние със Стефи с Хондата напред, Герасим с неговият джип след нас и Калоян с Цецо, Мушмурока и Цвети най-накрая. Стигнахме на оброка, обаче Калоян никакъв го нямаше… Докато се чудихме къде ли се е запилял, нещеш ли изкочи от обраслия път и кълнейки, че се е объркал и издраскал „Кашкая“, слезе от него. Както и да е. Седнахме и хапнахме набързо, а към нас се приближаваше обещаната от прогнозата буря. Тъкмо се натоварихме по колите и същата ни връхлетя със страшна сила… Това обаче нямаше никакво значение, тъй като бяхме успели да и се измъкнем и вече пътувахме към дома.

         Няколко дни по-късно се порових из картотеката и открих, че неизвестната дупка, в същност носи името  "Райкьовец" с  БФСп № 3841. Оказа се, че според описанието е с обща дължина 16 метра, а дълбочината от входа и е минус 11 метра. А по-късно изпратих верните координати на пещерите, сети от Мушмурока, на Иво Тачев, който да ги вкара в картотеката на БФСп.

01.04 1 "Дядова дупка" (БФСп N 3857) над с. Челопек Стефан, Юли, Цецик, Мушморок клубна

Бяхме се разбрали от предишният ден да посетим тази пещера. Цецик ни беше разказвал, че е много красива и ние нямахме търпение да я посетим. Сутринта Цецик и Мушмурока пристигнаха с влака на с.Гара Бов, а ние с Юли ги чакахме с натоварен багаж. След, като ги посрещнахме, метнахме в багажника и техният багаж и поехме към село Челопек. Пристигнахме и оставихме колата на отбивката с координати: 43.1287724  23.5979619 на РП ІІІ-1004 и поехме по пътеката. Следейки координатите, преминахме през продълговатата поляна, изкачихме премката между върховете "Дядо Тошова могила"- 1100м. и "Малкото бранище"-1095м. и започнахме да спускаме от другата страна. Лека полека, къде през поляни, къде през храсталаци, водени от координатите, открихме входа. Времето бе доста облачно и подухваше един хладен и обикновено дъждоносен ветрец. Преоблякохме се, завихме раниците с черни чували, екипирахме входчето и се вмъкнахме в пещерата един по един. Веднага започнаха големи обеми и множество и красиви образувания. Тръгнахме през залата с доста голям, но пешеходен наклон. Слизайки надолу, онемяхме от красотите скрити в тази дупка. Така неусетно стигнахме до отвеса. Екипирахме го и се спуснахме до дъното. Навсякъде бе уникална красота. Тъй, като и Цецик и Мушморок са фотографи, настана едно снимане, едно чудо. А от тук, а от там. Я пак. И така лека полека на нас с Юли ни стана студено и тръгнахме да излизаме. На фотографите казахме да не се бавят много и поехме към изхода. Когато излязохме навън валеше, като изведро. Гръмотевици раздираха небето, но слава Богу, далеч от нас.Веднага с Юли разпънахме тентата над входа и решихме да хапнем на сушина. Хапнахме, ама фотографчиите никакви ги няма. Дъжда поспря и с Юли взехме да разчистваме и облагородяваме около входа. Лека полека, прочистихме и просякохме пътека през храсталаците, дълга поне 200 метра, до една поляна, до която стигаше чиста от храсти пътека, идваща от премката. Слизайки отново към входа, чухме "пау" и се зарадвахме, че нашите хора са готови. Нищо подобно. Мушморока бе излезнал, но от Цецик нямаше и следа. Уж идвал след малко. Казахме си добре. Таман времето беше започнало да се подобрява и се беше показало слънчице. Мушмурока хапна и той, ама няма и няма Цецик. Таман вече бяхме изгубили търпение и Мушмурока влезна да го вади "за врата" и го чу че се задава. Разгеле. Излезна и започнахме да се преобличаме и да стягаме багажа. Както се досещате и това не стана толкова бързо, колкото ни се искаше. В крайна сметка се сглобихме и потеглихме към колата. Още пъплихме натоварени по баира и доста преди премката ни настигнаха едни супер тъмни облаци, довяни от доста бурен и студен вятър  и ни зашиба жесток порой от леден дъжд, който около премката се примеси със суграшица......Мъка. Мокри до кости, измръзнали и благославяйки Цецик се добрахме до колата. Даа, цяло приключение си беше тая експедицийка.  Пропастната пещера, както прочетохте се оказа изключително красива и богата на образувания. Общата и дължина е 172 метра, а денивелацията - 62 метра. Съставил съм едно кратко техническо описание за нужният инвентар за проникване:                                     ‐ за входа, представляващ тясна вертикална цепка, която се слиза и изкачва "на класика", трябва да се пусне, за придържане едно 6‐7 метрово въже.                                ‐ за отвеса, трябва едно 40‐метрово въже, което се връзва с "плетена осмица" за група солидни образувания, после се слага къса лентова примка за отклонител, като се връзва около група калцирали камъни, а след това се поставя дълъг протектор на въжето. След това се поставят две планки на анкери 8‐мица и с две лентови примки се прави едно У‐закрепване. След това точно над същинският отвес, отново на анкер 8‐мица се прави или отклонител или прехвърляне. (Би било добре да се ковне още един анкер)Следва чист отвес ‐26 метра, който завършва с три прекрасни и бистри езерца, с различна дълбочина, намиращи се всред много образувания. Кадър на най-красивото от тях, краси страницата за месец Юни в традиционният календар на клуба за 2024г. Навсякъде капе вода. Ние използвахме за У-то две стоманени ъглови планки 10-тка, а за отклонителя/прехвърлянето таванна стоманена планка.                        Между входа и отвеса са наклонени и хоризонтални /пешеходни/ части, изпълнени с красиви образувания. 

31.03 1 пещера "Богова ливада" (БФСп N 1137) в землището на с. Губеш Стефан (+ Дани и куче Тара)  

Отдавна, ровейки се из картите и картотеката на БФСп, бях „метнал“ око на пещера „Богова ливада“ и ми се щеше да се разходя до нея и да я посетя. Тъй, като имаше публикувани координати: 43.10210 23.05150, набелязах изходния пункт и избрах най-удобният маршрут, реших да споделя това си намерение с Дани. След, като му разказах на две-на три за дупката и за планираната разходка до нея, той веднага се „нави“ и определихме това да се случи на 31-ви март петък, тъй като и двамата бяхме свободни в този ден.

         Петъчната сутрин настъпи и Дани дойде до вкъщи. Заедно стъкмихме багажа в една раница, взехме неотлъчният другар в разходките куче Тара, натоварихме се в колата и се насочихме към Годечкото село Губеш. Стигнахме за около час в селото и оставихме колата на избраното място, с координати: 43.0788128 23.0424137 и тръгнахме по черният път, който се спускаше надолу от мястото. Времето бе слънчево, но ветровито и някак хладно. Губеш се намира на 1024 м.н.в., а набелязаната от нас пещера на 1345 м.н.в., тоест за около 2.8 км., трябваше да преодолеем 321 м. положителна денивелация. Пътят се спусна надолу, минахме покрай селският казан и един извор с чешма, намиращи се от лявата му страна и продължихме по него, докато същият не премина в тясна скалиста пътека, изкачваща се стръмно по планинският рид, веднага след като пресякохме „Губешката река“. Погледнах и си записах координатите на началото на пътечката, като същите бяха 43.0817401 23.0419112. Започнахме да се изкачваме по нея, като в самото начало се забелязваха тук-таме хвойни и някое дръвче, но те бързо изчезнаха и пейзажа стана гол. Избъхтахме стръмната част и точно вече излизахме на билото на планината, когато в изневиделица от една туфа трева изскочи един див заек и търти да бяга. Тара веднага хукна по него, въпреки виковете ни да спре. Настана една гоненица, не ти е работа. Заека бягаше със скоростта на куршум, като сменяше рязко посоките, а наляво, а на дясно, но Тара го следваше плътно. Хукнахме гълчейки по тях, за да се опитаме да ги догоним и да я спрем, а също и да и пресечем пътя, ама къде ти…няма стигане. Изведнъж заека драсна в права посока към близкото възвишение и заедно с кучето изчезнаха за секунди. Дани нали е доста по-млад и без раница продължи след тях. А аз останах задъхан да чакам развоя на събитията. След малко Дани се показа и ме извика да дойда. Изпъплих до него и ме заведе при Тара. Беше настигнала горкото зайче и го беше сдавила, а тя седеше гордо до улова си. Какво да я правиш, нали е ловна порода…Язък. Беше малко и не ставаше дори и за „в тавата“… Последва едно дълго „конско“ по неин адрес. Както и да е. Продължихме към дупката, водени от GPS-a и след около десетина минутки стигнахме до един голям и скалист въртоп, в който зееше отвора на пещерата, който определено бе доста внушителен. Забелязахме, че в близост до въртопа има едно езерце от което, къде подземно, къде надземно, се стичаше поточе към, отвора на дупката. Явно езерцето се захранваше от топящите се снегове и дъждовете. Направихме си по някоя снимка и се спуснахме до входа, който тук-там бе украсен с ледени висулки. Пред него си починахме на завет, пийнахме по глътка вода, сложихме каските с осветлението и по чифт ръкавици и влязохме. Пещерната галерия изглеждаше едва ли не като фуния, защото постепенно се стесняваше и спускаше леко надолу, а по подът и течеше въпросното поточе. В началото при входа имаше лек ляв завой и накрая по-остър десен. От изправен стоеж, постепенно се преминаваше в“ любимото“ ни „патешко ходене“, а след това и в „още по-любимото“ ни лазене. При вторият завой, от едно късо, около два метра разклонение в ляво, се стичаше още вода, присъединяваше се към общият поток и заедно се вливаха в крайният „сифон“, където пещерата рязко стесняваше и приключваше. За съжаление нямаше никакви образувания. Според описанието, общата и дължина е шестдесет метра, при денивелация минус шест метра от входа. Кръстена е на едноименната местност, в която се намира. Излязохме от дупката и седнахме да се полюбуваме на красивото малко езерце. Слънчевите лъчи весело играеха по вълничките на повърхността му. Хапнахме набързо, защото въпреки слънцето, си бе доста хладно и ветровито. След това пихме вода и тръгнахме към селото. Колата ни чакаше, където я бяхме оставили, натоварихме се и тръгнахме към дома.

23.03 1 пещера "Уске" (БФСп N 1419) в землището на с. Добърчин Стефан (+ Дани)  

Ще започна този разказ малко по от далеч, тъй като около има-няма две седмици преди това посещение, ходих и извърших теренен обход на района около махала „Лиляшковци“ на село Добърчин. Тя се намира в близост до пътя, за вече бившето село Меча поляна. Целта ми бе да открия къде се крият вече известните за пещерното дело пещери, които се намират в района, но които към момента са без известно точно местоположение и снети координати. Тоест са, така да е каже,  леко позабравени.  Та, при този теренен обход, в дясно, точно до пътеката, идваща от разклона за бившето село и слизаща към каньона на „Сирищна река“, се натъкнах на малък вход на пещера. Огледах го обстойно, но никъде не открих да е надписан номер по БФСп. Отворих и разгледах картата  на района, но на това място нямаше нанесена  пещера. Реших да и „хвърля“ един поглед, след което да разгледам и сравня видяното с информацията за пещерите в района, налична в картотеката. Взех каската с осветлението от раницата, сложих си едни ръкавици и заедно с куче Тара, която бе с мен, се мушнахме в дупката. След малкият вход, галерията направи рязък ляв завой и тавана стана значително по-висок, таман за „патешко ходене“. Тук галерията отново зави, но този път надясно. В пода се оформяше тясна цепнатина, през която се виждаше долен етаж. След още около три метра, галерията отново завиваше наляво. Направих няколко снимки и реших да разгледам дали има удобен подход към долният етаж. В началото на цепнатината, се виждаше вертикално уширение, дълбоко не повече от 4-5 метра, за което може би трябваше въженце. В този момент, на светлината от прожектора, в дъното на долният етаж, блеснаха чифт очи, които ме гледаха втренчено. Включих на по-мощният режим и с ужас установих, че това бе невестулка. Тъй, като бях с кучето, което е ловна порода прецених, че ако и то я види, ще стане една страшна нервна борба, усложнена от пещерният терен и реших бързо да я хвана за каишката и да я изведа навън. Така и направих. Слава Богу, неприятното възможно развитие на нещата се размина. Вече на безопасно разстояние и държейки я на каишка пред входа, снех координатите му, които бяха 43.00190 23.28010, а след това разгледах из картотеката. От видяното разбрах, че явно ставаше въпрос за малката пропастна пещера „Уске“, известна още и с имената „Терзиева дупка“, „Ямата“ и „Лисича дупка“. Реших да споделя събраната информация с Иво Тачев, който също да разгледа картотеката и да си каже мнението, а цялостното посещение на пещерата да оставя за друг път, когато с мен има още някой и кучето не е с нас.

         След два дни Иво ми отговори, че и според него се касае са „Уске“ и също така, ми каза, че в близките дни, заедно със СС“МОЕРПА“, ще ходят из района и ще хвърли едно око на живо. След още два-три дни ми прати съобщение, с което потвърди подозренията ни, въз основа на което ще публикува събраната информация в картотеката на БФСп.

         И така, аз пък от своя страна покдкокоросах Дани и заедно насрочихме датата 23-ти март четвъртък, за да я посетим и разгледаме.

