Експедиционен дневник на ПК "Искър" за 2024 г.

Експедиционен дневник за 2024 г.

дата брой дни проява, район, обекти

участници от П.К. "Искър" и други.

 организатор   бележки  
04.02. 1 Пропастна пещера БФСп № 0356 "Свърдело" в землището на с. Бов. Стефан, Юли и Дани. П.К. "Искър"- София Цялостно проникване.
04.02. 1 Пещера БФСп № 1310 "Църквето", в землището на с. Брезе. Цецо, Крис, Иво Тачев, Таната и Мария Златкова. П.К. "Искър" - София и СС "МОЕРПА" Цялостно проникване.
16-18.02 3 Духлата - тренировъчна спасителна акция Цецо, Мушморок, Митко Кожухаров, Ду Пещерно спасяване  
18.02. 1 Пропастна пещера БФСп № 5795 "Тарапаната", в землището на с.Оселна. Стефан и Дани. П.К. "Искър" - София Цялостно проникване.
10.03. 1 Пещера БФСп № 0511 "Темната дупка" в землището на с.Гара Лакатник. Юли, Дани и Иван. П.К. "Искър" - София Проникване срещу течението на реката, до сифона.
15.03. 1 Пещерите с БФСп № 4011 "Бодурова дупка", 5101 "Прашната бърлога", 5102 "Глинестата пещера" и 5232 "Стъпалата" в землището на с.Оплетня. Стефан П.К. "Искър"-София Проникване в пещерите. Снемане на координати на пещера "Стъпалата" и заснемане на снимки на входовете на всички изброени, които изпратих в картотеката на БФСп, за попълване на липсите.
16.03. 1 Пещера БФСп№ 0511 "Темната дупка" в землището на с.Гара Лакатник. Юли и Дани П.К. "Искър" - София Проникване, към "Трапезарии".
27.03. 1 Пещера БФСп № 2472 "Сухи печ (Козарника)" в землището на с.Гара Орешец. Стефан, Стефани, малката ни дъщеричка Симона и баба и Теменужка. 

П.К."Искър" ‐ София 

(Семейна)

Проникване в пещерата и заснемане на видеоклип, който ще бъде качен в YouTube. 
29.03. 1 Пещера БФСп № 1381 "Зиданка" в землището на село Гара Лакатник. 

Стефан ‐ П.К."Искър"‐София и Коста и Никола от П.К. "Хеликтит"‐София. 

П.К."Хеликтит"‐София и П.К. "Искър"‐София.  Съвместно проникване до новооткритите зала "Анастасия", "Стъпалата" и зала "Слава". Също така, установяване на точното местоположение на опасен камък, по сигнал отнпещерняци от П.К."Хеликти"‐София, вземане на размери и отстояния от стените на галерията и заснемане на снимков материал. Извършване на оглед и набелязване на мерки за обзопасяването му. Същият се намира в блокажа, малко след "Арматурите" и подпира "Капака на саркофага".
09.04. 1 Пещера БФСп № 0176 "Темната дупка", екопътека "Тектонски гребен‐Калето", водопад "Скока" и скално образувание "Купените" при село Реселец. Стефан и Стефани. 

П.К."Искър"‐София 

Заснемане на видеоклип от Стефани Карлова, които ще бъде публикуван в YouTube. 
12-14.04   Пролетен сбор "Орлова чука" Мушморок, Цецо, Ду, Крис (+Мая) ПК "Академик" и ПК"Приста" - Русе  
14.04. 1 Пещера БФСп № 0868 "Ръжишката пещера", при Гара Лакатник.  Стефан  П.К."Искър"-София  Проникване само в хоризонталната част, без спускане по отвесчето. При "Тавана" се забелязват значително количество прилепи, както и в страничната галерия при отвеса. Прилепите явно избягват другите части заради големия наплив на туристи в тях, тъй като са по лесно достъпни.
28.04. 1 Пропастна пещера БФСп № 0964 "Меча дупка" при м."Меча поляна" на село Искрец.  Стефан и Иво Тачев  П.К."Искър"-София и СС "МОЕРПА"

С Иво Тачев, отдавна се каним да се разходим до района на бившето село Меча поляна, което към момента е махала на село Искрец. И така лека-полека този ден дойде и с Иво се разбрахме да се чакаме около 09:00ч. в неделя- 28-ми април, пред гарата на гр. Своге и от там да поемем към Меча поляна, като си поставихме за задача да се спуснем в пропастната пещера „Меча дупка“ с БФСп№ 0964, където да разгледаме скритите в нея красоти, а след това да потърсим входа на наклонената пещера „Студеница“ с БФСп№ 1338, която от откриването си през 1976г., е така да се каже в не известност.