         От сутринта денят се очертаваше слънчев и топъл, а и прогнозата за времето го потвърждаваше. Дани пристигна в уреченият час и тъй като, според описанието, за проникване в „Уске“ е необходим инвентар, събрахме в една прониквачка едно късо въженце, няколко лентови примки с карабинери и един комплект „джаджи“. Отново според описанието пещерата бе с дължина само тридесет и шест метра, а отрицателната денивелация от входа бе общо минус шест мера, а положителната плюс два. Дани се оплака, че нещо го боли кръста и няма да слиза на долното и ниво, а ще се задоволи само с горният и етаж. Взехме каските с осветлението, по чифт ръкавици, а аз и пещеризона, метнахме се в Хондата и поехме в посока село Искрец. Стигнахме до „Санаториума“ и завихме надясно по пътя за „Меча поляна“. Да спомена, че пътят нагоре е черен, но за щастие каменист. Добрахме се без проблем до Добърчинската махала „ Лиляшковци“, а от там и до изходната точка, намираща се в голяма близост до дупката, с координати 43.0006573 23.2803284, където оставихме колата. Преоблякохме се в пещерните одежди, метнах прониквачката на рамо и слязохме до входа. Решихме на първо време да я оставим пред входа и само ако ни потрябва да я вкарваме в дупката. Съставихме план, според който първо щяхме да проникнем на горният етаж, в чиито край да започнем да вдигаме голям шум. Така щяхме да подплашим невестулката, живееща на долният етаж и тя бързо да го напусне и да се евакуира през изхода, а аз спокойно да се спусна в него и да го разгледам. Речено-сторено. Влезнахме и започнахме да разглеждаме. Беше влажно и тук-таме се забелязваха образувания. След третият завой, докато снимах с телефона, същият някак си се изплъзна от ръцете ми и падна на долният етаж… Еййй…ужас…дано да не се е счупил, че скоро го купих. Избягала, не избягала невестулката, от този момент слизането на долният етаж стана абсолютно задължително. Спазвайки плана, пролазвайки, че бе по-удобно, се добрахме до края на галерията, която бързо приключи и започнахме да викаме. Лека-полека започнахме да се придвижваме към изхода и така стигнахме до подхода за долният етаж. Реших да се пробвам и да се спусна до долу „на класика“, пък ако не става, лесно ще изкалям инвентара. А пък и Дани, при нужда щеше да подаде я въже, я ръка. Слизането се оказа относително лесно и тръгнах да разглеждам. Галерията тук бе широка около метър, метър и малко, на места повече, на други по-малко, но пък бе доста висока и спокойно се придвижвах изправен. Слава Богу невестулката я нямаше, явно планът ни бе сработил. Тук също имаше образувания и бе доста по-влажно от горният етаж. Открих си и телефона, който за щастие бе здрав. Явно 360-градусовият протектор бе свършил работа. Тук на доста места се забелязваха екскременти от нанеслата се невестулка. Едно такова загрозяваше и иначе супер бистрото и красиво езерце в края на галерията. Как може да си свърши работата в мястото от което пие вода….невестулска му работа. Направих някоя снимка и се качих бързо при Дани. След това преминах още веднъж горното ниво и заснех няколко кадъра в краят му. Излязохме отвън и му разказах за видяното на долното ниво, тъй като въпреки, че имаше слухова връзка, не се разбираше добре заради ехото, и му показах снимки. Пихме вода, грабнах прониквачката, с така и неизползваният и чист инвентар и се върнахме при колата. Бързичко се преоблякохме, тъй като слънцето напичаше много жарко нищо, че бе краят на март, метнахме се в колата и се прибрахме на Гара Бов.

19.03 1 "Очилата" (БФСп N 1152) в землището на с. Ъглен Стефан (+ Стефани и куче Тара)  

          Разглеждайки за пореден път картата и картотеката на БФСп, в търсене на интересна пещера, която да посетим, се натъкнах на информация за пещера, носеща интересното име „Очилата“, позната и като "Въловата дупка", намираща се в землището на единственото село в България, чието име започва с буквата „Ъ“, а имено Ъглен. Според описанието, дупката се намираше на около  2.8 километра от селото в местност „Червената скала“, известна още и като  „Узуновски чукар“, на левия бряг на река Вит, а входът и се намира в скален венец на надморска височина около 215 метра. Хоризонтална, с общата дължина 350 метра и денивелация само плюс два метра от входа. Във входните и части са отрити находки от халколита, или иначе казано, от каменно-медната епоха. Но най-интересното, което привлече вниманието ми, бе информацията, че гледани от далеч, три от входовете и наподобяват лице с очила. Явно този факт е дал и името и. За щастие, бяха публикувани и GPS координати: 43.22610 24.32570. Споделих прочетеното с моята съпруга Стефани, която също се заинтригува и заедно взехме решение да я посетим. А пък и в района на Ъглен се намират „Скалната арка“ и скално образувание „Слончето“, които отдавна искаме да видим. Хвърлихме един поглед на календара и избрахме датата 19-ти март, когато и двамата бяхме свободни.

                     Ето, че най-после слънчевата неделна утрин дойде. Стегнахме си багажа на бързо, натоварихме го в колата, качихме куче Тара в багажника, заехме местата си и тръгнахме към Луковитското село Ъглен. След, като пристигнахме, оставихме автомобила на предварително избраният изходен пункт, а имено на една отбивка на РП-ІІІ 305, с  GPS координати 43.2264937 24.3117906, нарамихме багажа и заедно с Тара, тръгнахме пеша по черният път, започващ от там. Не знаехме дали е подходящ за автомобил, та за това решихме да не рискуваме. Определено нямаше да е приятно да затънем на някое кално място и то в чуждо село… Според координатите, пещерата трябваше да се намира на около километър и четиристотин метра от нас, при почти никаква промяна в денивелацията, като изключим последният етап, а именно слизането от горния ръб, до основата на скалния венец. Преходихме разстоянието доста бързо, като пътят минаваше през обширни ливади и обработваеми парчета земя и неусетно се озовахме на ръба на скалите, точно над входа на дупката. От тук се откриваше прекрасна гледка към дълбокият Ъгленски каньон, издълбан от река Вит. Оказа се, че пътят бе равен, сух и напълно проходим за лек автомобил, тоест малко се бяхме минали, че оставихме колата до асфалта. Но пък нали все пак бяхме тръгнали на разходка… Огледахме се наоколо и в ляво от нас, забелязахме една малка, но отъпкана пътечка, която минава през една рядка широколистна горичка и слиза в основата на венеца. Спуснахме се с нетърпение по нея и за буквално две, три минутки се озовахме пред интересните и внушителни входове на пещера „Очилата“. Същите се оказаха доста на брой, като бяха с различна форма и големина. Тъй, като тук изложението бе южно, беше завет, а и слънцето приятно напичаше от ясното синьо небе, чувството бе все едно че е летният месец Август, а не все още зимният Март. Хвърлихме багажа и се порадвахме на топлите слънчеви лъчи за около десетина минутки. След като си отпочинахме, си сложихме каските с осветлението и по едни ръкавици и пристъпихме, към най-удобният за проникване вход тъй, като същите се намираха на около три метра по високо от нас. Намерихме удобен подход, изкатерихме се по него и бързо се вмъкнахме в дупката. Да спомена, че се наложи да подпомогнем кучето, за да успее да се качи заедно с нас в дупката. Всички входове се обединяваха в една зала с множество проходчета, образуващи красиви арки и „прозорци“. В десният край на залата се отдели едно от двете разклонения на дупката. Тръгнахме по него, за да го разгледаме. От изправено положение, преминахме и през клекнало, а на места и през легнало такова. След едно пропълзяване, галерията се разшири и ние отново се изправихме. Тук се бе образувала малка и влажна зала, с малко на брой образувания и миризма на прилепно гуано. Явно през студените месеци тук зимуваха доста прилепи. След залата, галерията бързо се стесни и приключи. Върнахме се в основната зала и поехме, по така да се каже, източното разклонение, което бързо ни отведе до друга малка зала с лабиринтна конфигурация, която също бе свързана с външният свят с множество входове. В тази част, също се наблюдаваха малко, но за разлика от другата, изсъхнали образувания. В дясно преходихме една къса галерия и пещерата приключи. Нормално, все пак дължината и бе само триста и петдесет метра. Върнахме се при основните и фотогенични входове на дупката и направихме доста снимки, от всякакви ъгли и посоки. Не щеш ли, изведнъж осъзнахме, че Тара я няма… Започнахме да я викаме и да обикаляме из разклоненията. Изведнъж Стефи чу скимтене и веднага се насочихме натам. За наше учудване Тара бе кацнала на една трудно достъпна скална площадка, при един от по-отдалечените входове. Интересно как се беше озовала там. Може би бе скочила от по високото основно ниво и сега не можеше да се върне обратно. След една кратка спасителна операция, Тара бе отново при нас и щастливо махаше с опашка. Решихме, че сме разгледали навсякъде и сме направили достатъчно кадри. Нарамихме багажа и тръгнахме към колата, като отново взехме разстоянието доста бързо. Натоварихме се и се насочихме към известната „Скалната арка“. Върнахме се в селото и оставихме колата на една полянка до реката с координати 43.1973858 24.3157351, до която ни отведе хубав черен път, минаващ под автомобилният мост. От тук арката бе изключително близо и се виждаше. Нямаше и шестдесет метра до брега, от който бе удобна за наблюдение. Направихме и няколко кадъра и се изкачихме, през едно удобно местенце, на пътечка водеща до горната страна на арката. От там се промушихме през един скален, тесен и низходящ проход, който ни отведе от другата и страна. От тук също бе доста фотогенична. От лявата горна страна на арката, скалата наподобяваше на излегнал се крокодил. И така, докато и се наслаждавахме и снимахме, Тара водена от любопитството си се хлъзна по една силно наклонена скала, издраска с нокти по нея и цопна в реката… Ще не ще, направи едно мартенско къпане и след един бърз „тигел“ бързо излезе с плуване на брега, намерила удобно за целта място. От тук, нататък вече спазваше почетно разстояние от реката… Да спомена, че централно, точно на връхната си точка, арката има и един отвесен вход, които би бил идеален да бъде екипиран през топлите летни месеци и човек да се спусне до прохладната река. След, като приключихме със снимането продължихме по пътечката, която след около стотина метра ни отведе в основата на скално образувание „Слончето“, което досущ приличаше на слон, кацнал на ръба на скалата. Естествено заснехме многократно и него и то от най-подходящият ъгъл. След това се върнахме при колата и за завършек си направихме един пикник. Хапнахме вкусно и се насладихме на красивата природа. Не след дълго слънцето взе да залязва и ние, доволни от прекрасният ден, събрахме багажа и потеглихме към дома.

         В заключение бих казал, че със сигурност бихме се върнали отново на тези красиви места, а бихме завели и други любители на красивата природа.

18.03 1 "Шугавата" (БФСп N 3273)
"Новата пещера" (БФСп N 3268)
в землището на с. Лютиброд
Стефан (+ Стефани и куче Тара)  

Бе мартенска, но слънчева и топла събота сутрин. С моята съпруга Стефани бяхме свободни и още от предишният ден, бяхме взели  решение, днес  да се разходим до пещерите „Шугавата“ и „Новата пещера“, намиращи се в местност „Подравнището“, в землището на село Лютиброд. Бяхме проучили наличната информация за тях в картотеката на БФСп, а също така бяхме видели, че същите имат и публикувани координати. Стегнахме на бързо багажа, метнахме куче Тара в багажника на колата, натоварихме се и ние и тръгнахме в посока Лютиброд.  Пристигнахме доста бързо и оставихме колата на отбивката на път РП-ІІ-16 с GPS координати 43.0951220 23.5818874, намираща се до една малка махаличка, малко преди местност „Черепиш“. Нарамихме багажа и тръгнахме по стръмният черен път, започващ точно срещу отбивката. Оказа се, че след около шестдесет метра, пресича Ж.П. линията и се превръща в пътека. Там започват и къщичките на махалата. Отново след около шестдесет метра, точно при една стара зидана стена, завихме надясно и пътеката взе да набира денивелация. Минахме покрай дворовете на три къщи, които ни се падаха от дясно и продължихме нагоре. На камъните и дърветата бе нанесена червено-бяла туристическа маркировка. След около не повече от деветстотин метра, достигнахме много приятна полянка, намираща се в подножието на карстовото възвишение, в което се намираха търсените от нас дупки. В дясно от поляната, се намираше едно отличаващо се некарстово скалисто връхче. Някак наподобява нещо като древно светилище. Разбира се, не е такова, но на фона на прекрасната полянка, се набива на очи и е добър ориентир. От там решихме да продължим по завиващата надясно, покрай връхчето пътека и от там да подходим към пещерите. Набрахме височина и стигнахме до горният десен ръб на възвишението. Тръгнахме наляво под започващият от там скален венец. Почти в началото му, се натъкнахме на отвор на пещера. На него липсваше каквато и да е маркировка. Погледнах в картата, но на това място нямаше нанесена пещера.След, като влязохме и я разгледахме, установихме, че е късичка, не повече от двадесетина метра. Проверих в картотеката, за да сравня видяното с публикуваните карти на пещерите в района, но не намерих съвпадение. Както и да е. Продължихме да вървим под венеца, като след около триста и двадесет метра, същият свърши. Според GPS-а ни оставаха около шестдесет до седемдесет метра до входа на пещера „Шугавата“. Разделихме се и започнахме да я търсим. Оказа се, че публикуваните GPS координати 43.09720 23.59630, не са баш точни. Терена бе с доста гъсти храсти, дървета и осеян с всякакъв размер варовикови камъни и кари. Полутахме се и изведнъж, точно до едно доста по голямо от околните дървета, се натъкнах на търсеният вход. Тук координатите бяха 43.0972001 23.5963201. Повиках Стефи и тя бързо дойде при нас с Тара. Хвърлихме раниците и седнахме да си починем. Пийнахме водица и изчакахме малко да ни „мине потта“, преди да влезнем. Сложихме каските и по чифт ръкавици и влезнахме в предверието. Тук, ако човек не се е запознал предварително с описанието и картата, ще си рече, че дупката е дълга само дванадесет метра и приключва. Обаче ние не сме от тези хора…както споменах в началото на разказа, бяхме се запознали предварително с всички материали и за двете пещери. Почти в самото начало на предверието, на няма и пет метра от входа, ниско долу и вдясно започва малък, но не особено тесен и къс тесняк. Промушихме се през него и галерията рязко стана висока и доста широка. От тавана и висяха множество и красиви бели образувания. Започнахме да навлизаме навътре и да се любуваме на многобройните красоти. Пещерата наистина се оказа доста богата на образувания. На места свода на галерията достигаше около три метра височина, а широчината и бе около десетина метра. Тъй, като за съжаление дължината на дупката бе само сто и четири метра, тя бързо приключи. Направихме доста снимки и излязохме пред входа. Време бе да се насочим, към следващата цел „Новата пещера“. Според публикуваните GPS координати 43.09810 23.59620, тя трябваше да отстои на около стотина метра, по права линия, от нас. Тръгнахме към нея и когато скъсихме дистанцията отново се разделихме, за да намерим входа по бързо. И тук се оказа, че координатите не са баш така, но след относително бързо търсене из храсталаците на младата горичка, открихме входа. Тук координатите бяха 43.0981299 23.5961699. Тъй, като бяхме с каските и ръкавиците, метнахме раниците пред входа и се шмугнахме вътре. От не големият входа започна стръмно спускане, след което попаднахме в горният край на продълговата и наклонена зала. Почти веднага, отдясно забелязахме доста и красиви образувания, а пода бе целият в малки синтрови езерца, пълни с вода. След тези красоти, нивото на залата слезе още малко и тя стана доста висока и широка. От тавана и висяха красиви образувания. За огромно съжаление, с времето, множество от красотите на тази пещера, с дължина само шестдесет и девет метра и малка денивелация, са изпочупени от недобросъвестни посетители, но въпреки това, тя си остава красива и си заслужава да бъде посетена. И тук направихме доста снимки  и след, като излязохме, взехме раниците и се качихме на поляната над дупката. Тя бе огряна от топлите слънчеви лъчи. Седнахме и хапнахме, дето се казва „на тиферич“. След това тръгнахме, към красивата полянка, намираща се в подножието. Натъкнахме се на едва забележима камениста пътечка, слизаща по диагонал в желаната посока. За около петнадесетина минутки се добрахме до полянката и в единият и край, озарен от приятните слънчеви лъчи, седнахме да си починем малко и да се полюбуваме на красивата гледка. След това се върнахме при колата по същата пътека. Определено бяхме доволни от днешния ден и в бъдеще, отново бихме посетили тези две красиви пещери, а бихме довели и мераклии, които да им се насладят.