        Неделното утро ме посрещна с ясно синьо небе и обещаваше един прекрасен ден, което се потвърждаваше и от метеорологичната прогноза. Понеже бях стегнал и натоварил багажа от предишният ден, около 08:40ч., се метнах в колата и тръгнах от Гара Бов, към Своге. Влакът на Иво пристига в 09:05ч., взехме нещо за хапване, вода и кафе, и тръгнахме. Около 10:00 ч. вече бяхме в края на Меча поляна, където оставихме колата на една много приятна полянка с GPS координати: 43.0136071 23.2754169. Нарамихме багажа и водени от GPS-a, тръгнахме по едва забележимият и вече доста обрасъл път през гората. За около пет минути стигнахме до ясно изразено сухо и каменисто дере, което се изкачва стръмно нагоре. Координатите на началото му са: 43.0128920 23.2735330. Поехме, лека-полека нагоре по него и след около 180 метра достигнахме до една самотна и открояваща се скала. Същата бе висока около 7-8 и широка около 12-13 метра. Заобиколихме я от дясно и тръгнахме нагоре по стръмният сипей. След около 60 метра изморително катерене, изразяващо се в стъпка нагоре и свличане две надолу,се добрахме до основата на скалният венец. От там, тръгнахме в ляво под него, по стара и обрасла пътечка и след около 20-тина метра бяхме пред входът на „Меча дупка“, чиито координати са: 43.0141800 23.2710600. Хвърлихме тежкият багаж в преддверието му и седнахме да си починем след тежкото изкачване. След това пийнахме вода, хапнахме леко и почистихме с триончето храсталаците пред входа. Преоблякохме се в пещерните одежди, намъкнахме „джаджите“, обадихме се на Калоян за контрола и около 12:00ч. потънахме в пещерният мрак. Веднага след входът, слязохме “на класика“ през праг с дълбочина около 2.5 метра и поехме по тясна и висока галерия. При началото на красивите образувания, започна да става отвесно. Тук според описанието се спуска  „на камина“, но ние, понеже носехме 40 метрово въже, а и за по сигурно, решихме да го екипираме. Вързахме една лентова примка, малко по-високо през образуванията и една малко по-надолу, през един издаден скален ръб, приличащ на цепка и се спуснахме надолу, като се държахме по-вдясно, тъй като е по-широко. Долу бе една висока и широка около два метра малка зала. Тук имаше леко изкачване, от което започваше малко тясно спускане надолу, с дълбочина около два метра . Организирахме едно прехвърляне, с лентова примка, на камъка в най-високата му точка  и се спуснахме надолу, като тук нямаше нужда да използваме въжето. Достигнахме първото стеснение, точно до едно красиво синтрово езерце, заобиколено с образувания. Това стеснение бе обозначено на картата като първият, от общо три сифона. Точно преди него имаше забит един, силно ръждясал и амортизиран самоделен клин с халка. Явно останал още от откриването на пещерата. Преминахме стеснението и от другата му страна, се озовахме в една постепенно разширяваща се, леко наклонена и обкичена с красиви образувания зала. В дъното и се забелязваше началото на отвес. Организирахме две прехвърляния, отново с лентови примки, на солидните и удобни за целта образувания и се спуснахме надолу. Оказа се, че в самото начало е леко отвесно, а надолу е просто силно наклонено, но тъй като е доста хлъзгаво, определено си трябва въженце. На дъното на този отвес, преминахме през едно вертикално стеснение, което се спусна още около два метра надолу. Тук използвахме въжето само за придържане. Оказахме се в равна, висока и широчка заличка. Тук 40-метровото въже свърши, но според картата следваше хоризонтален участък. В дъното на залата бе и второто стеснение, обозначено също като сифон на картата. Преминахме през него без проблем и продължихме нататък. Галерията бе висока около 4 и широка около 2 метра. По стените висяха малко, но красиви образувания. В края на тази галерия се прецедихме и през третото и последно стеснение. Едвам преминахме с „джаджите“ и продължихме по подобна на предишната галерия. Тук подът вече бе покрит с малко, но пък лепкава кал, по която личаха много следи от ботуши. В дъно и се озовахме в красива и обсипана с образувания зала. Пред нас зееше отвора, на обозначената на картата пропаст. По стените бе пълно с красиви коралити, дендрити и млечно бели кристали, които Иво определи по-скоро, като калцитни, отколкото арагонитни.  Направих им доста снимки, след което организирахме две закрепвания, през три удобни за целта образувания, вързахме едно 14 метрово прусече и се спуснахме надолу. Стените продължаваха да са обсипани с красивите бели кристали и коралити. За съжаление бяха доста опипани с кални ръце, но все пак си бяха готини. В края на въжето, галерията стана доста по-полегата, но подът бе в дълбока до глезените и много лепкава кал. Въпреки, че според картата, тук трябваше да е края на дупката, галерията продължаваше да се спуска надолу. За наше щастие, въже не бе необходимо. Спуснахме се още поне 25-30 метра надолу, като по стените и висяха красиви образувания. На едно място, в дясно долу, имаше много изкаляна бяла част. След нея достигнахме дъното. Тук имаше изключително красиви финни арагонитни кристали, израснали върху бяла основа. Дето им викат „стъкларийки“. Те, разбира се, също бяха подложени на усилена фото сесия от моя страна.  Според описанието дупката бе с дължина 142 и дълбочина 55 метра, но на мен ми се стори по-дълга. Иво каза, че нищо чудно и да е така, тъй като на времето са ги мерили по прогресия, а не по реалната им дължина. В крайна сметка, до дъното, бяхме използвали 7 лентови примки, с карабинери за тях, едно 40 метрово въже и един 14-метров прусек. Поехме нагоре и след като разекипирахме, около 15:00ч. бяхме отново пред входа. Преоблякохме се и прибрахме инвентара.  След, като малко си починахме и пийнахме водица , тръгнахме да потърсим и следващата цел за деня,  а именно наклонената пещера „Студеница“. Разбира се,  без инвентар, за да не я уплашим. Според картата и, тя трябваше да се намира на площадка в горния край на  скалният венец, в дясно от входа на „Меча дупка“. Тръгнахме по една стара и едва забележима пътечка, която се движеше точно в желаната от нас посока. При първите скали „ударихме на камък“, след това преминахме един широк и стръмен улей и от другата му страна забелязахме площадка, точно каквато търсим. Сред  храстите тъмнееше отвор в скалите. Слязохме при него и го разчистихме с триончето, същият бе с леко триъгълна форма и с височина около 70 и широчина около 60 сантиметра. Иво светна с челника в него и определи, че това  е търсената от нас дупка. Според описанието, същата бе с дължина 34 и дълбочина 12 метра и уж няма нужда от инвентар. Обаче определено наклона бе доста голям и решихме, че въже си трябва. Тъй, като времето бе напреднало, а и не ни се обличаше отново в калните пещерни дрешки, решихме да оставим проникването в нея за друг ден. Иво сне координатите на входа, които бяха: 43.0144680 23.2720289, а аз му направих няколко снимки за картотеката. Направихме една импровизирана пирамидка от камъни над отвора и се върнахме при входа на „Меча дупка“. Нарамихме багажа и около 16:30ч. се запътихме към колата, като минахме по същият път. Слизането по стръмният сипей, а след това и дере, се оказаха също толкова неприятни, както и изкачването по тях. Така, лека-полека, за около половин час, около 17:00ч. бяхме при колата. Натоварихме се, заедно с багажа, и тръгнахме към Своге. Около 18:00ч. оставих Иво на гарата и след около двадесетина минутки се прибрах на Гара Бов. Очакваше ме най-неприятната, но изключително важна задачка…прането на инвентара и на калният пещеризон…