15.03 1 "Мечата дупка" (БФСп N 0773)
"Мършата" (БФСп N 4469) в землището на с. Типченица
Стефан (+ куче Тара)  

Бе 15-ти март сряда. Времето бе топло и слънчево. Съпругата ми Стефани бе на работа, а аз бях почивка.  И тъй като нямах никакви задачи, реших да направя една разходка. За съжаление, поради това, че бе работен ден, нямаше никой друг свободен, който да взема с мен.  Разгледах картата и погледа ми се спря на пещерите „Мечата дупка“ и  „Мършата“, намиращи се в района на Мездренското село Типченица. Прегледах ги на бързо в картотеката на БФСп, стегнах раницата и заедно с куче Тара, се натоварихме в колата и отпрашихме натам. Пристигнахме относително бързо, и тъй като бях прегледал местоположенията на двете дупки, реших първо да посетим „Мечата дупка“. Оставихме колата на една отбивка на асфалтовият път, малко преди селото, с GPS координати: 43.0669925 23.6945838, взех раницата и с кучето тръгнахме по черния път, започващ от отбивката.  Според координатите и данните в картотеката, пещерата се намираше някъде между местностите „Вретенар“ и “Могилите“, а GPS координатите и са 43.06860 23.69410. Обаче, гледайки местоположението и на моята карта, установих,че всъщност самата местност се нарича „Меча дупка“. След, като изминах около сто и десетина метра по черния път, воден от GPS-а, свихме надясно и без пътека тръгнахме през гората. За около десетина метра терена бе равен, а после изведнъж стана доста стръмен. Естествено , храсти не липсваха. Спуснах се по наклона, провирайки сe измежду тях и се озовах на една равна, но тясна площадка, а от лявата ми страна започваше нисък скален венец, в който след около десетина метра се открои входа на пещерата, който не се отличаваше с големи размери. От дясната му страна, с червена боя, бе надписан и номерът „0773“. Значи това беше дупката. Координатите бяха точни. Извадих каската с осветлението от раницата, сложих си ръкавиците и се мушнах в отвора. Тара, обаче изобщо не проявяваше интерес и се излегна отвън до раницата. От относително тясното, но високо предверие, галерията рязко се сниши и стана като „Фурна“.  Разстоянието от тавана до пода не позволяваше да прелазя. Пода бе прашен и осеян с шума. Започнах да изгребвам с ръце шумата и земята и да си правя канал, през който да мина. За няма и две минутки бях готов и се проврях през „Фурната“. След това тавана на  галерията отново се издигна и стана за патешко ходене, а широчината и бе около метър и малко. Наблюдаваха се малко и доста изсъхнали образувания. Галерията имаше няколко и доста тесни разклонения и общо взето, това беше. Все пак дължината на пещерата бе само шестдесет метра. Тръгнах да направя някоя и друга снимка, но когато вдигнах телефона на височината на очите си забелязах, че по ръцете ми лазят много буболечки. Първоначално си помислих, че са мравки, но когато се загледах по отблизо, с ужас установих, че това са бълхи… Като се погледнах се оказа, че са ме полазили целия. Това рязко ме накара да зарежа снимането и изхвърчах навън, като тапа от шампанско.   После ми се наложи цялостно събличане на дрехите и обувките и то на почетно разстояние от входа на дупката, та едвам се изтупах и изчистих от тия "пущини"… Добре, че кучето не се завря заедно с мен….ужас.  Като стигнахме при колата, преди да се качим в нея, отново последва оглед и изтупване на дрехите. Поехме към другата дупка, носеща звучното име „Мършата“. Според картата и GPS координатите и 43.03960 23.711180, същата се намираше в близост до махала „Креща“. Махалата се оказа доста отдалечена от селото, но пък асфалтовият път не бе лош,  въпреки, че бе доста тесен. Малко преди да стигна до махалата, в дясно, точно до пътя, забелязах някакви руини, с параклис и навес до тях. Реших на връщане да ги разгледам. Подминах ги и продължих по пътя. Оставих колата на една отбивка с GPS координати 43.0395288 23.7106546, от ляво на пътя и тръгнахме с Тара през гората, намираща се от страната но отбивката. Според координатите пещерата се намираше на около стотина метра по права линия. Направи ми впечатление, че местността бе доста карстова. С няколко въртопа и доста кари. Стигнах до едно сухо деренце и продължих по него. Така за нула време достигнах до входа на пропастната пещера.  И тук координатите се оказаха точни. Той бе голям по размери и изглеждаше все едно, че под него се крие голяма пропаст, а не само дванадесет метра отрицателна денивелация и петнадесет хоризонтални части. Хвърлих раницата и си сложих каската и ръкавиците. Вързах Тара на едно дърво за всеки случай и влезнах във входа. След слизането ми „на откатерване“, на шестият метър стигнах до отворите на два кладенеца. Единият, падащ се по външно, бе напълно отвесен и достатъчно широк, че да не става за слизане „на класика“. Другият пък бе също доста широк и отвесен, но забелязах, че точно срещу входа има относително удобни стъпки и хватки, по които да сляза до долу. На тавана над мен забелязах малко и доста тъмни на цвят сталактити. Тъй като имах едно късо прусече в раницата, реших да го вържа и пусна за придържане. Както е казала онази монахиня от известният виц  „…сигурното си е сигурно…“. На дъното му установих, че с тесен проход двата кладенеца са свързани по между си. Направих няколко снимки и се измъкнах на повърхността. Оправих багажа, развързах кучето и се върнахме при колата. Както бях решил, спрях на въпросните руини. След, като ги разгледах, от поставената информационна табела установих, че руините са на манастир, носещ името „Св.Никола – летни“, а днес малкият параклис от отворен тип носи същото име. Седнах да хапна на навеса, който бе оборудван с доста голяма маса и дълги пейки около нея, а Тара намаза едно пакетче гранули. След, като си починахме, се качихме в колата и се прибрахме в къщи.

          В заключение бих казал, че в „Мършата“ , не пречи да се екипира с 15-тина метрово въже и да се пусне с "джаджи", за по интересно и доста по сигурно. Но определено в "Мечата дупка" едва ли ще се върна някога....

12.03 1 Духлата - БФСп № 0946 край с.Боснек. Крис (+???) МОЕРПА картиране
11.03 1 "Великанските очи" (БФСп N 4185) в землището на Старо село. Стефан (+ Стефани и куче Тара)  

След, като от поне две седмици разглеждах картите и рових в картотеката, коя интересна дупка да посетим, в крайна сметка със Стефи си избрахме тази пещера, носеща интересното име "Великанските очи". В картотеката пишеше, че има образувания, а пък в "Caves4at" имаше публикувани доста снимки, една, от които бе на самите великански очи. Харесаха ни и избрахме да я посетим на 11.03.2023г., тъй като тогава и двамата бяхме свободни. Видяхме публикуваните координати и спрямо тях установихме, че най-удобният изходен пункт за посещението на пещерата е Долнобешовишкия манастир "Св.Арх.Михаил", до който води черен път от село Долна Бешовица.                Съботното утро настъпи и ние стегнахме багажа, натоварихме го в колата, качихме в багажника куче Тара, и се насочихме към Романското село Долна Бешовица и намиращият се в близост манастир. В края на селото, в посока град Роман, от асфалтовият път, в дясно, се отдели маркираният с табела черен път, водещ към манастира. Пътят се оказа що-годе добър и бързо стигнахме до въпросния манастир. Единствено ни притесни факта, че бе доста мокър и кален, от снощният дъжд,  и колата, така да се каже се "носеше" по него. Нагоре бе по-стръмен и решихме, че ще е по-безопасно да оставим Хондата до него и натам да я караме пешачката. Разгледахме манастирчето, което се оказа доста старо и интересно, нарамихме багажа и тръгнахме по продължаващият нагоре черен път. След, като изкачихме наклона и излязохме на сравнително равно, пред нас се ширна едно голямо пространство от обработваема земеделска земя. Тя се падаше отляво на черния път. Продължихме покрай нея и малко след края на блока, при място с координати: 43.1849428  23.8569171, завихме през гората и храсталаците наляво, в посока близкото голо възвишение и след малко, водени от GPS координатите: 43.1829  23.855, стигнахме при входът и. Той беше силно обрасъл с храсталаци, но въоръжени с триончето и мачетето, които носихме в раниците, с малко усилия успяхме да го изчистим. Входът представлява широко и високо като стая пространство. Обаче веднага пред нас се изправи стена, в чиито два срещуположни края по диагонал се намират два тесняка. Огледахме ги и след като видяхме, че левият и по-ниско разположен отвор, е по удобен за преминаване, се мушнахме през него. От другата страна ни посрещна дълга, висока повече от входното пространство и малко по широка от него галерия. Беше пълна с прилепи. Някои летяха, а други си висяха от стените и тавана. Навсякъде по пода имаше значителни количества гуано, а въздуха смърдеше ужасно от него. Едвам се дишаше. Продължихме навътре, а натам картинката бе същата. Даже количествата на прилепите, гуаното и смрадтта се увеличаваха, а обема на галерията намаляваше. Обувките ни затъваха наполовина в дебелият слой гуано. Постепенно от изправено положение преминахме в приклекнало и накрая пълзящо. Наоколо имаше образувания, но някак от задуха, не успяхме да им се зарадваме. В края на дупката достигнахме и образуванието, което бе дало името на пещерата. Дааа...наистина все едно чифт великански очи гледаха към нас. Снимахме ги и тъй, като вече ни беше станало много лошо, особено на Стефи, бързо поехме към изхода. Излезнахме навън и ни трябваха около 15тина минути, за да се окопитим и да се надишаме на чистия въздух. Куче Тара, която изобщо не посмя да си мушне муцуната зад тесняка, ни изчака пред входа. Явно бе усетила, че ще бере ядове. Повече прилепи на едно място не бяхме виждали никога. Иначе пещерата е с дължина 127 метра, които зареди задуха ни се видяха три пъти повече. Тъй, като времето бе облачно, мрачно и доста ветровито и въпреки прокрадващите се от време  на време слънчеви лъчи, бе доста студено, решихме да не се застояваме прекалено пред входа и тръгнахме с бързи крачки към манастира, като се движихме по същият път.  Колата ни чакаше, там където я бяхме оставили. Понеже се бяхме понамръзнали, а и пейките покрай манастира бяха мокри от валялият през нощта дъжд, решихме бързо да се омитаме към вкъщи и да си хапнем там на топло и сухо.          По-късно, след като се прибрахме, споделихме информацията за "прилепният рай" със Силвето от клуба, която е "прилепарка", както и с Теодора от село Миланово, също в този бранш, за да предадат където трябва.

08.03 1 "Тодорова дупка" (БФСп N 2191) в землището на с. Кален. Стефан (+ Стефани и куче Тара)  

         Докато отново разглеждахме картите и ровичкахме в картотеката на БФСп, в търсене на някоя интересна пещера, погледът ни се спря на „Тодорова дупка“ или още известна, като „Козарските дупки“, която се намира в землището на Мездренското село Кален.  Според картотеката тя бе хоризонтална пещера, с  дължина 255 метра и образувания, и находяща се в местност „Куклата“. Решихме в първият удобен момент да я посетим и да я разгледаме.

          Ето, че този момент се оказа на осми март. Въпреки, че бе сряда и двамата бяхме свободни. Стегнахме багажа, като освен пещеризоните, каските, фенерите и ръкавиците,  сложихме и малко храна в раниците. Облякохме по едни стари дрешки. Качихме се в колата, заедно с багажа и куче Тара и тръгнахме към село Кален. Бяхме прегледали картата и мислихме да оставим колата на асфалтовият път на една отбивка, намираща се между селата Кален и Цаконица, от която започваше черен път през гората. Пристигнахме на въпросното място, което бе с GPS координати 43.2240846  23.7867402, оставихме колата, нарамихме багажа и тръгнахме по черният път. Той ни се падаше в ляво от асфалта, когато бяхме застанали с лице, в посоката към село Цаконица. Изкачихме се леко през широколистната гора и излязохме на друг черен път. Бяхме въвели координатите: 43.23690  23.78830, публикувани в картотеката и спрямо тях, трябваше да завием надясно. Тръгнахме по относително равният черен път, който се движеше през гората. По едно време, той започна лека-полека да се спуска и по едно време достигнахме  най-ниската му точка. Беше едно доста мучурливо място, приличащо на широк въртоп. От там бързо започна да се изкачва и бързо се добрахме до предишното му ниво. Отново вървяхме по сравнително равно през широколистната гора. Стигнахме до един У-образен разклон и водени от GPS-a, тръгнахме по десния, който изглеждаше доста по обрасъл от основният.  Интересно ни стана, че според публикуваната снимка, входа се намираше в основата на скален венец, а тук освен равна гора, скали никъде не се забелязваха. Изведнъж, насред гората, пред нас се изпречи широк и стръмен въртоп. Едната му страна бе скалиста и в дъното и зееше отвора на дупката. Координатите се оказаха верни. Погледнахме си часовниците и видяхме, че до тук бяхме вървели около четиредесет и пет минути. Оставихме раниците, облякохме пещеризоните, сложихме си ръкавиците и каските и заедно с куче Тара се спуснахме до отвора. От него тръгваше равна, широка и висока галерия. Направи ни впечатление, че тавана е изключително равен. Стените на галерията бяха що-годе гладки и вълнообразни, а от тях стърчаха остри отделни камъни /конкреции/ в друг цвят от основната скала. Другаде не бяхме виждали подобна гледка. В дъното на основната галерията, след стръмно изкачване,се оказа, че задънва, но пък установихме, че тук е скътан един особено красив и богат на образувания оазис. Направихме снимки и се спуснахме обратно до основната галерия. В ляво видяхме, че  се отклонява тясна галерийка. Промушихме се през нея, а тя стана още по тясна и в краят си стана вертикална. Преодолява се „на класика“, но след около петнайсетина метра приключва. Изглежда, че тук се губи и водата от потока, който протича през галерията, който се появява в следствие на силни дъждове и от топенето на снеговете. После отново се върнахме до основната галерия и пробвахме да се изкачим на една козирка, намираща се на около три метра височина. Надявахме се, че там се крие още някое продължение, но уви, бързо задъни. Слязохме и тръгнахме към изхода. Малко преди него имаше тясно, но високо колкото човек разклонение. Завряхме се по него, но то се оказа осеяно с множество екскременти от животни, пера, козина и други разни неясни гадории. Кучето, като надуши гадната миризма видимо се уплаши и се изнесе с бясна скорост, към изхода. Галерията бързо се стесни и приключи. За наш късмет, не се натъкнахме на зверовете живеещи в нея. Върнахме се при изхода, а там ни чакаше треперещо нашето куче. Направихме си няколко снимки за спомен на фона на галерията зад нас и излязохме от пещерата. Чак горе при багажа, на равното и далеч от входа, Тара се успокои и спря да трепери. Преоблякохме се набързо. Дадохме и да хапне една консерва и да пийне водица, а ние извадихме храната и си спретнахме един пикник. Времето бе прекрасно и се насладихме на топлите слънчеви лъчи докато хапвахме. След това събрахме нещата и се върнахме до колата по същият път.

07.03 1 Ръжишката пещера (БФСп N 0868) Стефан, Юли (+ Стефани, Рая и Дани)   Посещение в хоризонталната и вертикална част на пещерата.                                    Бе заснет видеоклип от Стефани Карлова, който е качен в YouTube.
04.03 1 "Самуилица - I" (БФСп N 2882)
"Самуилица - II" (БФСп N 2175)
"Николова дупка" (пещерата с рисунките)
в землището на с. Кунино
Стефан (+ Стефани и куче Тара)  

           Отдавна бяхме си наумили да се разходим до района на село Кунино и да разгледаме двете пещери носещи името „Самуилица“, тъй като бяхме прочели в картотеката на БФСп, че „Самуилица-II”, за разлика от „Самуилица-I“,  е красива и богата на много и разнообразни образувания с бял цвят, както и пълни с вода синтрови езерца. Това бе събудило любопитството в нас и започнахме да кроим планове, кога да ги посетим.

           И ето, че това се случи на четвърти март. Беше събота, ние бяхме свободни и времето бе хубаво. Стегнахме багажа набързо, взехме куче Тара, метнахме се в колата и тръгнахме към село Кунино.

           След, като пристигнахме на предварително набелязаното и удобно място, оставихме колата на асфалтовият път - РП III-1031 от село Кунино, към село Реселец, който минава отдясно на пещерите, на една  отбивка с координати 43.1936776 24.0023368. От нея тръгва черен път, който минава над своеобразният каньон, в който се намират входовете на двете дупки. Разгледахме картата и публикуваните координати и установихме, че входът на "Самуилица-I" се намира от страната на пътя, а този на "Самуилица-II", е от другата,  срещуположна страна на каньона.  Тръгнахме по черният път и в края на следващият дол, в дясно, забелязахме един стар, наподобяващ на  Римски път. После, разбрахме, че е точно такъв.  Тръгнахме по него и той ни свали право в каньона, където се намираха входовете на  пещерите. Тръгнахме по него и пътеката се раздели на две. Погледнахме картата и установихме, че първото разклонение, наляво отвежда до входа на "Самуилица-II", като минава под самият скален венец. Дясното продължава, завива надясно и минава от другата страна на каньона. След, като вече е завила, следва още едно разклонение,  отново отделящо се  наляво от основната пътека. То пък отвежда до входа на "Самуилица-I". А основната пътека продължава и слиза на центъра на село Кунино. Решихме първо да посетим пещера "Самуилица-I". Тръгнахме по съответната пътека и относително бързо се добрахме до нея. Разгледахме я набързо, като установихме, че представлява просто една голяма, светла, широка и висока зала с дължина 36 метра и внушителен вход. Имаше много малко на брой и доста малки по размер образувания. Направихме няколко снимки и се насочихме по съответната пътека, към "Самуилица-II". Тук обаче, на около петдесетина метра преди входа, пътеката беше обрасла с отвратителни гъсти и бодливи храсти - драки, които са способни да ни съблекат дрехите от гърба, ако се опитаме да преминем промушвайки се през тях . За зла участ, мачетето и триона, бяха останали в колата. Имахме под ръка, само моята швейцарска ножка, която за щастие е снабдена с трионче. Падна двадесет минутна неравна борба с драките, но все пак пожънахме успех и достигнахме входа на дупката почти невредими.  За сметка на съименницата си, "Самуилица-II" се оказа с дължина от  192 метра,  а в крайните си части се натъкнахме на много  красиви образувания, които наистина бяха с предимно бял цвят. А тавана над тях, определено ни  възхити доста. Естествено, направихме една дузина снимки, след което се запътихме към изхода.  Излязохме от дупката и тъкмо се изкачихме до най-високата точка над каньона, когато срещнахме група туристи. Те ни разпитаха от къде идваме. Разказахме им набързо, а пък те също ни върнаха жеста и ни казаха, че идват от една малка пещера, носеща името "Николова дупка", която била по-известна, като пещерата с рисунките. Посочиха ни накъде е и ни обясниха, как да стигнем до там. Разгледахме обстойно картата и я открихме. Та тя бе маркирана със знака за пещера и надпис „пещерата с рисунките“. Благодарихме им и тръгнахме натам. Пътека липсваше, а се вървеше през карно поле. И така, лека-полека, гледайки картата и следвайки техните напътствия, намерихме въпросната дупка.  Установихме, че координатите са и  43.1939499  23.9943498. Тя се намираше точно  в скалите над самото село Кунино.  Разгледахме я и установихме, че дупката представлява един, общо-взето проходен тунел, който е  част от три поредни такива. Най-удобен за проникване се оказа първият от тях. Този в който са рисунките. Разгледахме ги и установихме, че представляват интересна поредица от еднотипни символи. След  това излязохме от втория  и вход, минахме по опасният и силно наклонен сипей и се добрахме до втората проходна дупка от поредицата. В нея обаче нямаше рисунки. От вторият и вход, се виждаше и третата дупка от поредицата, но тя се оказа достъпна само от въже. Върнахме се през двете проходни и доста къси дупки и по една стръмна пътечка слязохме в селото.  Минахме през центъра, купихме си от магазина малко храна. Хапнахме, а куче Тара намаза няколко кренвирша. След това, видяхме на картата, от къде започва пътеката, която ще ни отведе отново при колата и тръгнахме по нея. Тя започна лека полека да набира височина. Тъкмо бяхме  стигнали средата на баира и изведнъж срещу нас изскочи едно огромно, зло и ръмжащо куче. Добре, че каската на Стефи  бе закачена на презрамката на раницата ми и аз бях най-отпред. Усетих, че нещата няма да се разминат току-така…, светкавично откопчах каската и я хванах в дясната си ръка, за да имам все пак с какво да се защитя от кучето. Тара бе плътно зад мен, а Стефи най-отзад. Злото куче рязко се спусна към нас и се опита да захапе Тара. Аз обаче започнах здраво да го налагам с каската по главата, в резултат на което фенерите закачени на него, посредством ластици, се разлетяха, а след шестият удар кучето явно се уплаши, отказа се от нападението и хукна надолу по пътеката. В този момент, от горе се появи и собственикът му, с викове „ не, не, не….“. Веднага го нахокахме за безотговорното му поведение спрямо домашният му любимец и, че това е доста опасно за околните. Набързо скалъпи едно извинение и хукна подир него.  Продължихме си по пътеката нагоре, но доста развълнувани и възмутени. Тъкмо се бяхме окопитили и вече се бяхме добрали почти до равното, където беше колата и видяхме гъст черен дим, идващ точно от нейната посока. Олеле, ами сега. Да не би да се беше запалила….Димът изглеждаше, точно като от горяща кола…  Сърцето ни слезе в петите и хукнахме на пряко през баира. Ей, голямо търчане и бъхтане падна… Имахме чувството, че тоя баир няма край. С триста мъки се добрахме до равното, където изведнъж видяхме колата в далечината. Стоеше си непокътната…  Някъде из зад нея, от вече изоставената кариера, идваше въпросният дим. Не можете да повярвате, какво облекчение изпитахме в този миг. Запъхтени, седнахме да си починем и да пийнем водица. След, като се по успокоихме, лека-полека се добрахме до колата, натоварихме се и със смесени чувства от днешният ден, тръгнахме към дома.

          Когато се прибрахме, разгледахме обстойно пещерите,  описани в картотеката на федерацията, за да проверим, как точно е пещерата с рисунките. Уви, обаче, не успяхме да установим  коя може да е. Може би не е картографирана.

27.02 1 Козарската пещера (БФСп N 2432)
"Тунела" (БФСп N 2748)
"Сефтето" (БФСп N 5786)
в землището на с. Заноге
Стефан (+ Дани и куче Тара)   Бе понеделник и след, като се събудих рано сутринта, погледнах през прозореца. Времето бе хубаво и тъй, като бях свободен до обяд, реших да звънна на Дани и да видя дали си е вкъщи. За щастие си бе у дома и се оказа, че и той е свободен.  Веднага решихме да идем и да посетим "Козарската пещера"  при Гара Лакатник, тъй като той не беше ходил, а аз отдавна му бях обещал да го заведа. Може би трябва да уточня, че въпреки факта, че достъпът до нея е през Гара Лакатник, то тя се пада в землището на село Заноге. След около час Дани дойде, взехме каските с челниците, по чифт ръкавици и наколенки, метнахме по едни стари дрехи. Взехме с нас куче Тара, качихме се в колата и тръгнахме. Оставихме колата  на относително широчкото място до вира, в началото на "Петренски дол", точно на водослива но река „Петреница“ и река „Пробойница“ и започнахме да се изкачвахме по въз стръмната пътека, водеща  към дупката и явно дала името на пещерата . Нейното начало бе с координати: 43.0861657 23.3701871, като бе маркирано с дървена табелка. Стигнахме до интересният и вход, с координати: 43.0843 23.36981, съставен от няколко отвора  и  Дани определено се впечатли от чудната "тераса", образувана при единият от тях, както и от живописната гледка, откриваща се от там. Направихме няколко снимки и тръгнахме да разглеждаме  дупката. Тя е с дължина 834 метра и в нея се наблюдават почти всички видове вторични образувания. За съжаление повечето от тях са изгубили своят блясък и са в процес на изветряне. При проведени разкопки из галериите и са открити  кости от пещерна мечка. Първоначално галерията е висока и широка, и позволява човек да се движи изправен, но постепенно се  снишава  и се преминава в „патешко ходене“ , а накрая и в лазене. Полазихме, поокаляхме се, разгледахме интересните глинени фигурки, сътворени от някой талантлив посетител, както и образуванията, направихме няколко снимки  и излязохме от дупката. Дани беше доволен. Пещерата му бе харесала. Погледнахме часовника и преценихме, че имаме още малко време. Решихме да се поразмърдаме под скалния венец, в южна посока и се натъкнахме на две малки дупки. Едната установихме, като "Тунела", която се оказа проходна,  с дължина само дванадесет  метра. Галерията  и бе тясна, под метър и висока около два. За съжаление бе без образувания, но пък вторият и вход се оказа, че излиза насред скалите, на височина около пет метра от основата на венеца. Координатите на първият и вход бяха: 43.0837 23.3695. А пък другата дупка носеше името  "Сефтето",  но пък не се отличаваше с нищо особено. Беше тясна, прашна, с дължина едва девет метра и без образувания. Координатите на входа и бяха: 43.0825 23.3694. Тъй, като времето бе напреднало и след, като погледнахме часовника, решихме, че е дошъл момента  да се връщаме при  колата и да се прибираме.
24-26.02 3 хижа "Семково" - зимен сбор на Пещерно спасяване Митко Кожухаров, Ду, Мушморок Пещерно спасяване  
23.02 1 Ръжишката пещера (БФСп N 0868) Стефан (+ Стефани и Дани)   Посетихме пещерата, като обходихме хоризонталната част и пуснахме отвесчето. Направихме оглед и насрочихме седми март за идеален за заснемане на видеоклип за пещерата, от Стефани Карлова, който да бъде качен в YouTube. 
16.02 1 пещера "Козарника" (БФСп N 0206) в землището на с. Липница Стефан (+ Стефани и куче Тара)  