10.05. 1

Проведен теренен обход в района на махалите "Бирова орница" и "Радеш" на село Гара Лакатник. Открити две неизвестни до момента малки пещери- едната пропастна, а другата хоризонтална.

/"Ментата" и "Зарковата дупка"/

Стефан П.К."Искър"-София.

Резултати от проведен успешен теренен обход, в района на махалите „Бирова орница“ и „Радеш“ на село Гара Лакатник, на  10.05.2024 година.

          Бяха открити две неизвестни до момента пещери за картотеката на БФСп, от които едната пропастна, а другата хоризонтална.

          Първата се намира в района на махала „Бирова орница“ на гара Лакатник, в нещо като цепка в скалите, на най-високата част на възвишението, намиращо се от към къщата с огледалото, която е на пътя от гарата, към село Лакатник. Тя е с GPS координати: 43.0787631 23,3909691 и пред нея е удобно да се остави колата. Също така, до възвишението преминава и пътеката за хижа „Тръстеная“, която е маркирана с червено-бяла маркировка. Дупката представлява малка пропастна пещера, с обща дължина около 20-22 метра и отрицателна денивелация от входа около 10-тина метра. Инвентар не е нужен, тъй като отвесът се заобикаля, чрез преминаване през малко по-тясна и низходяща част, намираща се от лявата му страна. Широчината на галерията и е такава, че човек се движи свободно, а в дъното и преминава в непреодолима за преминаване цепка и задънва. Наблюдават се малко на брой и малки, като размер дендрити. Надморската височина при входа е около 665 метра. Входът и се намира в смесена широколистна гора. Получих информация за нея от местният жител и спасител от отряд „Лакатник“ на ПСС Емил Ангелов – Ментата и поради тази причина, реших да я кръстя на него, а именно „Ментата“. GPS координатите на входът и са: 43.0781391 23.3920300.

         Втората се намира в района на махала „Радеш“ на Гара Лакатник, в по-горната част на висок около 8 до 10- метров леко наклонен скален венец, намиращ се в смесена широколистна гора. Най-удобният подход за достигането му е през една дълга около 20 и широка около 3 метра скална ниша. Самата пещера е хоризонтална и леко възходяща, като общата и дължина е около 15-тина метра. Височината на галерията и варира от около метър, до около 3 метра, а широчината и е около 1.5 до 2 метра. В нея се наблюдават малко натечни образувания. Получих информация за нея от местният жител Иван Зарков, който живее в махала „Радеш“ и поради тази причина реших да я кръстя „Зарковата дупка“. GPS координатите на входа и са: 43.0763680 23.3831649.

          Събраната информация е изпратена в картотеката на БФСп. Добре е в бъдеще тези две пещери да бъдат картирани от клуба. 

12.05. 1

Проведен обход в района на местност "Кошина падина", при Драгоманското село Мало малово.

/"Белушката"

Стефан П.К."Искър"-София.

Резултати от проведен успешен теренен обход в района на местност „Кошина падина“, намираща се в землището на Драгоманското село Мало Малово, при който бе открита неизвестна към момента пещера за БФСп.

Разказ за това, как в търсене на една уж известна пещера, открих  друга неизвестна такава.

 

          На 12.05.2024г., реших да се разходя в района на Драгоманското село Мало Малово и да направя един теренен обход, с цел откриването на единствената известна и картотекирана пещера в землището на селото, а именно „Пещерица“ с БФСп № 4769. Информация  за нея ми бе споделил Константин Стоичков от П.К.“Хеликтит“-София, във връзка с разходката ми на 31-ви март, тази година, до връх Големи връх, висок 1179 метра в Чепън планина и до Маломаловският манастир. Та, тогава Коцето ми сподели, че през далечната 2001 година, техният клуб са я открили и картирали. Дори ми изпрати описанието и картата и, публикувани в клубният им годишник от това време. За съжаление обаче няма известни GPS координати и към момента пещерата е така да се каже в не известност. Тогава направих бегъл опит за откриването и, който уви не бе успешен. Та днес реших, че е настъпил момента отново да я потърся. Сутринта бе слънчева, но прогнозата за времето вещаеше гръмотевична буря около 14:00ч. За това станах по рано и около 08:30ч. натоварих багажа в колата, взех с мен куче Тара и потеглихме към Мало Малово. Взехме разстоянието от Гара Бов до там за около 50тина минутки. Времето тук, за сега, бе слънчево, но с леки облачета. Оставих колата на една поляна до гробището на селото и с Тара тръгнахме в посока големият оброк, намиращ се в близост до манастира. Според описанието на Хеликтитци, от тук трябваше да се изкача по възвишението, намиращо се в дясно от манастира и да се спусна право надолу към следващото, по-ниско възвишение. Около 30тина метра, преди нивото на отсрещното възвишение, на надморска височина 950 метра, на сред обезлесена местност, в голям склонов въртоп, трябваше да се намира търсената от мен пещера. Погледнах картата на “OruxMaps” и “bgmountains”, и след като стигнах нужната надморска височина, започнах да претърсвам района. Според нея местността се наричаше “Кошина падина”. Въпросният район се оказа доста обширен и определено не се връзваше с описанието. Обезлесеното и голото пространство, след  23 години отдавана се бе превърнало в гора и гъсти храсталаци.  Само тук-там беше останала по някоя малка полянка. Голямо завиране из храстите падна, но следа от дупката нямаше… Забелязах, че в далечината, от към североизток се задават доста черни облаци, но все още бяха доста далеч, за да се притеснявам. Изведнъж, излизайки от млада горичка на една полянка, в доста голяма близост до въпросното второ възвишение, се натъкнах на тесен и вертикален отвор в земята. Обаче, това определено не бе “Пещерица”. Оставих раницата, сложих си каската с осветлението и чифт ръкавици  и супер лесно слязох “на камина”. А Тара остана да ме чака до раницата. Дълбочината му бе около 2.5 метра, а в дъното му имаше хоризонтално стеснение, от което ясно се забелязваше, че галерията след него се разширява и тръгва в западна посока. Промуших се лесно през него и галерията постепенно се разшири, както в хоризонтално, така и във вертикално отношение. От клекнало, преминах в изправено положение, а от стените и тавана висяха и образувания. По пода се забелязваха и дендрити.Тук се забелязваха и следи от изкопна дейност, която обаче може и да бе от иманярски подбуди. Продължих по галерията и същата се оказа с обща дължина около 40тина метра, като в краят и имаше заличка с бял таван и образувания, която за съжаление обаче, задънваше в непреодолимо и кално стеснение. Там, леко в страни се бе скатал един прилеп, които висеше от един тънък като въженце корен. Изглеждаше като гимнастик… Явно се мислеше за Данчо Йовчев. Снимах го, а след това направих стабилна фото сесия на цялата дупка, а след като излязох снех и GPS координатите на входа. Същите са 42.6928850 23.0597961. Тара си ме чакаше чинно, където я бях оставил и радостно замаха с опашка. Проверих отново в картотеката на БФСп, в сайтовете “hinko” и “caves4at”, но единствената известна и картотекирана пещера в района бе “Пещерица”. Значи тази бе нова и не бе известна. Реших условно да я кръстя “Белушката”, заради белият цвят на тавана и част от образуванията. Тъй, като все още грееше слънце и заплашителните облаци бяха все още далеч, реших да продължа с търсенето на “Пещерица”. Започнахме с куче Тара отново да се провираме из храсталаците и в по-младите части на гората в 950-метровата надморска височина. Обаче дупката не се появяваше… Не знам колко време сме се лутали, но залисани в търсенето, докато бяхме в една горичка, прозвуча силна гръмотевица. Сепнах се и бързо изскочихме на една близка полянка. Гъстите тъмни облаци бяха вече доста близо и се приближаваха с голяма скорост. От тях проблесна светкавица и последва силен гръм… Време беше да изчезваме бързо от тук и да се евакуираме към селото, където в колата, щяхме да сме в безопасност. На бегом, къде през гората, къде през поляни, а и от части по пътя с Тара за около няма и 15тина минути вече бяхме при колата и бързо се метнахме в нея. Облаците вече бяха затъмнили небето и в този момент започна да вали лекичко. Слава Богу успяхме да се измъкнем, дето се вика, сухи от ситуацията. Явно и този път не бе писано да видим тая ми ти “Пещерица”, но пък не бяхме капо, все пак открихме нова и красива дупка.  Доволни от разходката и откритието, поехме към дома, като по целият път валеше, като из ведро…

         По-късно, от уюта на дома, изпратих на Иво Тачев информацията за новооткритата пещера, която да въведе в картотеката на БФСп в графа “за картиране”. Ще бъде добре, ако в бъдеще тази дейност бъде извършена от нашият любим П.К.”Искър”-София.

          Извършил теренния обход и автор на текста и снимките Стефан Карлов.

17.05. 1 Пещера БФСп № 0154 "Параклиса", намираща се в землището на с. Заселе.  Стефан  П.К."Искър"-София.