Още, когато в началото на годната, посетихме пещерите „Очите“ и „Големият змиярник“, по известна, като „Липнишка проходна“, за които вече ви разказах, разбрахме, че много близо до тях се намира и пещера „Козарника“. Тогава нямахме време да я потърсим, тъй като, както си спомняте, денят бе към своят край. В последствие проверихме, каква информация има за нея в картотеката на БФСп и там прочетохме, че пещерата е с дължина осемдесет и девет метра и е богата на разнообразни по вид и форма образувания, с преобладаващ бял и розов цвят. Също, така разбрахме и, че представлява археологически обект- палеолитна стоянка на пещерен човек и при проведени разкопки са открити кости от пещерен човек и керамика.  Името пък и идвало от факта, че местното население навремето е укривало козите си в нея.  Обаче, за съжаление, никъде нямаше координати на местоположението и.  Всички тези факти запалиха нашето въображение и взехме да правим планове да я потърсим и посетим в бъдеще. Естествено разказахме и на останалите за това скрито бижу, но уви, никой не я знаеше. В последствие, когато посетихме пещера „Водната пещ“, също намираща се в района на село Липница, и за която също вече ви разказах, на едно информационно табло в началото на маршрута, Герасим забеляза, че са написани координатите на повечето пещери в района. За наше щастие, там бяха и тези на „Козарника“. Те бяха: 43.0112980 237511348. Веднага си ги записахме и решихме, при първа възможност да я постим.

         И ето, че този ден се оказа четвъртък 16-ти февруари. Времето бе слънчево и топло, което е доста не характерно за този зимен месец. Аз бях почивка, а съпругата ми Стефи бе на работа до обяд. Още на предишната вечер се бяхме разбрали, аз да оправя багажа и заедно с куче Тара, да минем  да я вземем от работа, и да отидем да потърсим дупката. Така и направихме. Ранният следобед вече бяхме на отбивката на асфалтовия път, идващ от село Липница и оставихме колата при пейката с гледка в местност „Пожарака“. Въпреки, че вече съм ви разказвал за нея, ще спомена отново координатите и, които са: 43.0111308 23.7529554. От там, водени от вече известните ни координати, тръгнахме обратно по пътя, към село Липница. При следващото разширение, на около има-няма петдесетина метра от пейката, забелязахме, че точно под пътя и срещу табелката с надпис „към пещерата“,  леко по диагонал в дясно, се пада пещерата, която търсим. Тръгнахме в тази посока и почти на горния ръб на скалния венец, при първите тънки дръвчета има окачена още една табелка, със същият надпис, която сочи надолу по пускащата се горска пътечка. Явно онази табелка до пътя е била за тази дупка, а не за пещера „Очите“, както при посещението ни до нея си помислихме. Тръгнахме по пътечката, която бе доста стръмна и за две минутки, тя ни заведе точно пред входа на „Козарника“.  Входът и бе доста голям. Широчината му бе около  четири и половина метра, а височината около два и половина. Оставихме раницата пред него, сложихме каските с осветлението и по едни ръкавици и с огромно нетърпене влезнахме в дуката. Първоначално, предверието и, което е с дължина около петнайсетина метра, бе също токова широко, но височината тук бе по-голяма. Наблюдаваха се следи от археологическа или иманярска дейност. След това галерията и рязко стана за ходене приведен. Тук, в дясно, имаше малко и оцветени в доста тъмен цвят образувания и едно миниатюрно синтрово езерце.  Казахме си, че сигурно описаните красоти са по-навътре. Малко след това, галерията се радели на две. Тръгнахме по едното, но след  един завой то бързо задъни с един тесен и висок комин. Върнахме се и тръгнахме по другото. То задъни още по бързо….Как така стана тая работа и къде бяха  описаните в картотеката красоти в бял и розов цвят….? Обиколихме дупката още веднъж, но уви….от тях нямаше и следа. Дори някога да ги е имало, то те отдавна са изгубили своите цветове и чар, а други явно са били изпочупени, а част от тях изнесени от пещерата. Разочаровани излязохме пред входа и на широката, удобна и слънчева площадка, седнахме и хапнахме набързо. След  това, тъй като денят вървеше към своя край, се върнахме при колата и отпрашихме към дома.

          След, като се прибрахме вкъщи, тъй като координатите бяха се оказали точни, ги изпратих в картотеката на БФСп, за да бъдат нанесени в нея.

12.02 1 "Кървавата дупка" (БФСп N 1830) в землището на с. Челопек Стефан (+ куче Тара)   В този зимен, студен и снежен ден, взех куче Тара, натоварихме се в колата и поехме към село Челопек. Разглеждайки картата, си бях набелязал да посетим пещера "Кървавата дупка". Оставих колата на отбивката с координати: 43.1288105  23.59794458, намираща се на асфалтовият път /РП ІІІ-1004/. Сложих гетите, тъй като снегът беше до коленете и с куче Тара поехме по пътеката, която за щастие, бе отъпкана от множество коне. Тя леко набираше височина и когато достигна до края на една продълговата поляна, започна да прави завой наляво и взе да се изкачва стръмно нагоре. Продължих по нея, следвайки конските дири и се изкачих до премката между върховете "Дядо Тошова могила"-1137м. и "Малкото бранище"-1095м. Време беше да погледна координатите на пещерата и да преценя каква посока трябва да държа от тук нататък. За съжаление конете бяха продължили в друга посока. Все пак извадих късмет, тъй като вятърът бе отвял част от снега и тук той бе само до глезените. През повечето време вървях по поляни с гъсти люлякови храсти отстрани. Наложи ми се няколко пъти да премина през такива и изведнъж попаднах пред нещо като малко въртопче със скали от едната страна. В тях тъмнееше и входа на дупката. Координатите се оказаха точни. Спуснах се до него през храсталаците и снега, който тук се бе навял до над коленете. Куче Тара скачаше из снега и той не и представляваше никаква трудност, а напротив, забавляваше я. Аз обаче, не мога да кажа същото за мен. Сложих си каската и влязохме в пещерата. Първоначално тя бе широка, но с доста нисък таван, като фурна. Пролазих през този участък и тавана взе да става по висок. Започна да има и образувания и стана за приклекнал стоеж. След едно завойче даже се изправих и изведнъж пещерата свърши. Все пак общата и дължина  е само 37 метра. Имаше зимуващи отделни бройки прилепи и доста екскременти от невестулка. Слава Богу, не я срещнахме, но трябва да се внимава. Излезнахме от дупката и тъй, като в картотеката липсваше снимка на входа, заснех му няколко снимки и поехме обратно към колата. Когато се прибрахме изпратих снимките в картотеката за да бъдат попълнени липсващите данни.
08.02 1 Ръжишката пещера (БФСп N 0868) в землището на гара Лакатник Стефан (+ Дани)   Посетихме пещерата по инициатива на Дани. Оставихме колата на паметник "Септемврийци" и поехме надолу по пътеката. Бързичко стигнахме до внушителният и вход и понеже бяхме облечени в стари дрехи, направо влезнахме в дупката. Имаше доста зимуващи прилепи в средната част на пещерата, та се промъкнахме "по терлици и на пръсти" покрай тях. Даже сложихме челниците на най-слабият режим. Все пак е важно да не ги събудим. Стигнахме до "Тавана", разгледахме изкопните дейности из блокажа и тръгнахме към изхода. Изнизахме се отново крадешком покрай прилепите и се отбихме до началото на отвесчето. Тъй, като не носихме с нас въже, инвентар и джаджи, само го разгледахме и решихме, че няма да е лошо в скоро време да проверим, какво се крие долу. Оставихме го за следващ път и излязохме от пещерата. Върнахме се при колата по същата пътечка.
05.02 1 "Гримнина дупка" (БФСп N 3624) край с. Черкаски Стефан (+Стефани), Герасим   Бяхме се разбрали от предишният ден да посетим "Гримнина дупка". Въпреки прогнозите за времето, някак, не подозирахме, че времето от топло и сухо, така рязко ще се влоши. Мислихме си, че това с прогнозата ще се окаже някаква грешка. Обаче, когато се събудихме на сутринта снега беше натрупал до над коленете и продължаваше да вали. Все пак не се предадохме и след, като се чухме с Герасим, по телефона, метнахме багажа в колата и тръгнахме. По пътя се събрахме с Геро някъде преди село Черкаски и продължихме. Едвам успяхме да паркираме колите отстрани на пътя в дебелият сняг. От тази точка с координати: 43.2407972  23.2607422, бяхме решили, че достъпът ще е най-удобен. Преоблякохме се, и тъй като в картотеката пишеше, че дупката е пропастна, нарамихме по една прониквачка с инвентар и джаджи. Тръгнахме през дебелият сняг, който вече бе дълбок до кръста. А  виелицата не стихваше. Към дупката ни  водеха координатите. Рязко обаче стигнахме до река "Шугавица", която за наше нещастие, се оказа доста широка и дълбока. Ами сега? Тръгнахме по поречието и на едно местенце намерихме удобен брод. Там реката бе по плитка, а и ние все пак бяхме с гумени ботуши. Форсирахме я, както казват военните и се озовахме от другата и страна. Обаче пред нас се изправи ново нещастие. Трябваше да преодолеем доста стръмен, гъсто обрасъл с храсталаци и за капак посипан с дебел сняг участък. Той представляваше широка около 50тина метра просека под далекопровод. Настана една истинска епопея....газихме, сякохме, хлъзгахме се, падахме, ставахме, но със зъби и нокти се докопахме до гората от другата му страна. В резултат на борбата, се оказа, че вече пещеризоните и якетата са доста мокри. Това обаче не ни отказа. Продължихме да газим из снега и катерейки се се придвижвахме по диагонал, към входа на дупката. Превзехме височината и започнахме да спускаме от другата и страна. Изведнъж входа се оказа пред нас. Координатите се оказаха верни. Входът се оказа хоризонтален и ние бързо хлътнахме в него. Хапнахме набързо за да възстановим силите си след епопеята и решихме да оставим прониквачките за сега тук и да разгледаме, какво ще излезне. Пещерата се оказа с дължина от 351 метра, с два хоризонтални и един вертикален вход, който няма смисъл да се ползва, а и е доста тесен в началото си. Вътрешно успяхме да минем навсякъде пешеходно, като между етажите има връзка и ако човек има желание, може да ги екипира и спусне за спорта. Дупката се оказа доста раздвижена и интересна. Има си образувания и в една от залите зимуваха доста прилепи. Разбира се минахме покрай тях тихомълком. След, като я разгледахме, направихме снимки на хоризонталните входове, тъй като такива липсваха в картотеката. Нарамихме прониквачките, пълни с нахалост носеният тежък инвентар и хукнахме по обратният път към колите. Той не бе по малко "забавен" и в обратна посока. След, като се прибрахме, изпратих снимките на двата входа в картотеката, за попълване на тази липса.
03.02 1 "Торбова дупка" (БФСп N 5317) край с. Миланово Стефан (+ Стефани, Дани и куче Тара)   Този зимен петъчен ден се оказа свободен и за трима ни и след, като се чухме по телефона с Дани, взехме решение да се разходим до "Торбова дупка", намираща се в землището на село Миланово. Дани дойде и стегнахме багажа. Тъй, като по данни от картотеката дупката бе пропастна, приготвихме въже, инвентар и джаджи. Разделихме и наместихме багажа в три прониквачки. Метнахме го в багажника, качихме и куче Тара в него и отпрашихме, около обяд, към Миланово. Когато пристигнахме, оставихме колата в края на селото, в махала "Лак" / в някои карти е изписана и като "Мак" /, там където асфалта преминава в черен път, на едно уширение с координати:43.1132017  23.3776349 и тръгнахме към дупката. Бяхме въвели координатите публикувани в картотеката, а пък вече районът ми бе познат от предишното ми посещение до "Гьонова дупка" и вървяхме смело в правилната посока.  Пътят лека полека спускаше надолу и неусетно стигнахме до голямата чешма, известна като "Попадиин кладенец". Тя се пада отдясно на черният път. Тук, тръгнахме по отделящата се в ляво, точно срещу чешмата пътека. Спуснахме се по нея и стъпихме на другият черен път, по който завихме надясно. Продължихме по него и след малко, водени от GPS-a, тръгнахме наляво и право надолу, към входа на пещерата. Спуснахме доста денивелация и малко преди да стигнем дъното на дерето известно, като  "Петренски дол", стигнахме до входа на дупката. Координатите и този път се оказаха точни. Те са 43.121  23.374. Входът се намираше на около седем метра над нивото на рекичката и се оказа сравнително широк, и с доста голям наклон. Наоколо бе рядка букова гора и то без досадни  храсталаци. Екипирах набързо на две дървета над него, въпреки, че би могло да се влезне и излезне "на класика", но все пак, за по сигурно, а и защо иначе сме мъкнали тия прониквачки. Стефи и Дани вързаха куче Тара на едно дърво, та да е на безопасно разстояние и зачакаха да екипирам надолу. Пуснах се по наклона и попаднах в широка и висока зала. Огледах се и видях, че над мен, на височина около 2.5 метра, в ляво има отвор. Явно дупката продължаваше натам. Качих се по удобни за целта стъпки и хватки и стъпих на площадката пред отвора. Екипирах на удобни естествени опори с лентови примки и се пуснах в отвеса. Той се оказа, че също спокойно може да бъде преодолян "на класика". Но сигурното си е сигурно, както бе казала монахинята...... Долу дупката се разклони на две къси части, като  имаше разни наченки на образувания. Пещерата бе с обща дължина 29 метра и с отрицателна денивелация - 16м. След, като я разгледах, излезнах на повърхността, обясних на Стефи и Дани за какво става въпрос и заедно с тях, един по един, се спуснахме отново до дъното. Направихме по някоя снимка, аз разекипирах и поехме по стръмният склон към колата. "Дадохме си крачка", тъй като времето бе напреднало. За съжаление зимните дни са къси. Таман се добрахме до нея и започна рязко да се стъмва, казахме си, а, точно навреме. Натоварихме се дружно в Хондата и тръгнахме към дома.
31.01 1 "Кенова дупка" (БФСп N 1090) в землището на с. Заселе Стефан, Юли, Рен (+ Стефани, Силвия и куче Тара)   Бяхме се разбрали от предишния ден, да посетим тази не много голяма, само 147 метра дълга, но много красива пещера. Искахме да проверим дали е отново влажна, и дали синтровите езерца из нея са отново пълни. След сухото лято на 2022 година, в което месеци не беше капнала и капка дъжд, всичко бе изсъхнало. Сега, след обилните есенни валежи, тръгнахме изпълнени с надежда. Събрахме се на центъра на село Гара Бов, натоварихме се в колите и тръгнахме към махала "Скакля". Пристигнахме и оставихме колите на уширението с координати: 43.0352851  23.3379197, точно пред старият рибарник. От тук пътеката се отклоняваше от "Вазовата" стръмно и наляво. Движейки се по нея, същата постепенно набираше височина и след около 820 метра, зави рязко надясно. Тук трябва да поясня, че пътеката в същност е стар и вече обрасъл черен път. След завоя продължихме още около петдесетина метра и стигнахме до стръмното разклонение в ляво. Бяхме го просекли заедно с Юли и Стефи година по рано, тъй като пътека до дупката липсваше. Тръгнахме по него право нагоре през гората и след около шестдесетина метра бяхме пред основният и вход. Да спомена, че координатите отговарят. Приготвихме си и хлътнахме в пещерата. Тя общо взето е разделена на две части. Привходна, преди тесняка, която е по-суха и по-бедна на образувания. И след тесняка, която е влажна и много богата на образувания. Тесняка се намира в края на привходната част, точно срещу вторият и доста по тесен вход. Промушихме се през стеснението и за наше щастие установихме, че дъждовете са дали резултат и всичко си бе дошло на място. От всякъде капеше вода, а езерцата бяха пълни. Разхождайки се и любувайки се на красотите, усетихме някаква миризма на мърша. Ха, от къде ли може да е? Разтърсихме се и открихме един недояден животински крак, а наоколо доста екскременти от невестулка. Продължихме към дъното и изведнъж някой забеляза две светещи очи в него. Тръгнахме да светим, та да видим какво е. Оказа се невестулката, чиито поразии видяхме малко по-рано и за които ви разказах. А наляво, а надясно и зверчето успя да се изниже на бегом  покрай нас и да избяга в посока изхода. Излизайки се понапазвахме, но слава Богу, не се засякохме. Трябва да спомена, че тъй като дъното на дупката е доста близко до повърхността, а за това свидетелстват корените висящи от тавана, при него телефоните имат обхват. Даже за теста, проведохме няколко разговора. След, като излязохме си направихме обща снимка и поехме към колите.
30.01 1 "Яворецката пещера" (БФСп N 1702) в землището на с. Лакатник. Стефан (+ Дани) и куче Тара   Бяхме се разбрали с Дани, от предишният ден, да посетим "Яворецката пещера". Станахме рано сутринта, оправихме багажа, натоварихме се в колата и отпрашихме в посока село Бов и подножието на връх "Яворец". Оставихме колата на едно уширение с координати: 43.0353876  23.3930569, намиращо се на пътя от селото, към хижа "Тръстеная" и потеглихме пешачката нагоре по черният път към върха, в снежното, мъгливо и мразовито утро. Планът бе да изкачим върха и от него да се пуснем право надолу по склона, от към село Лакатник, към входа на пещерата. Предходните дни бе навалял доста сняг, но пътеката бе добре отъпкана от Традиционният зимен поход и събор, за изкачване на връх "Яворец", който се бе провел предишните два дни и в който бяхме взели активно участие. Изкачихме се до върха сравнително бързо. Той е гол връх, с височина 1349 м. и по принцип от него се открива хубава гледка във всички посоки, освен към северната, защото тя е обрасла в гора. Ние обаче не успяхме да се насладим на никаква гледка, защото тук мъглата бе още по гъста. Тъй, като беше доста студено, решихме да не се застояваме дълго на едно място и тръгнахме надолу през гората. Там обаче нямаше отъпкана партина. Голямо пързаляне падна, тъй като наклонът е голям, а и под снега имаше много нападали и хлъзгави шума и клони. И така, бързо се добрахме до горният ръб на скалният венец. Поогледах се, за да се ориентирам на къде трябва да поемем. Прецених, че правилната посока е наляво от мястото, на което се намирахме. По принцип там гората е широколистна, но обясних на Дани, че точно над пещерата има и борове и също така търсим маркировка с червена боя, нанесена на наколко от по дебелите от тях. Маркировката бях нанесъл самият аз миналата година, след като най-после бях открил входа на пещерата, след поне пет упорити и за нещастие неуспешни предходни търсения. Това е така, защото тя се намира на една специфично разположена площадка, намираща се под ръба на венеца и човек може многократно да си минава отгоре и и изобщо да не подозира, че входа и се е скрил под него. Тогава, /04.01.2022г./ бях снел координатите и, бях направил снимки на входа и ги бях изпратил в картотеката за да бъдат попълнени тези липси. Бързичко намерихме маркировката и по нея се спуснахме до входа на дупката. Поради провирането през храсталаци, покрити със сняг, който обилно и щедро се сипеше по нас, а пък и от поредица от падания в дебелият сняг, породени от неволни подхлъзвания, дрехите ни се баха понамокрили. Оставихме раниците пред входа, пихме набързо по един горещ чай, като си разделихме един шоколад, а куче Тара намаза шепа гранули и малко вода. Трябва си, не само човек, а и куче, да се подкрепи и зареди с енергия. След това бързо хлътнахме в дупката. Същата е хоризонтална пещера, с обща дължина 211 метра, при денивелация само - 2 метра. Също така, е и относително богата на образувания. Те започват след 25тия и метър. С леки изключения, през по голямата част от нея се ходи изправен. Галерията и върви относително право, като има само едно разклонение наляво. То в началото си е красиво, но бързо става доста тясно и в крайна сметка задънва. Има два характерни и широки главни комина, като първият представлява и най-голямата зала и в нея се откриват изгнили греди от стълба, явно ползвана някога за проучването му. Вторият е в самият край на дупката и над него се виждат някакви кухини. На него се виждат наковани планки, което ме навежда на мисълта, че същият е проучен и ако е пещерата продължава, то този факт щеше да ни е известен. След, като разгледахме и направихме някоя снимка, тръгнахме към изхода. Щом излязохме от пещерната положителна температура, докато си направим снимка пред входа, влажните ни дрехи се вледениха от зимният мраз. Върху тях се образува тънка и лъскава ледена покривка. Това ни накара да не се разтакаваме излишно, а  бързо-бързо да метнем раниците на гърбовете си и така да се каже, да се спасяваме, по обратният път. Той естествено отново не бе лек, въпреки, че се изкачихме по следите, по които слезнахме. Времето си остана мъгливо и мразовито, а даже щом изкачихме отново върха, започна да ни брули жесток и студен вятър, който ни съпроводи до колата. В домовете ни очакваха уюта и горещият душ. А да не забравяме и вкусната гозба и топлият чай. След това активно движение в зимният студ, бяхме се поизморили, а пък и поизгладнели, та вече нямахме търпение да се доберем по-бързо до тях.
26.01 1 "Гьонова дупка" (БФСп N 5316) край с. Миланово Стефан и куче Тара   Този ден бях свободен, та разгледах картата, за да избера на къде да се разходя и сравнително бързо си избрах, днес това да е до една малка пещеричка, носеща името "Гьонова дупка", намираща се в землището на село Миланово. За съжаление, бе делничен ден- четвъртък и всички останали бяха на работа, което означаваше, че няма да си имам компания. Сложих малко храна и един термос с чай в раницата, облякох се, метнах се в колата заедно с куче Тара и се отправихме в посока село Миланово. Когато пристигнахме, оставих колата в края на асфалтовия път при махала "Лак" /в някои карти е отбелязана и като "Мак"/, метнах раницата на рамо и с Тара продължихме пеша по черния път. Времето бе мрачно и студено. Ръсеше снежец, както се казва "на сила" и бе поръсил земята, като с пудра захар. Пещерата имаше известни GPS координати и за сега пътят се движеше в правилната посока. Той плавно започна да губи денивелация и след малко подминахме една отбивка, завиваща наляво. Разгледах картата и прецених, че трябва да продължим направо, като някъде напред трябваше да има чешма. Изглеждаше, че щеше да е най- удобно да минем покрай нея. Подминахме още една отбивка, която този път се отделяше надясно. Повървяхме още малко и въпросната чешма се показа пред очите ни. Куче Тара веднага се залепи за голямото корито и започна да пие от студената и бистра водица. Как и се пиеше вода в този студ...? Чешмата бе голяма и се падаше в дясно на пътя. Според картата тя е известна, като "Попадиин кладенец". В ляво и стръмно надолу, се отделяше пътека. Тръгнахме по нея и почти веднага, отново попаднахме на черен път. Завихме надясно по него и след, като изминахме около осемстотин метра, картата ми показа, че е време да тръгнем право надолу през гората. Беше доста стръмно, но за щастие нямаше гъсти храсталаци, а дърветата бяха на сравнително голямо разстояние едно от друго. Бързичко се спуснахме до дъното на дерето. Река "Петра" течеше лекичко. Според координатите, трябваше да тръгна срещу течението. След около не повече от стотина метра, стигнах до един много приятен вир, над който имаше нисък речен праг. Водата шумно се стичаше по него, образуваща миниатюрно  и симпатично водопадче. По късно разбрах, че това е долният "Магерски вир". Когато погледнах по диагонал, на около четири метра разстояние и на някъде два метра височина, зееше входа на търсената пещера. Той бе сравнително голям. Поне два и половина широк, на почти три метра висок. Хвърлих раницата, сложих си каската с осветлението и едни ръкавици, и заедно с кучето влезнахме да я разгледаме. Оказа се, че свършихме тази работа изключително бързо. Пещерата бе с права и постепенно стесняваща се галерия, с правоъгълно сечение, чиято дължина бе едва петнадесет метра, със само един метър денивелация надолу, и в краят и. Образувания липсваха, като изключим едни незначителни повлеци по стените. Заради късата и дължина, липсваха зимуващи прилепи. След, като излязохме, заснех няколко снимки на входа на дупката, тъй като такава липсваше в картотеката. Пих един горещ чай и хапнах сандвич, а пък куче Тара "намаза" две шепи гранули. След, като приключихме с почерпката, се върнахме по същият път до колата. Като се прибрахме вкъщи, изпратих снимките на входа в картотеката, за да попълнят липсата.
15.01 1 "Еловица" (БФСп N 1223) край с. Еловица, трънско Стефан, Рен, Цецо, Крис (+ Стефани)  