          На 17-ти май 2024г., в късният следобед, около 18:00ч. ми се отвори малко свободно време и тъй като е супер близо до вкъщи, пък и до залез слънце имаше още два часа и  половина, реших да се разходя до пещера „Параклиса“. Тя е етажна пещера, с обща дължина 41 и положителна денивелация от входа 10 метра. С Юли бяхме ходили преди около пет години и тогава обстойно почистихме входът и, тъй като същият бе гъсто обрасъл в растителност. Най-вероятно отново бе станал за почистване и след като взех раницата, сложих в нея каската с осветлението, чифт ръкавици, триончето, мачетето, перфоратора и две степенки, които бях направил от винкел преди доста време. Поради това, че достъпът до вторият и етаж е по стара дървена и вече изметнала се и опасна стълба, предположих, че може да влязат в употреба. Метнах се в колата и се отправих към пещерата. Реших, че най-бързо и удобно ще стигна до дупката, като се отбих от пътя, изкачващ се към село Заселе и тръгнах по късото каменисто и спускащо се към горният ръб на известната в Гара Бов скала „Триъгълника“, от която по случай 3-ти март се спуска осемдесет метров трибагреник и чиито GPS координати са:  43.0202258 23.3451781. Оставих „Хонда“-та, нарамих раницата и тръгнах надолу по пътеката, тръгваща отляво на скалата. Тъй, като в началото има един скален и хлъзгав, в следствие обилните валежи тези дни праг, с височина около 1.2 метра, се спуснах  през него по оставеното за придържане прусече и продължих надолу. След около 200 метра, пътеката направи десен завой, спусна се по-стръмно надолу и след още 70-тина метра се свърза с тази идваща от Гара Бов и долният край на скала „Триъгълника“. Тук завих наляво и след около 60-тина метра се озовах пред входа на дупката, чиито GPS координати са: 43.021857 23.344576. Както и предполагах, същият бе така гъсто обрасъл в храсталаци, че изобщо нямаше и следа от това, че с Юли го бяхме окастрили стабилно преди време. На всичкото отгоре, скованата преди години дървена стълба, за която вече ви споменах и чрез която се осъществяваше качването на горният етаж на пещерата, бе паднала. Изкачих се по първият праг, висок около 2.5 до 3 метра и се проврях през храсталака до долният и  етаж, който е сух, прашен, без образувания и с дължина само 13 метра. Метнах раницата и извадих триончето и мачетето от нея. Запретнах ръкави и след около час бях готов с кастренето и почистването на входа. Огледах стълбата и видях, че има още хляб в нея, тъй като все още не бе изгнила. Пробвах да я изправя и да я поставя на предишното и място, но тя с времето така се бе изметнала, че стоеше на голямо разстояние от горният етаж, което водеше до нейната нестабилност и я правеше доста опасна. Може би и за това бе паднала. Реших да пробвам да я сваля и поставя на долният скален праг. За щастие там тя прилегна, както казват хората, като на свинче звънче и като на гъска вратовръзка… За по-сигурно укрепих краката и с камъни и я вързах с въженце, което намерих  в раницата, за два стърчащи отрязъка, които бяха останали от кастренето на храстите по-рано. Така стана доста стабилна и безопасна. Изпробвах я и отново се качих при първият етаж. Време бе да видя, как може да послужат двете степенки, които носех и чрез тях да стане по-лесно и сигурно изкачването до вторият етаж, който се намира на около четири метра височина от долния. Огледах подстъпа и естествените хватки и стъпки, и посредством перфоратора и четири анкера, ги поставих, там където липсваха такива. Изпробвах ги и воала, качих се с лекота на горният етаж. Обадих се на Юли по телефона и му обясних къде съм и какво съм направил за облагородяването на входа и подстъпа за проникване в дупката. Заедно решихме, в бъдеще, за по-голяма безопасност и удобство, да изградим постоянен парапет със стоманено въже. След разговора се вмъкнах да разгледам за пореден път вторият етаж, който е с дължина 29 метра и за разлика от долният е влажен и богат на образувания.. Още в самото му начало, същите са масивни, но за съжаление, може би заради близостта им до входа са сухи и започнали да изветряват, а за още по-голямо съжаление има и доста изпочупени от тях. Но въпреки това, все още са красиви и имат своят чар. На четиринадесетият метър от входа достигнах и до високият 7 метра и влажен вкаменен водопад. Изкачих се по него „на класика“, а в горният му край галерията рязко се стесни, а в началото и ме зарадва гледката на още образувания и три малки и красиви пълни с вода синтрови езерца. Преминах през тясната и дълга около три метра галерия, и в нейният край достигнах до стеснението, през което се достига до пет метровата пропаст и малката  крайна, красива, каньонообразна и влажна зала. За проникването в нея обаче си трябва въженце и „джаджи“, тъй като е гладко и много хлъзгаво. Казвам го от личен опит, тъй като при едно предишно посещение със Стефани, пробвах да сляза в нея „на класика“, ама се озовах в много неприятно положение…Добре, че Стефи бе отгоре и върза един прусек, та ми го подаде. С триста зора, като по някакъв чудодеен начин, както казва Мушмурока, бях успял да се задържа, запирайки се с все сила в срещуположните стени и смогнах да си организирам една импровизирана седалка, от за щастие висяща на коланът ми лентова примка и карабинер. С една ръка щракнах прусека през карабинера и чрез протриващ възел  се спуснах до дъното на заличката. После бе лесно, тъй като Стефи ми метна едни „джаджи“ и излязох безпроблемно. Както и да е. Понеже сега не бях подготвен за тая работа реших, че е време да излизам. Навън бе започнало прогресивно да се смрачава и бе време да се прибирам. Събрах нещата в раницата и по обратният път, за около няма и десет минути, бях при колата, а от там се прибрах в дома.

18.05. 1 Пещера БФСп № 3608 "Барутарницата", намираща се в землището на село Разбоище.  Стефан и Стефани  П.К."Искър"-София.

Кратък разказ за посещението ни в малката пещера "Барутарницата" с  БФСп № 3608, намираща се в землището на Годечкото село Разбоище.

 

             Бяхме Стефан и Стефани Карлови , денят бе събота 18-ти май 2024-та година.

          В този слънчев и топъл съботен ден, заедно със Стефи, бяхме тръгнали на разходка из Годечкия и Драгоманския край, където си бяхме набелязали да посетим няколко интересни места и да заснемем видеоклип за тях. Първо посетихме интересната средновековна църква „Св.Никола“, намираща се в село Калотина, която е построена по времето на Цар Иван Александър, през далечната 1331 година. Останахме доста впечатлени от нея и след това продължихме към следващата цел- Чепърлинския манастир „Св.Петка“. В манастира ни посрещна Богдан, който се грижи за него и ни разказа за историята на обителта. Беше много интересна и му благодарим от все сърце. От там продължихме и към крайната ни цел за деня, а имено Разбоишкия манастир „Свето Въведение Богородично“, който отстоеше на около 1.3 км. от Чепърлинския. Да спомена, че пътят до двата манастира бе черен, но здрав, равен и каменист. Е, в отсечката между двата манастира имаше участъци с по някоя локва, но те не се оказаха никакъв проблем. Тук в Разбоишката обител, си бяхме поставили още една задача и тя бе да посетим малката пещера носеща интересното име „Барутарницата“, която се намираше под скалната църква на манастира, точно до пътеката. Тъй, като  преди няколко години, при едно наше друго посещение, я бяхме разгледали набързо, сега щяхме да я включим в клипа, а и тъй като в картотеката на БФСп, липсваха снети координати и снимки на входа, да ги снемем и да и направим няколко кадъра. Речено сторено. След, като разгледахме манастира и хапнахме на тиферич на масичките в двора му, дойде време и за дупката. Тя е хоризонтална, без вторични образувания и с обща дължина от едва 13 метра. Интересна легенда гласи, че някога Васил Левски, който бил чест гост на обителта, заедно с Матей Преображенски, приготвяли барутът за опълчението от 1876-та година пред нея, а останалите съставки и готовата продукция складирали вътре. Не щеш ли, веднъж се случила авария и барутът гръмнал, в следствие на което пострадали няколко монаси. От там явно идва и името и. Като човек се загледа, ще забележи, че тук-там все още около входът и личат черни следи от взрива. Разбира се това може да е само легенда, а черните следи да са от паленето на огън пред входът и, при използването и за обиталище от монасите в древността. Знае ли човек… Все пак първите сведения за възникването на манастира са от IV-ти век. Та разгледахме малката пещеричката набързо, след което направихме снимки, както на входа, така и на вътрешността и, а накрая снехме и GPS координатите на входът и, които бяха: 43.0154180 22.9413760. След, като се прибрахме вкъщи, ги изпратих на Иво Тачев, който да ги добави в картотеката на БФСп.                      

         За този интересен ден, бе заснет видеоклип от  Стефани Карлова, разбира се с моето съдействие и който в най-скоро време, ще бъде публикуван в „YouTube“, където  ще можете да видите кадри от пещерата, а и от средновековната църква в с.Калотина и двата манастира.

       Автор на текста: Стефан Карлов