Предният ден, както вече знаете, посетихме пещера "Духлата"  и след нея, се разбрахме,че днес на 15ти януари - неделя, Цецко ще ни заведе в пещера "Еловица". Той набързо ни беше разказал, че тя се намира в землището на Трънското село, носещо същото име и, че е наклонена пещера, с дължина 223м., положителна денивелация 21м. и отрицателна такава 14м. Богата е на красиви образувания, а инвентар за проникване не е необходим. Единственият проблем, е лекият тесняк в привходните части, но според него, същият не е невъзможен за преминаване от човек с нормално телосложение. От този разказ на Цецан, апетита ни за тая ми ти дупка се бе обострил и вече нямахме търпение да дойде утрешният ден.                                    Както се казва в приказките речено - сторено. Неделната утрин дойде бързо и ние със Стефани приготвихме сухи и стари дрешки, тъй като след вчерашната "лазерната" дейност из "Духлата" , пещеризоните и поларизоните ни бяха мокри и кални, сложихме в раниците малко храна и потеглихме с колата, към село Еловица, където щяхме да се чакаме с останалите. Сборният пункт бе на центъра на селото, с координати: 42.7446610  22.5610042. Пристигнахме десетина минутки по рано от уреченото време. За сега нямаше никой от другите. Наоколо имаше цяло стадо любопитни кози. Минаха десетина минутки и ето го и Вихрен пристигна. Да, ама от Цецко и от Крис нямаше и следа. Рекохме да им се обадим и да видим до къде са я докарали, но установихме, че телефоните ни нямаха обхват... Започна едно чакане, не ти е работа... Няма ги и това си е. По едно време, докато хранихме козичките с хляб, от една къща наблизо, излезе един възрастен дядо. Веднага започна да ни разпитва "на чии ора сме", от къде сме и поради каква причина сме тук. Обяснихме му и той ни разказа горе долу как да стигнем до дупката и, че като дете е влизал с другите момчета от селото в нея. Оказа се, че е на 90 годити. Каза ни и къде да застанем, за да дойде обхвата и да се свържем с нашите хора. Разходих се до там и ура, телефонът от другата страна наистина звънна. Свързахме се с Цецко.Той вдигна и каза, че някъде са се объркали, но вече са близо. След около десетина минутки бяха при нас. Като погледнахме часовника, бяха пресрочили с около час. Нахулихме ги леко, но нищо де, беше все още рано и имаше време. Сбогувахме се с дядото и водени от Цецко и Крис, продължихме с колите нагоре по черният път. Стигнахме до едно широко местенце в края на селото, с координати 42.7389157  22.5621994, където паркирахме колите. Ние със Стефи се преоблякохме в пещерните дрешки и водени от Цецо, поехме по черният път, движещ се покрай едно поточе. Същият се падаще в дясно,когато селото ни бе зад гърба. Повървяхме по пътя около седемстотин метра, като същият бе с лек положителен наклон. Пред нас бе У-образен кръстопът. Тук Цецко каза, че трябва да завием по лявото разклонение. Тръгнахме по него и след около двеста и тридесетина метра, достигнахме до един каптаж. До тук нещата съвпадаха и с обясненото ни и от дядото. Цецко ни поведе право нагоре по стръмният баир над каптажа. Започна да има малки скални венчета и отделни скали. Таман бяхме изкачили първата височина и Цецко каза, че дупката трябва да е някъде тук. Оставихме багажа на едно сравнително равно и чисто от храсталаци местенце и се разпръснахме из района. А тук, а там....няма дупка...Разменихме си направленията и повторихме упражнението, но уви, резултата бе същият. Бре, викаме на Цецко, какво стана, нали уж я знаеше. Той обаче не се отказа и продължи да търси, но разшири района. До толкова, че се изгуби нанякъде. Ние още един път преходихме вече два пъти преходеното, да не би нещо да сме изпуснали, тъй като ни бе казал, че входа е сравнително малък. Снимка обаче, както и координати липсваха в картотеката и нямаше от къде да погледнем, какво в същност търсим. Докато се сблъсквахме с неуспеха,точно когато вече бяхме изгубили всякаква надежда, изведнъж Цецко се появи задъхан и ура, заяви, че го е открил. Оказало се, че след първият каптаж, малко след, като отдясно се премине покрай едно дере, има още един каптаж. Малко над него, в един малък скален венец се е натъкнал на входа. Просто сме били объркали каптажите. Настана всеобща радост, нарамихме багажа и Цецко ни поведе, към входа. Щом стигнахме пред него, веднага снех координатите: 42.7343  22.5523 и направих снимки от няколко гледни точки. Цецко и Вихрен започнаха да се преобличат, а Крис, като видя, че в дъното на входа има едно неприятно стеснение, реши, че ще ни изчака отпред и ще ни напали огън. Преобличането не стана хич бързо. Цецко си се поцецка доволно...След, като вече бяхме започнали да губим търпение, той най-после бе готов. Направихме си една обща снимка и тръгнахме да се провираме през неприятното стеснение. Цецик водеше, след него Стефи, Аз и накрая Рен. Преминахме го, след него малко се поразшири, но като цяло си остана тясно. Галерията се раздели на две. Лявата бързо задъни, а дясната правеше десен завой. точно тук обаче бе и леко неприятният тесняк за който Цецко ни обясняваше, че уж няма да е проблем. Той се напъха пръв в него. Обаче, при условие, че е с много слабо телосложение и е доста гъвкав и с голям опит, положи неимоверни усилия за да премине от другата му страна. Тук в нас веднага се надигна подозрението, че щом Цветан премина с такава мъка, то ние, най-вероятно няма да имаме никакъв шанс. Понеже, при разглеждането на задънващата галерия, бяхме сменили реда при който влязохме, аз бях на ред да се пробвам през тесняка. Следвайки напътствията на Цецко пробвах да се напъхам. Как ли не се въртях, как ли не подхождах....а с главата напред и лявата ръка напред, а с дяснята, а наляво, а надясно.....а с краката напред...не става и не става... Даже се запирах и натисках с краката в срещуположната страна, но уви...гръдният ми кош не искаше да премине. Дупката не ме пускаше да се насладя на скритите в дълбините и красоти. Вихрен заяви, че той, бидейки доста по едър от мен, изобщо няма и да се опитва. Стефи, въпреки, че почти сигурно щеше да мине, прецени, че щом по голямата част от групата не може да продължи, то няма смисъл от начинанието. Така лека полека взехме да се изнизваме през теснотиите, към изхода. Цецко пъшкайки и обяснявайки ни, че в същност не е толкова тясно излезе през тесняка и ни последва. Крис някак ни посрещна, без голямо учудване, че толкова бързо излизаме. Разказахме му набързо за случилото се, след което падна голям смях и доста цветни благословии по адрес на Цецик. Крис каза, че е имал вътрешно усещане, че тука нещата не са баш, както Цецан ги разправяше  и за това е решил да остане отвън и да погледа малко сеир. Е оказа се много прав... И така с увесени носове, приведени глави и благославяйки Цецко поехме по обратният път. Преоблякохме се при колите, седнахме та хапнахме на слънце и предупредихме Цецан, в бъдеще да съобразява и преценява по-добре къде ни води. С това, така злополучното ни и комично приключение приключи и си тръгнахме със смесени чувства към вкъщи. Когато се прибрахме, изпратих снети координати и направена снимка на входа в картотеката на БФСп за попълване на липсващата информация. 

14.01 1 Духлата (БФСп N 0946) край с. Боснек Стрефан, Стефани, Юли, Рен, Цецо, Крис, Герасим (+Дани, Радо и Владо)  

Бяхме се разбрали няколко дни по рано, в събота, на 14-ти януари, с останалите, да направим една разходка из любимата ни Духла. Отдавна не я бяхме посещавали и определено нямахме търпение да полазим из красивите й галерии. И ето, че неусетно съботното утро дойде и ние заедно с багажа се натоварихме в колата със Стефани, Юли и Дани, и потеглихме към Пернишкото село Боснек. Бяхме определили, че мястото на срещата с останалите, ще е направо пред входа на пещерата. Пристигнахме в селото и преди да отидем при останалите, минахме през приемната на кмета, от който взехме ключовете за вход "А" на пещерата и записах в тетрадката от кой клуб сме, кой хора сме, в колко часа се очаква да влезем и респективно излезем от дупката. След, като свършихме тази работа, се отправихме към другите. Пристигнахме, преброихме се, че всички сме на лице и се преоблякохме в пещерните одежди. Тъкмо да влезнем и пристигна друга група от спелео клуб "Ъндърграунд". Заговорихме се с тях. Помолиха ни да оставим ключовете от вход "А" малко навътре, след като заключим, тъй като те ще влезнат от вход "Б" и ще излязат през "А". Така хем ще е заключено и няма да има опасност някой неоторизиран да влезе в този лабиринт, хем тяхната група ще може да излезе по всяко време, като след това ще заключат и отново ще промушат ключовете зад решетката. След, като се разбрахме, ние си направихме една обща снимка пред входа и хлътнахме в дупката. Беше доста забавно, тъй като бяхме голяма група, а и Стефани Карлова заснемаше видео за проникването. Така поетапно се провряхме през тесните входни части, минахме покрай "Аязмото", през зала "Сталактон" и най-после се поизправихме в първата голяма зала на Духлата- "Голямата зала" или по-известна, като зала "Уринария". От там се спуснахме през "Гърлото на Ада", минахме през зала "Носорог", "Телевизора" и се озовахме на "Рибката". Цецко предложи да се разходим малко срещу течението на реката, където по негови бледи спомени имало красив водопад. Голямо провиране падна из тая теснотия, та даже успяхме и да се понамокрим в студените води на рекичката. В крайна сметка достигнахме до мястото, където водата и тавана се срещнаха. Уви, обаче водопад, камоли пък и красив, така и не се появи. Цецко се позамисли и стигна до заключението, че явно не е тази рекичката. Нищо де. Пак си беше интересно да преходим и това направление. Върнахме се и след това разгледахме "Гранд каньон", "Приказки", Зала "Сталактони", и стигнахме при синтровите мазета, където се полюбувахме на "Свещниците". Решихме, че ни стига толкова лазене, пък и понеже времето бе доста напреднало, да се ориентираме към изхода. Все пак придвижването на голяма група, а и фото заниманията на Цецко отнемат доста време. И така отново през "Уринарията" и привходните части се появихме, дето се вика на белият свят, изморени, леко мокри и изкаляни, но пък доволни и щастливи. Ключът, както се бяхме разбрали с колегите от "Ъндърграунд", ни чакаше на уреченото място, след като те бяха излезли. Преоблякохме се в чистите и сухи дрешки, минахме през кмета да оставим ключовете и както се полага, тъй като бяхме зверски изгладнели, седнахме да хапнем в едно местно кръчме. Там, докато хапвахме и пийвахме, както се казва, направихме разбор на днешното проникване, раздумахме се за стари и весели спомени, посмяхме се и Цецко предложи, ако има желаещи, утре да ни заведе до пещера "Еловица". Същата била много красива и приятна. Само при входните части имало едно малко тесняче, ама не било проблем. Аз, Стефани, Вихрен и Крис се оказахме свободни за утре, та решихме, че ще я посетим. След ресторанта се сбогувахме с останалите и тръгнахме, към вкъщи.    Цялото проникване, можете да видите в заснетият от Стефани Карлова видеоклип, който е публикуван в YouTube. 

08.01 1 "Водната пещ" (БФСп N 0204) в землището на с. Липница Стефан, Рен, Герасим (+ Стефани и Йоана)  

От няколко дни ни се въртеше в главата да посетим пещера "Водната пещ", намираща се в землището на Ботевградското село Липница. "Пуснахме мухата" и на останалите. Желаещите да участват, освен нас, бяха Вихрен, Герасим и Йоана. Те решиха да направят една нощувка на палатки, в събота вечер, в покрайнините на въпросното село, а ние да се присъединим към тях в неделя сутринта.                         Сутринта на осми станахме рано, натоварихме предварително стегнатият багаж, метнахме се в колата и потеглихме. Вихрен ми бе пратил още снощи координатите на лагера. Намерихме ги бързо. Бяха опънали палатките на една прекрасна полянка, точно до оброк "Св.Св.Петър и Павел". Свежото неделно утро, както и прогнозата за времето, обещаваха един прекрасен ден. Те тъкмо се бяха събудили и заедно хапнахме, събрахме бивака, натоварихме се по колите и тръгнахме към пещерата. Пристигнахме относително бързо до отбивката на асфалтовият път, с координати: 42.9983727  23.7580010, където оставихме колите и тръгнахме по черният път, водещ към дупката. Същият е добре обозначен с табелки. Повървяхме около 1.1 км. по него, но става и за по висока кола, и стигнахме до една рекичка с водохващане. Прескочихме рекичката и натам продължихме, но вече по пътека. Пътечката постепенно набираше височина. По едно време отдясно, при едно разклонение на пътеката, забелязахме табелка "за водопада", подминахме я и продължихме направо. Обаче, взехме решение на връщане да се отбием. Бяхме изминали около 650 - 700 метра от рекичката и се озовахме пред входа на "Водната пещ". Координатите и се оказаха точни, а и до нея, пътеката бе добре отъпкана и маркирана. Тъй, като имаше доста хора на полянката пред дупката, взехме решение, че един от нас трябва да остане пред пещерата и да пази багажа. Тъй, като Рен вече беше влизал, предложи той да е този някой. Преоблякохме се и влезнахме. Пещерата е изворна и е с дължина 1100 м. Има два етажа, като горният е сух. Определено е красива и богата на образувания. Най-много ни впечатлиха "Носорога" и "Птеродактила". По едно време достигнахме непреодолимо за нас стеснение. Тавана бе надупчен от свредла и толкова много се сниши и се доближи до водата, че решихме, че това е краят на дупката. После чак разбрахме, че това е бил полусифона. Преди, пред него е имало оставена мотика, с която се е изгребвал натрупалият се в най-тесният участък, около 2 метра, пясък и чакъл и се е продължавало нататък. При нашето посещение, обаче от мотиката нямаше и помен. Решихме да се връщаме и да хвърлим едно око на горният етаж, в който обаче се качих само аз. Към него водеха три последователни метални стълби. При първата има и въженце за придържане. След тях малко лазене и малко красоти. Тъй, като другите ме чакаха, не се мотках много и се върнах при тях. Разказах им набързо и излязохме от дупката. Рен ни посрещна заедно с едно любопитно и усмихнато момченце, което бе забавлявал с "въжени радости" покрай входа. Явно не му е било скучно, докато ни е чакал. На връщане минахме и през водопада, който за съжаление не течеше, но се оказа интересен, а зад него имаше и една малка пещера. Би било хубаво в ранна пролет да го посетим отново и да го видим в цялата му прелест. Погледнахме часовниците и понеже времето бе напреднало, а зимните дни къси, хукнахме към колите, като се върнахме по същият път.          За посещението на пещерата, бе заснет видеоклип от Стефани Карлова, който е публикуван в YouTube.

07.01 1 "Соломоновата пещера" (БФСп N 0693) в землището на с. Зверино. Стефан, Рен, Герасим (+ Стефани и Йоана)  

          Ровейки се из картата и картотеката на БФСп за пореден път, в търсене на интересна пещера, която да посетим, се сетих, че съм чувал добри отзиви за „Соломоновата пещера“ при село Зверино. Веднага я намерих и прочетох, че същата е богата на много и разнообразни образувания. Дължината и е 146, а дълбочина 49 метра. Тази информация ме спечели и след, като я споделих с останалите, заедно със Стефи, Вихрен, Герасим и Йоана решихме да я посетим. В описанието прочетох, че единият изходен пункт за достигането и е село Зверино. Но тъй, като знам от първа ръка, че от там преходът е тежък и дълъг, реших да си облекчим прехода. След, като прегледах картата, намерих най-удобният маршрут до нея. Разбрахме се денят да е 7-ми януари. Аз и Стефи решихме да пътуваме сутринта, а останалите да отидат от 6-ти вечерта и да нощуват на палатки, в близост до избраният изходен пункт.

          И ето, че съботната утрин дойде. Натоварихме в колата приготвеният от вечерта багаж и тръгнахме в посока връх „Околчица“. Бяхме се разбрали с останалите да се срещнем на една отбивка в близост до една изоставена вече кошара, с GPS координати 43.1350300  23.5851611, намираща се на републиканският път III-1004, тръгващ от село Челопек, към връх "Околчица". Когато пристигнахме установихме, че палатковият им лагер е на поляната под отбивката. Заварихме ги да закусват наобиколили плътно огъня.  Разказаха ни, че са измръзнали доволно през нощта, която е била много ясна и студена. За това свидетелстваше дебелият пласт скреж покрил палатките и все още сенчестата поляна. Не беше учудващо, все пак бе януари месец. След, като закусиха им помогнахме да съберат лагера и след, като приготвихме нужният ни за проникването инвентар и личен багаж, се натоварихме като катъри с раниците и прониквачните торби и тръгнахме към дупката. Поехме пеша по черен път в западна посока, от който при първата височина се отклонихме в ляво и поехме по пътека. Тук вече слънцето бе напекло и ни гледаше весело от ясното синьо небе. Започнахме да се загряваме и да сваляме якетата. При следващата височина пътеките отново се разделиха. Погледнахме координатите и решихме да поемем по дясната пътека. Тя обаче не се движеше в правилната посока и ние поехме направо през гората, която бе осеяна с едри скални късове. Да речем, че бе „карна гора“, ако разбира се, можем да направим аналогия от понятието „карно поле“. Преминахме я бързо, тъй като разстоянието бе кратко. От другата и страна излязохме на обширни ливади, представляващи същинско „карно поле“. Те се простираха в подножието на известният връх "Яворец"-1273 м.н.в. Продължихме по тях водени от GPS координатите, като се движихме на зиг-заг между храсталаците и се опитвахме да държим посока леко по диагонал и в ляво. В краят им излязохме на черен път. Продължихме по него и скоро излязохме и при една чиста от досадни храсталаци поляна, намираща се в подножието на връх "Соломонова могила" - 1050 м.н.в.. Тук пътят се раздели на две. Ние поехме по дясното разклонение, спрямо координатите, а лявото отиваше към една самотна постройка в далечината. Повървяхме по пътя и след като изкачихме височината, тръгнахме косо през гората. Тук отново се сблъскахме с храсталаците, тъй като подлесът бе доста гъст и неприятен. С приближаването на върха, приближавахме и до входа на дупката. Разпръснахме се да го потърсим и скоро Герасим се провикна, че го е намерил. Бързо се събрахме при него. Входът се откриваше в един изключително малък въртоп насред гората. Починахме си, пийнахме водица и започнахме да се преобличаме в пещерните одежди. След това екипирахме и проникнахме в пропастната пещера. В потвърждение на описанието, дупката наистина се оказа красива и окичена с разнообразни по вид и форма образувания. Направихме си по някоя снимка, разекипирахме и се преоблякохме в чистите дрехи. Хапнахме набързо и скроихме план, как да избегнем „храстинга“ на връщане. Спуснахме се директно към черният път и тръгнахме по него в обратната посока. С тази разлика, че вместо през ливадите, продължихме по него с намерението, че същият ще ни изведе при „Окопа“, който представлява проход сред големите скални късове в гората и който щеше да ни изведе при разклонението, при което бяхме поели през гората на отиване. Е да, ама не, както някога бе казал Петко Бучаров. Пътят рязко стана на пътека. Поехме по нея, а тя пък бързо се стесни и започна да изчезва насред гъсти храсталаци и трънаци… Ясно беше, че отново ни очаква „любимото“ ни провиране през тях, а натоварени като катъри, то щеше да е още „по-приятно“. Рен тръгна да търси проход сред храстите и изведнъж се спъна в едно коренище. Така лошо падна и се изтъркаля, че всички доста се уплашихме. Слава Богу, нищо му нямаше и   лека-полека, притеснението премина в дружен смях. След като се окопити, водени от него и Герасим, започнахме с „храстинга“ и след десетина минутки, наистина се добрахме до въпросния „окоп“. От тук нататък беше лесно. Преминахме го бързо и той наистина ни изведе на пътеката в началото на маршрута. От там, бързо се добрахме до колите и поехме към дома.

06.01 1 "Чърналевица" (БФСп N 2493)
"Правата пещера" (БФСп N 5334)
"Хайдушката дупка" (БФСп N 4947)
в землището на с. Лютиброд
Стефан (+ Стефани без куче Тара)  

Отдавна, при едно наше посещение до Черепишкия манастир, бяхме забелязали една информационна табела, на която пишеше Екопътека „Просечен камик“ и бе изобразена проста схематична карта. Това събуди любопитството ни и съответно веднага проверихме, какво ще ни каже по въпроса „чичко Гугъл“. Останахме доволни от резултата и естествено, взехме решение, че задължително трябва да я посетим някой ден.

          И ето, че една петъчна сутрин, след като се събудихме и установихме, че времето навън е прекрасно, а ние сме свободни, решихме, че този ден е дошъл. Стегнахме набързо една малка раничка, качихме се в колата и се отправихме към село Лютиброд, от където започваше екопътеката. Бяхме решили, че ще се ориентираме на място и няма да проучваме предварително нещата. След, като пристигнахме в селото, точно на кръстовището на центъра, това което се намира срещу известното скално образувание „Ритлите“ , видяхме табелка, на която пишеше Екопътека „Просечен камик“.  Завихме надясно на кръстовището и тръгнахме из селото водени от табелките. Улиците ставаха се по-стръмни и по-тесни, а накрая се превърнаха в черен път, който изведнъж свърши при една стара къща, в началото на една въз стръмна поляна. Натам продължаваше стръмна пътека. Явно това бе началото на екопътеката. Видяхме, че координатите са 43.1016911 23.6264369. Оставихме колата, взехме раничката и тръгнахме нагоре. Минахме покрай един каптаж, при който пътеката стана доста по равна и след малко започнаха да се виждат и първите скали. Точно там бе и информационното табло, маркиращо началото на екопътеката. Почти веднага видяхме и въпросният просечен камик, който бе дал името на пътеката. Представляваше един доста внушителен и просечен в скалата проход. От него се откриваше уникална гледка към Черепишките скали и виещата се в ниското река Искър. От информационното табло, поставено в близост, разбрахме, че през изсеченият в древността проход в скалата е преминавал важен римски път, а в близост се е намирала крепост, носеща днес името „Шишманово кале“, охранявала прохода. Направихме доста снимки и продължихме по пътеката. Доста бързо достигнахме и до самата крепост, от която за съжаление са останали само руини, но пък от най-високата и точка, отново се откриваше прекрасна гледка. Седнахме да и се полюбуваме на специално поставените за целта пейки, сипахме си по чаша чай от термоса и отворихме картата. От нея видяхме, че наоколо е пълно с малки пещерички. Казахме си, че не сме облечени подходящо, но пък, ако някоя се окаже на пътя ни ще я разгледаме. Все пак имахме в раничката два челника. Тръгнахме да разглеждаме крепостта и околностите и и така, съвсем случайно и поетапно  попаднахме на няколко малки пещери. Освен тях, точно под крепостта, имаше и още една малка и проходна дупка, която заради прекалено оскъдните си размери, не е картотекирана. Но да ви разкажа за останалите. Първата дупка на която се натъкнахме, бе една супер къса, само дванадесет метра, и с нищо не впечатляваща дупка. Проверихме в картотеката по поставеният на входа и номер „4947“ и установихме, че името и е „Хайдушката дупка“. След това попаднахме на входа на друга дупка, която за наше щастие, се оказа малко по интересна от предишната. На входът и бе написан номер „5334“. Проверихме го и видяхме, че това е „Правата пещера“.  С дължина осемнадесет метра, тя се оказа с права и проходна галерия, явно дала името и. От единият и вход се откриваше страхотна гледка към полуострова, носещ името „Заград“. След, това попаднахме на една слизаща по склона пътека. Тръгнахме по нея и тя ни заведе до входа на една интересна дупка, която установихме, като „Чърналевица“, с БФСп№ 2493. Разгледахме я и определено  и се "изкефихме". Тя се оказа проходна и с дължина само двадесет и девет метра, но чарът и идваше от нейните три входа. Гледани отвътре, горните два бяха  доста фотогенични. А пък от долният, отново се откриваше красива гледка. Тъй, като зимните януарски дни са твърде къси, слънцето започна да залязва и навън взе да става студено. Рекохме си, че е време да приключваме с разходката и поехме обратно, към колата, която ни чакаше там, където я бяхме оставили по рано.

03.01 1 "Големият змиярник" (БФСп N 3034) и
"Очите" (БФСп N 1648)
Стефан (+ Стефани без куче Тара)  

Тъй, като в края на изминалата 2022г., със Стефани, бяхме гледали едно клипче в YouTube, в което видяхме, че близо до Ботевградското село Липница, се намират две много атрактивни малки пещери. Доста ни заинтригуваха и започнахме да кроим планове за посещението им. Почнахме да разглеждаме по картите, в hinko, Caves4at, както и в картотеката. За съжаление обаче координати липсваха. Ориентирахме се, горе-долу по публикуваните в тях местности и от гледаното клипче. Решихме, че вече сме готови с нужната ни за откриването им информация и проверихме каква е прогнозата за времето за трети януари, който се падаше вторник, тъй като тогава бяхме свободни. За щастие, времето за този ден щеше да е хубаво и зачакахме да настъпи моментът.                    Ето, че дойде и денят, който още от сутринта бе слънчев. Хапнахме, лека полека стегнахме багажа, метнахме се заедно с него в колата и отпрашихме към набелязаната цел. Докато пътувахме, взехме решение да заснемем и ние един видеоклип. И ето, че усилията ни за разучаване на точното място дадоха плод и се озовахме на отбивката с пейка и прекрасна гледка в местност "Пожарака". Тя се намира в близост до село Липница и е с координати: 43.0111494  23.7529336. Тук оставихме колата. Времето определено бе прекрасно. Яркото слънце ни осветяваше с топлите си лъчи, а небето бе ясно и синьо. Полюбувахме се на красивата гледка и поехме пеша по асфалта в посока село Липница, тоест от там от където бяхме дошли. Минахме покрай маркираната с табелка пътечка за пещера "Козарника" с БФСп№ 0206 /координати на началото на пътечката: 43.0115210  23.7517484/ и след малко стигнахме до началото на пътеката за двете пещери. Тя е маркирана с жълта маркировка и започваше от тези координати: 43.0121391  23.7513642. Поехме по нея през гората и след съвсем леко спускане се озовахме при руините на "Стражевата кула", за която бяхме гледали в клипчето.. Разгледахме я набързо и продължихме по пътеката маркирана с жълта боя. След едно по стръмно спускане се озовахме пред първата пещера по маршрута - "Големият змиярник", с БФСп№ 3034, която е известна също и като "Липнишка проходна". Веднага снехме координатите на входа, намиращ се до пътеката. Тя се оказа светла пещера с три хоризонтални и един вертикален вход, а общата и дължина бе само 26 метра. Доста красива и фотогенична конфигурация бих казал. Разгледахме я, понаснимахме я и продължихме по пътеката. След едно доста стръмно спускане, пътеката зави наляво, след петдесетина метра движение по равно, взе да се изкачва и ето ни пред пещера "Очите" с БФСп№ 1648. Веднага снехме и нейните координати. Пещерата бе с дължина само 30 метра, но тук не е важна тя. Тук интересното са двата входа на пещерата. Гледани отвън изглеждат досущ като очи. Гледани отвътре обаче, спрямо гледната точка, изглеждат не само, като очи, но и като поредица от три арки, тъй като малко по навътре има една колона, която държи свода. Общо взето, невероятна красота. Понаправихме доста снимки и дълго време не можахме да се отлепим от това вълшебно и живописно местенце. След, като приключихме с любуването и снимането, се върнахме до колата по същата пътека. Тъй, като дните през януари са доста къси, слънцето вече бе тръгнало да залязва и гледката при пейката бе още по красива. Седнахме и докато и се наслаждавахме, хапнахме и изчакахме, докато слънцето се скри зад баира. След, това се метнахме в колата и тръгнахме, към дома.                                        От вкъщи изпратих снетите координати в картотеката на БФСп, за попълването на липсващите данни.                         За тази прекрасна разходка, бе заснет видеоклип от Стефани Карлова, който бе публикуван в YouTube.